28-и февруари 1923 г. е бил много щастлив ден за българската музикална култура. На тази дата в София е роден Илия Темков, когото по-късно българските композитори, изпълнители, негови съвременници и по-възрастни и по-млади ще посочват като инициатор, вдъхновител, създател и ръководител на най-разнообразни форми на музикални прояви, които създават и възпитават истински музикални ценности и подпомагат постижения в музикалния ни живот, които винаги ще учудват, а някои ще си останат безпрецедентни.
Само личност от голям мащаб и човек с много силна воля и дръзновение, роден с вътрешното чувство на свобода, за да ги прояви и да успее да осъществи това, в което е убеден, че ще допринесе за музикалния напредък на страната си, би действал и живял така, както Илия Темков. Във време на изцяло контролирано и централизирано ръководство на културната дейност у нас, подчинено на партийни доктрини Илия Темков съумява гъвкаво и смело да прокара не една и две свои идеи, които да тръгнат "отдолу" от един провинциален град като Русе и показва на всички, че условията рядко биват оправдание за бездействието и чувството за безпомощност.
Музикалните дейности, през които минава професионалния му път,са толкова разнообразни, но те никога не остават незабелязани и непродуктивни. Във всяка роля или положение той подема и разгръща част от своята музикална и човешка дарба. Завършва Музикалната Академия в 1949 г., но успоредно с това е Музикален ръководител на Детско-юношеския отдел към Радиото и сам пише и разучава детски песни, които се изпълняват на живо от деца. Затова и когато става втори диригент на Пловдивския симфоничен оркестър в началото на 50-те, се заема да създаде детски хор, за да могат и пловдивски деца да изпитат радостта от хоровото пеене. Още като студент, привлечен като музиколог на Софийската филхармония, успява да плени всички с качествата си на музикален лектор и полага началото на музикалните образователни лектории у нас. Получава задача за сформиране на Филхармоничен хор, който след това става известната Хорова капела и независимо младата си възраст, Илия Темков още тогава е показал точния си усет за музикантските качества и потенциал, с който по-късно ще съдейства на не един млад музикант.
Има възможност да специализира дирижиране в Дрезден при Хайнц Бонгардц и да посещава лекции по история на немската музика в Хумболтовия институт в Берлин в края на 50-те години. И там успява успоредно с това и да бъде действащ музикант – дирижира Оркестъра на Радио Берлин и прави много студийни записи, включително и на българска музика, както и радиопредавания в които я представя.
След завръщането в 1960 г. в България става главен диригент на Русенския симфоничен оркестър и там разгръща максимално своята съзидателна дейност . В 1961 г. от гастролите, които сам урежда на немски музиканти и състави се ражда Международния фестивал "Мартенски музикални дни", който от първите си издания, ръководени от него придобива общонационално значение с представянето на творби, изпълнители, диригенти, които отварят нов свят не само за русенската публика.
Но не по-малко диригентът Илия Темков е бил загрижен за възможностите за изява и развитие на българките музиканти. В 1967 г. стартира конкурса "Млади българки изпълнители" а същевременно тръгват и "Зимните музикални вечери", първия тематичен фестивал у нас. Първото у нас изпълнение изцяло на Матеус пасион от Бах е организирано също от Илия Темков в Русе.
В по-късните си години той работи с оркестрите в Шумен и Разград, но същевременно сътрудничи и на оркестрите в Ямбол, Сливен, Хасково, като апостолски обикаля цяла България, без специални облаги, така както е работил цял живот. В Русе си спомнят за чекмеджето в бюрото му, пълно с касови бележки от заведения, които така и не осребрява, но където е била поредната важна среща, за да издейства нещо полезно за оркестъра, за фестивала, за музиката и музикантите...
Едно известно кафене в центъра на Русе пък му служи като офис за всекидневни контакти. То вече не съществува, както постепенно се заличава инертно или съзнателно присъствието и съпричастието му на музикални събития и факти от миналото, които са вградени в настоящето, защото Илия Темков е един от големите ни културни строители, от най-заслужилите.
Международният ден на джаза се отбелязва от ЮНЕСКО всяка година от 2012-а насам, а предложението за това е на легендарния джазмен Хърби Хенкок – посланик на ЮНЕСКО за междукултурен диалог и председател на Института за джаз "Телониъс Монк". Целта е да има ден, който да събира общности, формации, музиканти, школи, артисти, музикални историци и джаз..
1 май Свири Оркестърът на Минесота с диригент Осмо Венска. 3.00 часа – Дмитрий Шостакович (1906-1975), Камерна симфония в до минор, оп.110 а. 3.24 часа – Жозеф Болон дьо Сен-Жорж (ок.1745-1799), Концерт за цигулка в Ре мажор, оп. 3 № 1. Солистка: Карън Гомио (цигулка). 3.44 часа – Карлос Саймън (р. 1986), "Елегия: Плач от гроба". 3.50 часа – Густав..
В съботната вечер (27 април от 20 часа) ще бъдем във Виенската държавна опера , за да проследим спектакъла на "Вилхелм Тел" с дата 16 март 2024 година. Последното сценично творение на Росини съперничи по времетраене с божествените дължини на Вагнеровите шедьоври. Това е една от причините "Вилхелм Тел" сравнително рядко да се поставя по..
"Винаги съм смятал, че един артист, примерно в класическата музика, трябва да е земен – казва Емануил Иванов. – Не бива да се самоиздигаме на пиедестал, не трябва да създаваме изкуствена дистанция между себе си и публиката и да се считаме за недосегаеми, само защото свирим или правим музика. Нямаме никакво право на това – трябва да сме близки..
Либрето: Виктор Жозеф Етиен и Иполит Луи Би (по едноименната драма на Фридрих Шилер) Първо изпълнение: 3 август 1829 г. в Париж. Действащи лица: • Вилхелм Тел – баритон • Мелхтал – бас • Арнолд, негов син – тенор • Валтер Фюрст – бас • Лайтхолд – бас • Геслер, австрийски императорски наместник в Швейцария – бас • Рудолф, негов адютант – тенор..
Като във всички отношения – между хората, между изкуствата, между световете в нас и извън нас, между това, което е тук, и това, което го няма – човек..
Международният ден на джаза се отбелязва от ЮНЕСКО всяка година от 2012-а насам, а предложението за това е на легендарния джазмен Хърби Хенкок – посланик..
Иновациите, като двигател на напредъка, неизменно водят към подобрение на живота в обществото и стимулират икономиката на държавите. В противоположност,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg