Петър Копралев и изкуството да популяризираш България

1 ноември е ден, в който обръщаме внимание на българската култура и дух. Петър Копралев е архитект-инженер с над 20-годишен опит, мениджър на мащабни проекти в САЩ, динамичен лидер и предприемач, създател на бизнес-професионална мрежа за българските строителни и проектантски бизнеси в Калифорния. Копралев е инициатор е на няколко проекта в САЩ и България за съхраняване и популяризиране на българската култура и традиции.

Той живее и работи в Сан Франциско от 1999 година, завръща се в България със семейството си през 2014 г., оставяйки зад гърба си успешен бизнес в САЩ. Убеден е, че мястото му е в България, където дъщеря му Александра (тогава на 4 г.) ще получи европейско възпитание и манталитет. Също така е убеден, че България има нужда от специалисти, които да предадат своя професионален опит, придобит зад граница, както и ноу хау като мениджъри на големи международни и инвестиционни проекти.

• Денят на будителите продължава да напомня за смисъла на духовността и националната ни идентичност
  

“В Сан Франциско правят много големи събития. Диаспората на различни националности е толкова голяма, че на една събитие на Гърция, на Македония, на Русия, на Франция, на която и да е държава, събира изключително много националности, категории различни хора. Та забелязахме, че разговорите както биват незлободневни – за култура, за храна, се появяват и най-разнообразни бизнеси. Тогава решихме, че можем да ес опитаме да приложим в България такова нещо. В България нямаме чак толкова разнообразни националности, но има достатъчно ,които могат да привличат странични инвеститори, благодарение на това, че обръщаме внимание и на тях“.

Това казва в интервю за БНР Петър Копралев, основател и председател на Фондация “Занаяти от тракийските земи“ и дългогодишен вицепрезидент на Българската търговска камара в Сан Франциско.

“Трябваше да намерим чуждестранни инвеститори, които имат интерес към България. Много хора работят по тази кауза, да популяризират България като туристическа и културна дестинация“, посочва още той в ефира на “Нашият ден“.

• За будителската мисия за опазването на автентичното песенно и танцово богатство
  

“Първо започнахме с чисто културни мероприятия като събития, свързани с българските традиции и събития, свързани с българската филмова индустрия. На тях идваха основно българи. Тези, които милеят за България, те ще дойдат, другите няма да проявят интерес. Така съвсем естествено се селектираше публиката, която изобщо ще посещава такива събития.

Хората, които милеят за България, имат и доста солидни бизнеси, добри професии и те притежават контакти, които са от други националности. За мен няма никакво значение кой от каква националност е. Социалните мрежи допринесоха за това да се популяризира още по-лесно събитието или това, което сме решили да направим. Затова идват не само българи, но доста смесени националности.

Основната идея беше да не промотираме конкретен бизнес, а да привличаме абсолютно всички типове потенциални инвеститори в различни сфери на бизнес индустрията. Когато се прибрахме в България, много по-бавно дойде тази идея, защото всички идеи, които имахме от Америка за България, се оказаха не много реалистични. Когато живееш на територията на България, по друг начин започват да идват идеите и да се напасват спрямо това, което реално е обстановката в България. Когато създадохме фондацията, създадохме една огромна колекция от занаятчийски изделия. Репликите на тракийски съкровища дойде много по-късно във времето примерно след една-две години. В началото започнахме да работим с различните занаятчийски камери из цяла България. Много хора ни протегнаха ръка“, казва още той.

Чуйте пълния разговор в звуковия файл.