Какви бяха постиженията и предизвикателствата пред Българското национално радио през изминалата година? Дали БНР продължава с мисия култура и през 2023 г. и как именно ще направи това?
Съвсем наскоро Съветът за електронни медии прие единодушно 6-месечния отчет на БНР, обхващащ периода май-октомври 2022 г.
"Обстоятелството, че отчетът ни за последните шест месеца беше приет с пълно единодушие от СЕМ, е изключително важен сигнал към всички колеги, работещи в радиото, защото това е отчетът за тяхната работа, аз само имам честта да го представя пред регулатора. Благодаря на СЕМ за това, че призна и подкрепи вложените през този период усилия и даде този допълнителен палец нагоре за работата на колегите в БНР".
Това каза в интервю за БНР генералният директор на медията Милен Митев.
"Както е известно, през миналата седмица имахме проблем в компютърната ни мрежа. Вирус, заради който се наложи да изключим всички вътрешни системи, което и сега много сериозно затруднява работата.
Използвам случая от ефира на програма "Христо Ботев" отново да благодаря на всички колеги от всички програми, които със своите усилия и труд направиха така, че предаванията и програмите на БНР да не прекъснат нито за миг и да продължим да изпълняваме основната си мисия – да информираме обществото и да поддържаме качеството, което нашата аудитория е свикнала да получава.
Много ми се искаше в края на годината да не си разваляме предпразничното настроение с този епизод. Ако не друго, той наистина показа, че сме силни и не се предаваме лесно.
Получавам обратна връзка от много места, че за нетренираното уха почти няма разлика и много трудно може да се разбере, че в радиото има сериозен технически проблем. Адмирации към всички колеги! Благодарности към хората в администрацията, които се трудят неуморно, за да възстановят местата, в които има загуба на данни", посочи още той.
Има ли загуби на архиви?
"Появиха се спекулации, че сме загубили безценни архиви. Огромната част от архивите на БНР са на аналогови носители – дискове, ленти и касети. За добро или зло тях не може да ги порази компютърен вирус. Точно този епизод ни показва защо е важно да продължим да съхраняваме и тези оригинални носители, въпреки че тече процес на тяхната цифровизация. Тепърва трябва да се оцени дали има някаква част от цифровизираните архиви, която е загубена. Хубавото е, че дори да има такива, те могат отново да бъдат възстановени. Единственото, което ще бъде загубено в този случай, ще бъде трудът на колегите, които вече са ги цифровизирали. Надявам се щетите върху архива да са колкото може по-малки", сподели още Митев в ефира на "Нашият ден".
За поредна година БНР е медията с най-високо обществено доверие...
"Причината да имаме това обществено доверие е работата на журналистите. Работата на колегите, които всеки ден представят на аудиторията възможно най-обективно това, което се случва в страната. Стараят се да осигурят събеседници, да предоставят качествени анализи, които да помогнат на хората по-добре да разберат ситуацията по темите, които ги вълнуват", каза още той.
Достатъчно ли е общественото финансиране?
"Това дали е достатъчно е функция на това какво очаква от нас обществото да правим. Към момента ние имаме две национални и девет регионални ефирни програми. Имаме и ефирно излъчване на турски език от Радио България. То създава и интернет информация и звукови файлове на 11 езика. Имаме и огромния архивен фонд, който изисква непрекъснати средства за поддръжка, както и за неговата постепенна цифровизация. Всичко това е свързано с разход, който се повишава, особено в последната година с настъпилата инфлация.
Ако радиото иска да продължи да прави това, което прави в момента, смятам, че освен да го запазим, трябва и да го развиваме. Искаме да засилим още присъствието си в онлайн пространството. Финансирането, което имаме, трябва да бъде сериозно разгледано и повишено.
Уверен съм, че всеки лев, инвестиран от обществото в БНР, ще се възвърне многократно", посочи още той.
"Оптимист съм, че хората, от които зависят тези финансови решения, виждат какво правим и го оценяват. Най-важно за нас, като обществена медия, е да запазим доверието на обществото, защото това е основният ни мотив за съществуване", каза още Митев и допълни:
"При всички положения през следващата година ще има инвестиции в технологично обновяване. Те в голяма степен зависят и от бюджетните параметри, с които ще трябва да работим. Поне в началото на годината очевидно започваме със средствата, които имахме през тази. Аз обаче се надявам, че след няколко месеца бюджет за 2023 г. все пак ще има. И се надявам БНР да бъде подобаващо позиционирано в него. Уверен съм, че средствата, които се влагат в медията, не са пропилени, а средства, инвестирани в обществото, и в дейности, полезни за него", настоя генералният директор на обществената медия.
"Българското национално радио има много различни роли. Освен, че преди всичко то е медия, и като такава се стреми да предоставя актуално съдържание и анализи по теми, които вълнуват обществото, много сериозна част от нашата мисия е свързана и с културата. Това се изразява в подкрепата на българските артисти в различни области на изкуството, чрез поддръжката на нашите собствени музикални състави и чрез опазване и поддържане на архивите.
БНР има над 1 млн. архивни единици, в Златния фонд се съхраняват над 300 000. Кандидатствали сме и по Плана за възстановяване и развитие, като нашият проект е свързан именно с опазване на културното наследство и цифровизирането на целия ни архив", посочи още Митев.
Какви са предизвикателствата на прага на 2023 г.?
"Конкуренцията ни е все по-голяма, защото понятието медия вече се разми много сериозно. Всеки човек със смартфон в ръка би могъл да бъде сам медия. Технологичният праг за създаване и разпространение на медийно съдържание е много нисък. Тук големият проблем в момента е качеството, защото, когато всеки може да бъде журналист, е много по-трудно да се отличи работата на професионалния журналист, качествената журналистика от любителската. Тази разлика е важна, за да могат традиционните медии да продължат да съществуват, защото те имат своето място", каза още Митев в ефира на "Нашият ден".
Чуйте пълния разговор в звуковия файл.
В динамично развиващия се свят на технологии и изкуствен интелект креативността среща нови възможности и предизвикателства. Димитър Узунов, съосновател на "Арте Урбана колектив" и творец, който съчетава елементи на класическа пиеса, научна презентация и видео в своите спектакли, сподели своите идеи за това как езиковите модели с изкуствен интелект..
Конференцията "Училище за бъдеще", която ще се проведе от 22 до 24 ноември в Стара Загора , събира на едно място образователни експерти, учители и директори на учебни институции с мисия за по-добро образование в България . Във "Време за наука" говорим с Георги Ненов , създател на платформата "Свръхчовекът" , която разказва вдъхновяващи..
С всяка изминала година България все по-уверено заема своето място в световната карта на бизнеса и модата. Темите за женската красота и влиянието ѝ върху обществените нагласи, рекламните тенденции и бизнес стратегиите предизвикват нарастващ интерес и дискусии. За да разгледаме как българският модел за женска красота се утвърждава в международната..
На 21 ноември в 191-во основно училище "Отец Паисий" в село Железница ще бъде отбелязан Денят на християнското семейство и младеж. Това събитие е повече от обикновен празник – то е празник на любовта, смирението и уважението, ценности, които обединяват ученици, учители и родители. Директорът на училището, Савина Игнатова, споделя как тези..
Около 17 % от населението на България страда от диабет по данни от последния национален скрининг, проведен през 2024 година. На 14 ноември отбелязахме Световния ден за борба с диабета, насочен към повишаване на информираността за превенцията, ранната диагностика и грижата за пациентите с диабет. Предиабетните състояния и съвременните подходи..
Прочутият мюзикъл "Криворазбраната цивилизация" по пиесата на Добри Войников оживя на сцената на Националния музикален театър "Стефан Македонски". Режисьор..
Наричат "Гунди – легенда за любовта" киносъбитието на десетилетието у нас. Причината са колкото всичките над 500000 продадени билета, които превръщат..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg