За визуалната артистка Мария Налбантова поетът и журналист Димитър Кенаров пише: "Винаги съм си представял, че раят е библиотека“ пише в едно свое стихотворение Хорхе Луис Борхес – цитат, изписан с големи букви над заемното гише в Столична библиотека. Ако това наистина е така, предполагам всеки посетител е праведник поне за кратко, независимо колко грехове има там долу, на площад „Славейков“, а служителите са един вид ангели, независимо че не са облечени изцяло в бяло и нямат крила (доколкото ми е известно). В този рай дървото на познанието е превърнато от непознати майстори в дървени рафтове, от които човек спокойно може да си откъсне плод без да бъде наказан за това (освен, разбира се, ако не закъснее да го върне). Библиотеката е може би най-магическият "Плод и зеленчук“.
Взели вкъщи късче от рая, хората обаче си остават хора. Отхапват от една книга, опитват да се извисят, да заживеят други животи в други светове, но нещо все ги разконцентрира и дърпа надолу: болести, любов, всекидневни грижи, скука, синдром на дефицит на вниманието. Често така и не успяват да довършат книгата, която са започнали и я връщат обратно в библиотеката-рай с известна доза тъга или може би облекчение. Там, където четенето е приключило (понякога на петата страница, понякога чак на сто и петдесетата), някои от тях оставят (или забравят) своите импровизирани книгоразделители, които ни напомнят, че дори и вече написаните книги могат да имат своя преждевременен край.
Мария Налбантова се интересува точно от тези спомени, които читателите оставят за себе си след себе си. Това са следи от онзи реален, биографичен живот на хората, там долу, на площад „Славейков“, където раят се е оказал невъзможен. Подобно детектив, тя е намерила и консервирала в своите буркани-обекти дребните, но многозначителни улики, оставени от читателите в предсмъртния момент на четене. Етикетът обозначава заглавието и автора на книгата, както и откъс от последната прочетена страница, а книгоразделителят вътре е оръжието на престъплението. Или може би това е стъкленица със самото сърце на читателя.
Поставени заедно в прозрачното пространство на буркана, остатък от книга и книгоразделител като че ли започват да общуват по нов начин. Текстът на етикета ни отправя към една реалност (възвишена/авторска), съдържанието – към друга (всекидневна/читателска). Това са сякаш два различни свята, компот от плодовете на литературата и бита, които често нямат абсолютно нищо общо помежду си, сблъскват се вкусово, противоречат си, но които понякога странно, почти мистично, се допълват. Как иначе да си обясним фалшивата столевова банкнота с герба на националния отбор по футбол, намерена в романа „Тютюн“, точно където Димитър Димов разсъждава за тежките условия на труд на работниците и ниското им заплащане? Или листовката от лекарството Torvacard за понижаване нивата на холестерол – в булевардния роман на Борис Иванов, „На почивка в Тенерифе“, на страницата на която главният герой похапва фруктова салата и череши? Навярно това е чиста случайност, но може би е съдба, предопределеност. В книгите винаги търсим скрит смисъл. Раят е, когато го намерим.“
„Книгоразделители“ се реализирани с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по програма „Творчески инициативи" 2021.
Как чрез средствата на кинематографията могат да бъдат отразени социално значимите теми, дълбоко свързани с реалността, в която живеем? Филмите в международната селекция на 29-ия София филм фест дават отговор на този въпрос. Историите на три от заглавията в програмата на фестивала отвеждат зрителите в Беларус, Албания и Сърбия, където теми са..
Театрално сдружение Enso и I Am Studio представят спектакъла "Канкун" по едноименното произведение на известния каталонски драматург Жорди Галсеран. Постановката е режисирана от Антон Угринов. Сценографията е на Илияна Кънчева, а музиката е създадена от Калин Николов. В ролите се превъплъщават Александра Димитрова, Камелия Хатиб, Веселин Петров..
Названията на две настоящи изложби препращат към времена, места и неща, които ще видим или няма да видим. А галериите, в които са представени, препращат назад в миналото - във времето, когато бизнесът в България започна да обръща по-сериозно внимание на съвременното изкуство. Изложбата "Време усукано около място, усукано около време" на Калина..
"И аз слязох" е роман за безстрашни читатели – за всеки, носещ кръста на своята съдба и питащ се откъде идват доброто и злото. В "Артефир" авторът Владимир Зарев представя основните мотиви в книгата, която от 1 април може да бъде намерена в книжарниците. В романа "И аз слязох" Зарев прави дързък опит да обясни нашето съществуване през..
Историята в романа "Дървеният костюм" на пръв поглед е сюрреалистична, абсурдна, но въображаемото и реалното се допълват от черен хумор, който постоянно подкопава установените представи. Като добавим и загатнатият уж криминален момент с неустановената самоличност на един труп, открит случайно, нещата още повече се заплитат. Читателят е въвлечен..
В рубриката "Разговорът" днес имаме удоволствието да ви представим една от онези личности, които със своето присъствие преобразяват обикновения ден в нещо..
Как един журналист бе добавен в поверителна група на администрацията на президента Доналд Тръмп в приложението "Сигнал". Кой е Джефри Голдбърг,..
В навечерието на Световния ден на театъра, който празнуваме на 27 март, Драматичният театър "Невена Коканова" в Ямбол откри една непразнична фотографска..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
