Жегите и горещата тема за климатичните промени

Месец юли на 2023 г. по всяка вероятност ще се окаже най-горещият месец в историята за последните стотици, ако не и хиляди години. Твърди го Гавин Шмид – директорът на Института за космически изследвания "Годард" в НАСА, цитиран от "Гардиън".

Но дори и да не разполагахме с това експертно твърдение, не изглежда трудно даже и за обикновения човек, подложен на юлските горещници, да стигне до заключението, че жегите тази година са екстремни и рекордни.

Високите температури това лято обаче сякаш не са чак толкова любопитни сами по себе си. Много по-интересна и най-вече важна тема като че ли са дълбоките причини зад рекордните градуси, а именно – климатичните промени.

Именно измененията в климата и връзките с тазгодишните жеги задвижиха съдържателна дискусия в предаването "Гласът на времето" по програма "Христо Ботев" на БНР. В разговора взеха участие експерти, които изтъкнаха необходимостта от колкото се може по-широк дебат по проблемите, пред които ни изправя глобалното затопляне.

"Обществото е така устроено, че винаги когато тези процеси намерят някакъв екстремен израз, тогава се увеличава загрижеността на хората по отношение на глобалните проблеми. Може би пък това наистина е един шанс позицията на науката да бъде чута по-добре", посочи доц. д-р Емил Гачев, географ в БАН и преподавател в на ЮЗУ "Неофит Рилски".

Гл. ас. д-р Симеон Матев от катедра "Климатология, хидрология и геоморфология" на СУ "Св. Климент Охридски" пък обърна внимание, че според него проблемът не е толкова в чупенето на температурните рекорди, колкото в това, че чупенето става лесно. "Аз смятам, че дори и нас да ни нямаше, по чисто еволюционен път сега пак щяхме да имаме глобално затопляне, но ние с нашата дейност сме го усилили. Въпросът е колко сме го усилили", допълни той.

"Човешкият (или антропогенен) фактор е много сериозен и затова ние сме притеснени. На Земята нищо няма да ѝ се случи, ако стане много топло, но за хората ще има последствия", коментира доц. д-р Елисавета Пенева от катедра "Метеорология и геофизика" в СУ "Св. Климент Охридски".

Апостол Дянков, ръководител програма "Климат и енергия" във , също подчерта, че предизвикателствата пред света, свързани с климатичните промени, са големи, а развръзката на процеса по адаптация и смекчаване на ефектите не е лесна за прогнозиране. "Причината да има част от тези големи неясноти в дългосрочните климатични модели до 2100 г., е, че ние не знаем как ще реагира човечеството и как ще се приспособи икономически", обясни той.

Всеки от експертите в студиото предложи възможни посоки, по които биха могли да се търсят решения за справяне с последствията от глобалното затопляне като горещини, наводнения и други екстремни климатични ситуации. В дискусията се включи и министърът на околната среда и водите Юлиян Попов. "Смекчаването на промените е глобален въпрос, заради който България, заедно с другите страни по света, е поела ангажимент за намаляване на парниковите си емисии", припомни министър Попов.

Допълнителен щрих по темата внесе интервюто с инженер д-р Лидия Витанова, автор на международни научни публикации, свързани с градски климат, моделиране и градско планиране. Тя посочи какви биха били стъпките, за да се превърнат българските градове в умни градове, за да се преодолеят по-лесно ефектите от климатичните промени.

И още в тази важна дискусия:

• Кои са средствата, с които можем да облекчим последиците от измененията в климата?

• Има ли и положителни ефекти от глобалното затопляне?

Чуйте целия разговор в звуковия файл!