Какви бяха постиженията и предизвикателствата пред Българското национално радио през изминалата година? Дали БНР продължава с мисия култура и през 2023 г. и как именно ще направи това?
Съвсем наскоро Съветът за електронни медии прие единодушно 6-месечния отчет на БНР, обхващащ периода май-октомври 2022 г.
"Обстоятелството, че отчетът ни за последните шест месеца беше приет с пълно единодушие от СЕМ, е изключително важен сигнал към всички колеги, работещи в радиото, защото това е отчетът за тяхната работа, аз само имам честта да го представя пред регулатора. Благодаря на СЕМ за това, че призна и подкрепи вложените през този период усилия и даде този допълнителен палец нагоре за работата на колегите в БНР".
Това каза в интервю за БНР генералният директор на медията Милен Митев.
"Както е известно, през миналата седмица имахме проблем в компютърната ни мрежа. Вирус, заради който се наложи да изключим всички вътрешни системи, което и сега много сериозно затруднява работата.
Използвам случая от ефира на програма "Христо Ботев" отново да благодаря на всички колеги от всички програми, които със своите усилия и труд направиха така, че предаванията и програмите на БНР да не прекъснат нито за миг и да продължим да изпълняваме основната си мисия – да информираме обществото и да поддържаме качеството, което нашата аудитория е свикнала да получава.
Много ми се искаше в края на годината да не си разваляме предпразничното настроение с този епизод. Ако не друго, той наистина показа, че сме силни и не се предаваме лесно.
Получавам обратна връзка от много места, че за нетренираното уха почти няма разлика и много трудно може да се разбере, че в радиото има сериозен технически проблем. Адмирации към всички колеги! Благодарности към хората в администрацията, които се трудят неуморно, за да възстановят местата, в които има загуба на данни", посочи още той.
Има ли загуби на архиви?
"Появиха се спекулации, че сме загубили безценни архиви. Огромната част от архивите на БНР са на аналогови носители – дискове, ленти и касети. За добро или зло тях не може да ги порази компютърен вирус. Точно този епизод ни показва защо е важно да продължим да съхраняваме и тези оригинални носители, въпреки че тече процес на тяхната цифровизация. Тепърва трябва да се оцени дали има някаква част от цифровизираните архиви, която е загубена. Хубавото е, че дори да има такива, те могат отново да бъдат възстановени. Единственото, което ще бъде загубено в този случай, ще бъде трудът на колегите, които вече са ги цифровизирали. Надявам се щетите върху архива да са колкото може по-малки", сподели още Митев в ефира на "Нашият ден".
За поредна година БНР е медията с най-високо обществено доверие...
"Причината да имаме това обществено доверие е работата на журналистите. Работата на колегите, които всеки ден представят на аудиторията възможно най-обективно това, което се случва в страната. Стараят се да осигурят събеседници, да предоставят качествени анализи, които да помогнат на хората по-добре да разберат ситуацията по темите, които ги вълнуват", каза още той.
Достатъчно ли е общественото финансиране?
"Това дали е достатъчно е функция на това какво очаква от нас обществото да правим. Към момента ние имаме две национални и девет регионални ефирни програми. Имаме и ефирно излъчване на турски език от Радио България. То създава и интернет информация и звукови файлове на 11 езика. Имаме и огромния архивен фонд, който изисква непрекъснати средства за поддръжка, както и за неговата постепенна цифровизация. Всичко това е свързано с разход, който се повишава, особено в последната година с настъпилата инфлация.
Ако радиото иска да продължи да прави това, което прави в момента, смятам, че освен да го запазим, трябва и да го развиваме. Искаме да засилим още присъствието си в онлайн пространството. Финансирането, което имаме, трябва да бъде сериозно разгледано и повишено.
Уверен съм, че всеки лев, инвестиран от обществото в БНР, ще се възвърне многократно", посочи още той.
"Оптимист съм, че хората, от които зависят тези финансови решения, виждат какво правим и го оценяват. Най-важно за нас, като обществена медия, е да запазим доверието на обществото, защото това е основният ни мотив за съществуване", каза още Митев и допълни:
"При всички положения през следващата година ще има инвестиции в технологично обновяване. Те в голяма степен зависят и от бюджетните параметри, с които ще трябва да работим. Поне в началото на годината очевидно започваме със средствата, които имахме през тази. Аз обаче се надявам, че след няколко месеца бюджет за 2023 г. все пак ще има. И се надявам БНР да бъде подобаващо позиционирано в него. Уверен съм, че средствата, които се влагат в медията, не са пропилени, а средства, инвестирани в обществото, и в дейности, полезни за него", настоя генералният директор на обществената медия.
"Българското национално радио има много различни роли. Освен, че преди всичко то е медия, и като такава се стреми да предоставя актуално съдържание и анализи по теми, които вълнуват обществото, много сериозна част от нашата мисия е свързана и с културата. Това се изразява в подкрепата на българските артисти в различни области на изкуството, чрез поддръжката на нашите собствени музикални състави и чрез опазване и поддържане на архивите.
БНР има над 1 млн. архивни единици, в Златния фонд се съхраняват над 300 000. Кандидатствали сме и по Плана за възстановяване и развитие, като нашият проект е свързан именно с опазване на културното наследство и цифровизирането на целия ни архив", посочи още Митев.
Какви са предизвикателствата на прага на 2023 г.?
"Конкуренцията ни е все по-голяма, защото понятието медия вече се разми много сериозно. Всеки човек със смартфон в ръка би могъл да бъде сам медия. Технологичният праг за създаване и разпространение на медийно съдържание е много нисък. Тук големият проблем в момента е качеството, защото, когато всеки може да бъде журналист, е много по-трудно да се отличи работата на професионалния журналист, качествената журналистика от любителската. Тази разлика е важна, за да могат традиционните медии да продължат да съществуват, защото те имат своето място", каза още Митев в ефира на "Нашият ден".
Чуйте пълния разговор в звуковия файл.
Днес в "Мигранти с таланти" ви представяме една впечатляваща дама и жена с излъчване на борец - афганистанката Сара Фаизи. Родена е в Кабул през 1988 г., в модерно мислещо, светско семейство, в което всички деца, независимо от пола, са образовани и работещи. Сара завършва университет и започва работа в частна банка. През 2014 г. ситуацията в..
Хлябът заема специално място в живота на българина, а думите "Никой не е по-голям от хляба" красноречиво говорят за неговата важност през вековете. В българската традиция обредните хлябове играят съществена роля, съпътствайки важни празници и обреди като Коледа, Гергьовден, Великден, както и житейски събития като оран и сеитба . Да омесим..
В рубриката "Разговорът" имахме удоволствието да беседваме със Стоян Терзиев – журналист от Радио Пловдив, поет, автор на пет поетични книги и носител на редица лирически награди, сред които престижната награда "Орфей" за цялостно представяне на едноименния поетически фестивал през 2021 г. Освен това Терзиев е автор на разкази, публикувани в..
В предаването "Нашият ден" Снежана Ташева, преподавател по физика и английски език, писател и преводач, разказа за нестандартната идея, вдъхновила създаването на конкурс за "тъп разказ". Според нея целта е да се предизвикат авторите да излязат от зоната си на комфорт и да създадат нещо, което едновременно да ги затрудни и заинтригува читателите...
В рубриката "Темите на деня" разговаряхме с Милена Статева , доктор по психология и социален психолог, която ни разказа за един иновативен метод за изследване на потиснатите социални смисли – матрицата за социално сънуване . Методът е разработен през 1980-те години от британския изследовател Гордън Лоурънс. Той се основава на разбирането, че..
В навечерието на коледните празници и новата 2025 година в "Нашият ден" разговаряме с Георги Господинов , поет, писател, драматург и значима фигура..
Какво ни донесе 2024 година в културен план – размисъл в "Нашият ден" с Димитър Стоянович . В началото на разговора насочваме внимание към новия..
Българският културен институт в Берлин (БКИ-Берлин), НУИИ "Илия Петров" - София и галерия "Дебют" представят експозиция от икони и живопис на Станимир..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg