“Важно е да кажем, че какъвто и да е прагът на бедност, голяма част от българите все още са под него. Една пета от нашите сънародници, 22% от българите, са класифицирани официално като бедни“, казва в ефира на “Нашият ден“ Росица Макелова, научен секретар в Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ:
“Другото важно нещо е, че ако ги нямаше социалните трансфери, които държавата извършва към нейните граждани, то като бедни се класифицират 44% от българите“.
Ефективни ли са социалните помощи?
“Ако направим справка назад във времето, независимо колко са били увеличавани до момента под натиска на различни организации. В това число и на синдикатите, като страна, представляваща работещите, но и не само българи в страната. Виждаме, че хората не могат да се измъкнат от капана на бедността и остават още в него“, посочва още тя в интервю за БНР и допълва:
“Интересно е да кажем, че определени категории и групи от населението са изключително уязвими към бедност и твърдо се задържат там. Става въпрос за едночленни домакинства, включваме и домакинствата, в които човекът, който е час от това семейство, е пенсионер. Това може и да е жена. От синдикатите непрекъснато алармираме за изоставане на доходите на жените спрямо мъжете.
Друго интересно е, че все пак дори да има двама работещи в домакинството, отново виждаме, че и тогава има хора, които попадат в риск от бедност. Статистиката подчертава, че при двама възрастни с три и повече деца се наблюдава този феномен. Това е един индикатор, че дори и двамата възрастни да са работещи, не получават достатъчно средства, за да издържат себе си и зависимите от тях деца“.
Работещите бедни в България…
“Това са около 10% от българите. Това също е нещо, на което непрекъснато обръщаме внимание и което се наблюдава като феномен в нашето общество, макар и не с такава сила и честота. Няма как да няма такива лица, тъй като цялостното равнище на доходите според нас е изключително ниско и каквато и статистика човек да потърси и да погледне, особено ако стъпва на независими данни, каквито са например в Евростат – европейската статистика, където публикуват сравними числа спрямо различните държави. Виждаме, че в България и като минимални доходи, и като минимална работна заплата, сме на дъното на всички европейски класации. Поради тази причина за нас не е учудващо и това е нещо, което наблюдаваме – работещите бедни, просто доходите тук не успяват да покрият жизнения стандарт, който трябва да имаме“, казва още Макелова.
Какви са механизмите на държавата за справяне с кризата – чуйте в звуковия файл.
В рубриката "Разговорът" разговаряхме с арх. Ивайло Захариев от Българската асоциация за термално наследство. Темата на разговора е първата карта на минералните бани в България , липсата на стратегия за развитието на този ценен ресурс и бъдещата визия за термалното наследство у нас. Арх. Захариев подчертава, че към момента държавата не..
В навечерието на 152-рата годишнина от обесването на Васил Иванов Кунчев - Левски прозвучават откъси от радиоефира на "Terra Култура" от последното десетилетие – за делото и личността на Апостола на свободата. "Историческият образ на Апостола е завещан на днешните поколения, както и отговорността, с която тръгва към Голгота", казва през..
В рубриката "Епизоди от живота" представяме една вдъхновяваща инициатива, която цели да осигури подкрепа и социализация за деца и лица с увреждания. В Стара Загора, на улица Венера 9, в квартал Малък Железник, започна дейност творческа работилница, създадена по инициатива на сдружение "Заедно с теб можем". Създателят и председател на..
Комуникационната индустрия позволява много широк обхват от най-различни комуникационни форми – от съвсем стандартните материали, интервюта, статии, до всякакви по-странни и по-нетрадиционни идеи, творчески концепции, клипове, картини. На комуникацията това ѝ е хубавото, че умее да обединява от алгоритмичния стратегически подход до изумително богати..
Как едно съобщение в телевизия за това, че Делян Пеевски "вади средства" и ще спаси българските щанги, може да наруши Закона за радио и телевизия (ЗРТ), коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" доц. Жана Попова, преподавателка във ФЖМК на СУ "Св. Климент Охридски". Какво не му е наред на съобщението, като жанр и съдържание "Няколко..
Режисьорът и създател на една от най-успешните театрални формации "Кредо" Нина Димитрова е навъртяла стотици хиляди километри с турнета и фестивали по..
Комуникационната индустрия позволява много широк обхват от най-различни комуникационни форми – от съвсем стандартните материали, интервюта, статии, до..
"Два века изкуство в България" е нов цикъл с популярни лекции, който обхваща културните и художествени процеси в страната от началото на XIX век до..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
