Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

100-годишнината на композитора Александър Райчев

Тези, които помнят композитора Александър Райчев в цветущите му, силни години, са все още немалко. Неговата фигура, подобно на музиката му, е ярка, пламтяща, открояваща се и това, че е роден лидер, беше ясно на колегите – и по-млади и по-стари.

Тази лидерска позиция сред българските музикални творци Райчев бе получил по две линии – на безспорния си композиторски талант и музикален професионализъм, и на вярното служене на идеологическата платформа по времето на социализма у нас. Заради последното името му остава под многобройни статии, доклади, отчети, обещания, които творческата интелигенция трябваше да засвидетелства пред всякакви конгреси, призиви за ролята на изкуството в живота на народа и в пълна подкрепа на идеологическата борба и още такива все по-непонятни фразеологии към днешно време.

На 10 ноември 1989 г. Александър Райчев е начело на Съюза на българските композитори с третия си мандат като негов председател. Неговият жизнен път, започнал на 11 април 1922 г. и завършил в 2003 г., му предлага предизвикателството да израсне и да се формира в една държавна система, след 1944 г. да търси професионално развитие и реализация в съвсем друга и на върха на своето признание като композитор и професор по хармония и композиция в Музикалната академия, да преживее краха на идеологическата машина, която така или иначе е подкрепял и от която е получил немалко в своя професионален път. И естествено в неговото творчество да се намират творби, сред тях песни, кантати и оратории, създадени върху текстове, възхваляващи и пропагандиращи светлия социалистически рай, което не пречи да се почувства щедрият му музикален дар.

Александър Райчев е автор на 6 симфонии, два балета, сценична музика и прелестни творби за деца – песни и клавирни пиеси. Талантът му в симфоничния жанр, който той приема като аналог на романа в литературата, е оставил своята значителна диря не само в неговото творческо наследство, но и в развитието му в българската музика. А първоначалното влизане в музикалната сфера в детските години с първите музикални възприятия и трепети, започнали в протестанската църква в родния Лом, след дълъг и стремителен път, намират своето умиротворение в завръщането към началото с една Литургия по Йоан Златоуст, която Александър Райчев пише в началото на 90-те години, една от последните му големи композиции, заедно с Шестата симфония.

Изпълнения на негови произведения можете да слушате на 26 април от 19.30 часа по програма "Христо Ботев".

ВИЖТЕ ОЩЕ

Всички в джаза

Международният ден на джаза се отбелязва от ЮНЕСКО всяка година от 2012-а насам, а предложението за това е на легендарния джазмен Хърби Хенкок – посланик на ЮНЕСКО за междукултурен диалог и председател на Института за джаз "Телониъс Монк". Целта е да има ден, който да събира общности, формации, музиканти, школи, артисти, музикални историци и джаз..

публикувано на 30.04.24 в 16:43

Програмата на Еврокласик ноктюрно от 1 до 15 май 2024 г.

1 май Свири Оркестърът на Минесота с диригент Осмо Венска. 3.00 часа – Дмитрий Шостакович (1906-1975), Камерна симфония в до минор, оп.110 а. 3.24 часа – Жозеф Болон дьо Сен-Жорж (ок.1745-1799), Концерт за цигулка в Ре мажор, оп. 3 № 1. Солистка: Карън Гомио (цигулка). 3.44 часа – Карлос Саймън (р. 1986), "Елегия: Плач от гроба". 3.50 часа – Густав..

публикувано на 30.04.24 в 07:50

"Вилхелм Тел" от Росини във Виенската държавна опера

В съботната вечер (27 април от 20 часа) ще бъдем във Виенската държавна опера , за да проследим спектакъла на "Вилхелм Тел" с дата 16 март 2024 година. Последното сценично творение на Росини съперничи по времетраене с божествените дължини на Вагнеровите шедьоври. Това е една от причините "Вилхелм Тел" сравнително рядко да се поставя по..

публикувано на 27.04.24 в 07:55
Аделина Александрова и Емануил Иванов

Пианистът Емануил Иванов: артистът трябва да е земен

"Винаги съм смятал, че един артист, примерно в класическата музика, трябва да е земен – казва Емануил Иванов. – Не бива да се самоиздигаме на пиедестал, не трябва да създаваме изкуствена дистанция между себе си и публиката и да се считаме за недосегаеми, само защото свирим или правим музика. Нямаме никакво право на това – трябва да сме близки..

публикувано на 26.04.24 в 12:45
Сцена от четвърто действие на операта „Вилхелм Тел“

"Вилхелм Тел" от Джоакино Росини, опера в четири действия

Либрето: Виктор Жозеф Етиен и Иполит Луи Би (по едноименната драма на Фридрих Шилер) Първо изпълнение: 3 август 1829 г. в Париж. Действащи лица: • Вилхелм Тел – баритон • Мелхтал – бас • Арнолд, негов син – тенор • Валтер Фюрст – бас • Лайтхолд – бас • Геслер, австрийски императорски наместник в Швейцария – бас • Рудолф, негов адютант – тенор..

публикувано на 26.04.24 в 12:15