Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Защо е нужна нова Аграрна камара?

Снимката е илюстративна.
Снимка: @pixabay

Какво е актуалното състояние на пазара за пчелен мед у нас? Как изглеждат перспективите за неговото развитие? От какво естество са най-сериозните трудности пред малките производители и какви са възможностите за подпомагане на този бранш? По какъв начин ще защитава интересите на сектора новата Аграрна камара, която предстои да бъде учредена? Отговори на всички тези въпроси в "Нашият ден“ дават инж. Михаил Михайлов, председател на Обединения български пчеларски съюз, както и Кирил Вътев, член на Асоциацията на месопреработвателите и Румен Милев, председател на Асоциацията на преработвателите и търговците на пчелни продукти в България.

"Има помощ от държавата, но ставките са твърде ниски в сравнение с животновъдите, с които ние се сравняваме. Второто, за което дълги години се борим и искаме от държавата, това е всички пчелари да бъдат обхванати и да бъдат регистрирани по Наредба №3 като земеделски производители, което е проблемно за дребните пчелари с до 20 пчелни семейства“, казва инж. Михаил Михайлов.

Той допълва, че в България има около 12 000 регистрирани пчелари. Но, от тях като земеделски стопани, които се занимават с пчеларство, са под 5000.

По степента на оцеляване на пчелните семейства може да се съди дали пчеларят е добър или не. Две са значимите болестите по пчелите – вароатоза и нозематоза, които нанасят големи поражения по пчелните семейства. Другият неблагоприятен фактор са третиранията с препарати за растителна защита, които водят до отравяния при пчелите. И не на последно място са неблагоприятните климатични условия.

Последната реколта на практика стои и не се реализира. Дали цените на дребно или цените на едро са причината течното злато да залежава? А може би липсата на консуматорска култура, оказва значение, коментира инж. Михайлов.

Той обясни, че през последните години изкупните цени са спаднали заради усиления внос на чуждестранен мед главно от Украйна. 

Защо е нужна Българска аграрна камара?

"Инициативата за учредяване на Българска аграрна камара не е инициатива за създаването на поредното НПО. В България още никой все още не знае и не може да каже какъв е броят на браншовете организации в земеделието и хранително-вкусовата промишленост“, посочва Кирил Вътев, член на Асоциацията на месопреработвателите.

Според него е дошло времето да се създаде една камара на земеделските производители и преработватели, която да функционира по австрийския модел. Той смята, че трябва да има единна браншова организация за всеки бранш, а членството в нея трябва да бъде задължително.

България е единствената държава в Европа, която няма Аграрна камара и не членува в най-големите европейски организации в този сектор.

"Българската действителност в момента показва, липсата на връзка между производство и преработка на селскостопанска продукция с българската аграрна наука. Това е огромен потенциал, който трябва да се разгърне. Липсва синергията, която трябва да има между различните звена в една продуктова верига и между различните сектори“, казва Кирил Вътев.

На 10 март 2023 г. в Аулата на Биологическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски“, ще се проведе среща за учредяване на Инициативен комитет, който ще има задача учредяването на Аграрна камара.

 Вътев допълва, че от 30 години се борим за Закон за браншовите организации. Сега слагаме начало на разговорите за осъзнаване нуждата от самоорганизиране.

"България не е остров в морето на пчелния мед. Има изключително много производители. Китай е основният играч, който дефинира правилата, цените и условията, при които ще се продава пчелен мед в световен мащаб“, твърди Румен Милев – председател на Асоциацията на преработвателите и търговците на пчелни продукти в България.

Според пчеларите около 1/3 от продуктите на пазара у нас нямат необходимите качества, защото се смесват с украински и китайски мед, който има по-лоши показатели.

Целия разговор можете да чуете в звуковия файл.



По публикацията работи: Наталия Маева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Фабриката

Валтер Гропиус: Пионерът на модерната архитектура

Валтер Гропиус (на немски: Walter Gropius) е германски архитект, който е оставил дълбок отпечатък в историята на модерната архитектура. Той е един от основателите на прочутата школа "Баухаус“ и е сред пионерите на модернизма, заедно с Лудвиг Мис ван дер Рое и Льо Корбюзие. В рубриката "Епизоди от живота" на предаването "Нашият ден" говорим за него,..

обновено на 04.07.24 в 10:49

Практика и философия на възстановяването

Регенеративното или възстановителното земеделие набира все повече популярност днес, ако изобщо е подходящо да използваме термина популярност за толкова решаващи процеси като запазването и оздравяването на почвата. Тя, почвата, е на най-важното място в производството на храната, която човечеството консумира, и колкото по-бързо разберем това,..

публикувано на 03.07.24 в 17:40

Безплатни консултации в кабинета по репродуктивно здраве на "Майчин дом"

В това издание на Lege Artis говорим за репродуктивното здраве. Доц. д-р Мария Юнакова , акушер-гинеколог и специалист по репродуктивна медицина с над 20-годишна практика, запознава слушателите на предаването с кабинета за репродуктивно здраве на СБАЛАГ "Майчин дом", който отвори врати за безплатни консултации на пациенти с репродуктивни..

публикувано на 03.07.24 в 13:27

Нов дом, нов живот: Трудностите при адаптацията в България

Разговорът е посветен на хората, които решават да променят света си и напълно да променят живота си, премествайки се в друга страна или в рамките на собствената държава. Разглеждаме всички аспекти, които едно преместване изисква – от битови, административни до социални предизвикателства. Гости на рубриката "Разговорът" на "Нашият ден" са Ивета Иванова..

обновено на 03.07.24 в 12:34

Физическата активност и дигиталното ежедневие

Близо 1,8 млрд. възрастни по цял свят са изложени на риск от заболявания като рак, сърдечни и мозъчни удари, деменция и диабет поради недостатъчна физическа активност. Според проучване на Световната здравна организация (СЗО) липсата на физическа активност в глобален мащаб се е увеличила с 5% между 2010 и 2022 г. На живо от конференцията в..

публикувано на 03.07.24 в 12:05