Строителният предприемач от Несебър, който от години се занимава с реставриране и строеж на православни храмове не само в региона, но и в страната Турхут Исмаил разказва в "Нашият ден“, че онова, което прави, не е нито за да бъде популярен, нито за да го номинират или награждават. Определя себе си като обикновен български гражданин, влюбен в родното си село Искра. До този момент Турхут е възстановил построил 13 църкви и храмове.
"Важното е човек да има хъс, постоянство, комбинативност и предприемчивост“, твърди Турхут Исмаил.
В момента реставрира една каменна къща по стара технология в село Искра. Болката му е, че малкият и средният бизнес в България се бори ежедневно излишната и дублиращата се бюрокрация. Приема екипа, с който работи, като част от семейство си.
"Особено да правиш храм по стара технология, когато строителството е по съвсем нови стандарти, е доста по-сложно. Реставрацията е още по-сложно нещо. Там имаш чувството, че събуждаш Тутанкамон. Нещо грохнало, умряло отдавна. И де факто да го върнеш към нов живот, там не знам дали съм строител, лекар ли съм, генен инженер ли съм“, казва Турхут Исмаил.
Кметът на родното му село Искра му отправя предизвикателство – да възстанови рушащата се църква, построена през далечната 1882 година от Уста Генчо – български строител от Тревненската художествена школа. По време на реставрацията се запознава с покойния вече проф. д-р Божидар Димитров. Именно професорът запалва искрата и Турхут Исмаил започва да се занимава с възстановяване на културно-историческо наследство.
До този момент строителният предприемач е направил три паметника на проф. Божидар Димитров. Първият е в село Искра, а до бюста на великия историк е издигнат един 9-метров пилон с българското знаме. Вторият е в Созопол. А третият, който подготвя в момента и за който бюстът вече е готов, е за Ново Село в област Струмица, Северна Македония – във военното гробище, където е разпръснат прахът на професора. Когато започва войната в Украйна, Турхут Исмаил решава да дари средствата, събрани за паметник, на областната управа в Бургас за украинските бежанци.
Самият Турхут Исмаил два пъти се оказва бежанец в собствения си живот и споделя, че "през 1989 г. по политически причини бях бежанец в Турция. През 2000 г. по икономически причини – имигрант в Испания. Родината започва да ти липсва, когато я загубиш и да знаеш, че не можеш да се върнеш“.
"Щастлив съм, защото аз нямам нито един работен ден, защото аз се занимавам с това, което ми е като хоби“, допълва строителният предприемач.
Посланието
За да има България, трябва да има българи. Нека да се правят и да се гледат деца, отколкото да гледат домашни любимци.
В рамките на рубриката "Епизоди от живота", редакторът Светла Тодорова сподели интересен, но и поучителен момент от своя живот – епизод, в който става жертва на джебчийство и преминава през процедурите на полицията. След кражбата на портфейла ѝ, Светла реагира незабавно, като се обажда на телефон 112. Само пет минути по-късно на мястото пристигат..
В ноемврийското издание на рубриката "Часът на етиката" в предаването "Време за наука" се обсъжда социалният модел на увреждането и идеята за грижа. Гост на предаването беше д-р Гергана Мирчева от Института за философски изследвания (ИФС) към БАН, която разгледа етическите измерения на грижата и тяхната социална значимост. Според д-р Мирчева е..
В студените зимни месеци темата за бездомните хора става особено актуална. Липсата на подслон, храна и здравни грижи често поставя живота на тези хора в риск. В ефира на "Нашият ден" Евгений Радушев, ръководител на мобилна група за бездомни към организацията "Каритас", сподели предизвикателствата, пред които се изправят бездомните, както и..
За "местните агенти", които преодоляват недостатъците на градския и обществен живот, в "Нашият ден" разговаряме Марина Кисьова , която събира около себе си активните граждани на Пловдив . Преди 15 години Кисьова заминава за Ирландия, където по европейска доброволческа програма се занимава с благотворителност. След завръщането си в България..
Михаил Мишев е журналист на свободна практика, който работи върху дезинформационните наративи, разпространени в ромските общности на България. Мишев се включва в "Нашият ден" от Сливен, където е една от най-големите ромски махали у нас. "Страхът води хората към някакви действия, той е универсален инструмент за влияние" , казва..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Една много интересна фотографска изложба съчетава фотография, архитектура и разкази на хора, живеещи по покривите. Ще научите къде и докога можете да се..
Сюжетът на романа "Лешникови градини" поставя сериозни и открити въпроси, без компромиси. Защото тъкмо със задаването на въпроси се открива нов свят,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
