Хърватският премиер Андрей Пленкович осъди вчера вдигането на цените след въвеждането на еврото като официална валута в Хърватия, като каза, че правителството ще се противопостави на това с мерки, които ще се прилагат в предстоящия период, съобщи хърватската национална телевизия ХРТ.
Пред БНР журналистът балканист Райна Асенова изрази позицията, че там има “търговци, които спекулативно закръгляват цените в своя полза“.
“Голяма част от поведението на пазарните играчи винаги е спекула, не бих използвал тази дума дори в този случай. Факт е, че определени търговци, основно на храни и на нетъргуеми услуги, се възползват от ситуацията от преминаването от една валута в друга и увеличават цените на конкретни стоки и услуги“, казва в ефира на “Нашият ден“ икономистът Стоян Панчев и посочва:
“Очевидно механизмите за проследяване не са проработили в Хърватия, имаме примери и на други места за това“.
Какви би се случило у нас?
“Ние сме в проинфлационна среда, т.е. има много по-голям стимул, много по-голямо желание от търговците да вдигат цените. Това е нормално, предвид че всички цени скачат.
От друга страна, има информация, която е неофициална, че са правени опити преди влизането на Хърватия в еврозоната да се задържат цените за известно време. Правени са срещи с хипермаркети и супермаркети, така че преди влизането да има един натиск на цените надолу и съответно това се е върнало обратно, когато вече е премахната хърватската валута. За мен това, което се е случило не е много изненадващо. То е комбинация между проинфлационната среда и възможност на търговците да се възползват от ситуацията.
Подобно нещо се случва, когато се вдигнат акцизите. Това е възможност на търговците да направят това нужно за тях вдигане на цените“, казва още той в интервю за БНР.
Какво да очаква България?
“За съжаление икономическата част на дебата за еврото е силно потискана. Много от нещата, които се случва в Хърватска в момента са вписани в доклада на БНБ, който беше потулен и беше извадена някаква чернова от него.
Относно дискусията за проблемите или плюсовете на еврото, за мен не е толкова притеснителна тази инфлация от закръглянето, по-големият проблем е дългосрочната инфлация, която ще дойде от смяната на паричната система. Това, което ще последва от това, че ще преминем от валутен борд в евро“, казва икономистът в интервю на Александър Райчев за “Нашият ден“.
“Не мисля, че е нужно да правим някакви много генерални изводи към този момент поради простия факт, че са минали шест дни от новата година. Инфлацията е феномен, който се изследва в детайли – с различни кошници и по групи стоки.
Към края на месеца и средата на февруари, ще имаме доста изчерпателна картина какво е станало през първия месец след въвеждането на еврото в Хърватия. Тогава ще можем да коментираме по групи стоки и промени спрямо предходни месеци. Различни обществени реакции са очаквани, въпросът е какво ще покажат данните“, казва в ефира на “Нашият ден“ икономистът от Института за пазарна икономика Петър Ганев.
“Инфлацията в Хърватия върви с няколко месеца зад инфлацията в България. Тя започна да пада у нас септември месец, ноември беше 14,3%. В Хърватия тя вече достига 13%. Хърватия все още катери, това показват данните, докато ние вече вървим надолу. В средата на февруари ще имаме изчерпателната картина – какво точно е станало през януари месец и в кои групи стоки се наблюдава някакво извънредно поскъпване“, посочва още Ганев в интервю на Александър Райчев за “Нашият ден“.
В неделното евангелско четиво единствено през Великия пост директно се говори за нуждата от поста и молитвата, за тяхното огромно значение за живота на вярващия. Свързано ли е това с чествания днес св. Йоан Лествичник и защо? За нашата стълба към небето. Защо у мнозина четенето на "Лествицата" на св. Йоан предизвиква страх и смущение. Кой може да..
На кого от политическите играчи за какво може да се вярва в преговорите между Русия и Украйна с посредничеството на САЩ – коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Андрей Захаров , руски журналист, работил за Би Би Си, обявен за чуждестранен агент от РФ и избягал оттам. "Тези разговори приличат на събиране на кубчета в детството...
Биодинамичното земеделие възниква в началото на миналия XX век, като следствие от философските възгледи на Рудолф Щайнер и като отговор на първите тенденции в индустриализирането на земеделието. Теодор Насър е педагог и танцьор и преподавател по хип-хоп танци, попаднал изненадващо в полето на земеделието, в частност на биодинамичното земеделие...
Пропагандата и дезинформацията срещу Европейския съюз и европейските институции след избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" проф. Димитър Вацов , председател на Фондация за хуманитарни и социални изследвания – София и преподавател по философия в Нов български университет. "Докладите на..
Как един журналист бе добавен в поверителна група на администрацията на президента Доналд Тръмп в приложението "Сигнал". Кой е Джефри Голдбърг, главният редактор на "Атлантик", коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Христофор Караджов , преподавател по журналистика в Калифорнийския университет в САЩ. Защо не са използвали специалните..
На кого от политическите играчи за какво може да се вярва в преговорите между Русия и Украйна с посредничеството на САЩ – коментира в "Мрежата"..
Историята в романа "Дървеният костюм" на пръв поглед е сюрреалистична, абсурдна, но въображаемото и реалното се допълват от черен хумор, който постоянно..
Как един журналист бе добавен в поверителна група на администрацията на президента Доналд Тръмп в приложението "Сигнал". Кой е Джефри Голдбърг,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg