Тридневният международен форум "Градски неравенства", организиран от Колектив за обществени интервенции, цели да обогати разбирането за градските проблеми на София. Участват международни и местни градски активисти, политици, архитекти, урбанисти, историци. Те ще обсъждат социалните неравенства в града, неравномерния достъп до общински услуги и жилища, етническата сегрегация и много други.
На фона на обедняваща и обезлюдяваща се България столицата ни расте, тя е най-големият, най-бързо разрастващият се и най-богатият град в страната.
"София не е България“, но София поглъща не само хора – близо 30% от населението на страната, София поглъща и пари. Чуждестранните инвестиции и парите по европейските програми се харчат главно в София, в столицата се стича и така да се каже мозъкът на България или поне онази негова част, която остава в пределите й.
Същевременно тези 30% българи, които живеем тук, виждаме какво се случва: мръсен въздух, задръствания, последен модел лъскави коли, карат по разбитите улици, гигантските строежи доразбиват тротоарите, по които се кипрят луксозни ресторанти и бутици, има болезнено презастрояване, а нови детски градини няма и пр. и пр.
Много европейски градове след пандемията засилиха политиките си в посока споделен град, град за хората, 15-минутен град – достъп до работа, здравеопазване, спорт, култура, без да се налага използване на личен автомобил, достъпен обществен транспорт, София инатливо върви в обратна посока и получаваме още от същото, при това сякаш с удвоена скорост?
Чуйте разговора с двама от организаторите на форума: Росица Кратункова, завършила е право в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" и магистратура по европейски въпроси в Института по политически науки в Париж; служител по застъпничество и комуникация към Международната организация "Лекари на света“ за здравните права на българите, един от авторите на доклада "Дом за всеки мисия Не/възможна", и Николай Кърков, доктор по философия на щатския колеж на Ню Йорк "Бингамтън”, преподавател по философия и африканистика в Щатския университет в Кортланд.
Темата в това издание на "Време за наука" е една от най-дискомфортните човешки емоции – срамът. Сигурно няма на този свят човек, който поне веднъж да не се е червил, да не е изгарял от срам, а ако има такъв човек, вероятно е социопат. Знаем за какво служи страхът, за какво ни предупреждава болката. За какво ни е срамът се питаме във..
Не от вчера бизнесът у нас алармира, че изпитва недостиг от квалифицирани кадри. В края на миналата година Министерството на образованието и науката предложи 61.32% професионални паралелки в план-приема за гимназии за учебната 2025/2026 г. – най-високият досега процент. Дали това е достатъчно като мярка да повиши интереса на младите хора към..
"Най-важното през целия ми живот е било, че никога не съм спирал да търся нови решения и да уча. Най-важното е да не спираш да упражняваш знанията, които имаш, да търсиш начин да ги надградиш, за да правиш нещата по-лесни, по-прости и по-сигурни. Така растеш!" – това е изводът, който инж. Емил Митев прави на този етап от живота си. Той е носител..
Главен асистент Силвия Георгиева от Университета за национално и световно стопанство, катедра Предприемачество, неотдавна беше в любимия ми щат Гуджарат, за да преподава в тамошния университет. Тъй като не съм ходила в Ахмедабад след ковид пандемията, нямам търпение да я разпитам за този най-голям град в щата, който е и на седмо място в огромна..
Само три години след създаването на Софийския университет са сформирани катедрите по ботаника (1891) и зоология (1897). За десет години броят на катедрите се удвоява и те осъществяват обучение на студенти в рамките на Физико-математическия факултет, в специалността Естествена история. През 1944 г. специалността се разделя на две – Биология и..
Професор арх. Тодор Кръстев, почетен член на Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места (ИКОМОС) и експерт по Световното..
Тоби Драйвър , създателят на митичните чудовища Kayo Dot и maudlin of the Well , един от най-оригиналните композитори в съвременната американска..
Във връзка с годишнина от Кюстендилската акция за спасяването на българските евреи от лагерите на смъртта, къщата музей "Димитър Пешев" представя изложбата..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg