Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Подземните герои, които правят живота на Земята възможен

Снимка: Rawpixel

Гъбите са ключът към разбирането на света в който живеем, но в много голяма степен живеят скрити от човешкото око и повече от 90% от видовото им разнообразие остава недокументирано. Това провокира както научния интерес, така и творческото въображение. Неслучайно гъбите играеха ключова роля в нашумелия сериал "Последните оцелели" - чийто сценаристи се опират на здравата научна фактология, която понякога изглежда по-причудлива и от най-развихреното въображение.

Гъбите на са растения и по своята същност се доближават повече до животните, защото не могат да фотосинтезират.

Между гъбите и растенията се осъществява така наречената микориза, която е вид мутуалистична симбиоза, създавайки толкова многопластова и взаимосвързана система, че понякога е известна с наименованието "Wood Wide Web" (подобно на www – World Wide Web/интернет).

Гъбите, тези "майстори" на рециклирането произвеждат хранителни вещества, които поддържат целия растителен свят, хранейки се от корените на растенията със захари и мазнини, а в замяна ги снабдяват с фосфор и азот.

В една екосистема почвата бързо щеше бъде измита от дъждовете, ако не беше гъстата мрежа от гъбна материя, която да я задържи на място.

Най-горният почвен слой съдържа три пъти повече въглерод от цялата атмосфера, което прави почвите основен уловител на въглерод, заедно с горите и океаните. Гъбите имат съществена роля в този процес.

Какво е значението на гъбите за човека и как са променили климата на Земята, чуйте от разговора с Радина Калдамукова, магистър по геоекология и автор на "Климатека".


По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

До Бора Бора се пътува най-малко три дни, но си струва!

Мечтаният от мнозина остров Бора Бора е малко късче земя от архипелага Дружествени острови на Френска Полинезия, заобиколено от лагуна и риф. В центъра му е разположен застинал вулкан. По последни данни коренните жители, които са родени сред дивната му красота са близо 9 хиляди души. Наричат Бора Бора най-красивия остров на света. Когато..

публикувано на 02.11.24 в 12:15
Деканът на Физическия факултет проф. дфзн Георги Райновски (в средата), Ивайло Младенов и Ани Костова

135 години отбелязва Физическият факултет на СУ "Климент Охридски"

По повод 1-ви ноември, Деня на народните будители, екипът на предаването "Следобед за любопитните" гостува на Физическия факултет на СУ. Тази година факултетът отбелязва 135 години от създаването си и 70 години от членството на България в ЦЕРН и 25 години от присъединяването на България към него. Факултетът има водещо място в работата на..

публикувано на 01.11.24 в 14:39

Църква и власт – имперски практики

"Третият Рим и Църквата" е тема и на новия том в изследването на българския монах Калистрат Зогграфски от Атон. Заедно с Митко Новков, публицист и културолог, и с Иван Йовчев, главен асистент от Богословския факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Говорим за Църквата като проекция на Божия промисъл на Земята, но и за институционалните ѝ падения и..

публикувано на 01.11.24 в 09:26
Светлана Нанчева и Юрий Анджекарски

Технологии на доброто или как добрите каузи да станат добри практики

Сдружение "Професионален форум за образованието" започна нов проект, насочен най-вече към младите, желаещи да отделят време и енергия за общественополезни цели. Първото събитие по проекта беше форум на 24 октомври с участието на ученици и студенти от София, както и организации, занимаващи се с различни социални каузи и доброволчество, които..

публикувано на 31.10.24 в 09:00
Наталия Ромалийска

Таврийската българка Наталия Ромалийска: Виждам си бъдещето тук

Наталия гостува в предаването "За думите" на 29 октомври – Ден на бесарабските българи. Държи в името на празника да се споменават и българите от Таврия (българските преселници от Бесарабия, царска Русия, които след 1856 г. попадат в пределите на Княжество Молдова и след няколко години, принудени от лошото отношение на молдовската власт и подмамени..

публикувано на 30.10.24 в 16:37