"Ние сме едно саморазрушаващо се общество и по някакъв начин нищо не е в състояние да ни обедини. Нито етични съображения, нито стремежът към свобода, нито моралът. Очевидно е разместването на ценности в обществото ни."
Това казва в интервю за БНР театралният режисьор Лилия Абаджиева.
Според нея човек е превърнат в консуматор. Общностите в обществото воюват, а политическите пристрастия са повод за раздори. Наблюдава се девалвация на нравствената система и се отказахме лесно от утвърдените ценности, които са регулаторен механизъм за възстановяване на етическото начало в човешките взаимоотношения.
"Ние забравихме и по някакъв начин стигнахме до десакрализация на живота и до утвърждаване на религията на безбожието. Профанирането на божественото и въобще загубата на връзката с Бог", посочва тя.
Тя допълва, че неврозата в обществото, агресията на знаещия или живеещия във всеки един от нас съвременен Декарт, примесен с всеобщата комерсиализация и войнстващата бездуховност, са симптомите на едно явление, която започна назад в годините, но сега виждаме една плашеща ескалация.
"По някакъв начин ние изповядваме новата религия на консуматорството като велика добродетел", твърди Лилия Абаджиева.
В допълнение тя коментира, че българските професионални политици в битието си на политици не са се обучавали. Липсва етикет на дипломацията, етикет на цялостното поведение и публичното говорене е смущаващо.
ТеатърътТеатралният режисьор Лилия Абаджиева определя отминалия театрален сезон като доста наситен. В театър "Възраждане“ бе поставена пиесата "Зимна приказка“ по текст на Шекспир, в който той съчувства на човека в неговите падения и оневинява греховете и злодеянията му. Една история за любов, власт и безпричинна, разрушителна ревност, покаяние и опрощение.
Работата със студентите доведе до поставянето на три дипломни спектакъла. "Бюхнер вариации“ или поетиката на този спектакъл се характеризира с кинематографичност, монтажното наслагване на образи, пораждащи асоциации с невъзможността на човешкото същество да превъзмогне липсата на другия, неистов копнеж по отсъстващия любим, алиенацията на младите хора. Бюхнер не задава въпроси, а пише своите философско-поетически болезнени констатации за любовта, неистовия копнеж по нея, който той обвързва с въпроса за смисъла на съществуването и предназначението на човека.
За студентите беше важно да преминат през Бюхнер, след това през Шекспир в "Крал Лир“ и Бернарда Алба, споделя още тя.
Движение за култура
"Движение за култура" настоява за адекватно законодателство за творческите институции.
"В българския театър се наблюдават едни процеси, които са резултат от един модел на финансиране, т.нар. "делегиран бюджет", посочва Лилия Абаджиева.
Тя допълва, че комерсиалните тенденции и тази примитивна форма на финансиране разрушиха природата на театралното. Според режисьора липсата на законодателство създава кризи.
Министерство на културата е най-непрозрачното министерство, същото важи и за културните институти.
Целия разговор с Лилия Абаджиева можете да чуете в звуковия файл.
Международният театрален фестивал "Дивадло" в Пилзен e един от най-престижните фестивали, посветени на театралното изкуство в Европа. Фестивалът представя най-доброто от чешкия театър и някои от най-значимите заглавия от международната сцена в различни форми и жанрове – драматичен, куклен и уличен театър, както и танц и мюзикъл. Театроведът..
Фестивалът за съвременен танц и пърформанс представя най значимите заглавия на световната сцена. С опита си и възможностите си световните и европейски имена с престижни награди, освен, че представят представления за широката публика, дават поле за дискусия със зрителите и създават и уоркшопи за професионалната танцова общност у нас. Сред предстоящите..
Ден на Института за литература при БАН с акцент върху научната периодика се състоя на 21 ноември. Научната периодика на Института включва списания и поредици, като издателският център "Боян Пенев" има важна роля. Научните издания на Института за литература към БАН, някои от които съществуват от много години, са четири – сп. "Литературна..
"Рисунка. Майстори" – така е наречен проектът на СБХ с куратор Явора Петрова. Тя кани 22-ма художници - майстори да участват със свои работи: "Поканих автори с биография в рисунката. Автори, които се изразяват чрез рисуването, които не обясняват своите мисли, а търсят образите за тях. Художници с уникален почерк, майстори в това, което правят във..
Краят на авторството, краят на кориците? Или вечно неизтребимите спори на живота ще си намерят нова почва някъде отвъд? Въпроси, които поставя книгата "Панспермия. Халюцинация за роман" от Полина Видас. Тяе магистър по литературна теория от Софийския университет и по психодрама към НБУ, психоаналитик и групов аналитик към Българско общество по..
"Душата ми е стон" е историческа беседа, която ще пресъздаде духа на отминала София 111 години след последната вечер на Пейо Яворов и Лора Каравелова. T..
Дора Давидова – учителка, медицинска сестра и православна християнка – продължава своя вълнуващ разказ за пътуването по легендарния поклоннически път..
Тридневният фестивал за некомерсиална камерна съвременна музика "ТрансАрт" ще се проведе за пети път. Ще прозвучи съвременна музика от България и цял свят..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg