По данни на Американската библиотечна асоциация в САЩ расте броят на книгите, които са подложени на цензура на съдържание. Дали това е тревожна тенденция, която може да се разпространи като начин на мислене и репресивна практика, коментира проф. Алберт Бенбасат, преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет, литературен историк, автор на много изследвания и книги.
"Има много видове цензура, тя не е само идеологическа, може да бъде религиозна, морална, военна, напоследък има и политкоретна такава. – казва проф. Алберт Бенбасат – Този тип ограничаване влияе много отрицателно върху съдържанието на самата книга. Езикът е нещо много специфично, той идентифицира самия автор. Цензурират се например книги на Марк Твен. Контекстът е важен, трябва да се върнеш към времето и епохата, в която е писан текстът. Тогава думите, които сега се смятат за обидни, не са били такива. Искаме да лишим една творба от времето ли?"
Според проф. Бенбасат Христо Ботев, Иван Вазов и Алеко Константинов например могат да попаднат под такъв вид цензура, ако се гледа през призмата на политкоректността.
"Всяко нещо, с което се прекалява и се набива в главите на хората, които са склонни да приемат такъв тип мислене – по-еднолинейно, вреди на обществото. Езика не можеш да го насилваш, той не подлежи на обяздване. Тази крайност е опасна за културата и за човешкото мислене, ако щете."
"Псевдонаучната литература, която обаче се разпространява съвсем свободно у нас, без пояснения има нужда от регулация, смята проф. Бенбасат – Не от забрани и цензура, а от регулация."
"Най-зловещата цензура на книги в нашата история е тоталитарната, изготвят се списъци за унищожаване, това е нещо като аутодафетата на Хитлер, само че тук те не стават публично."
Още от разговора с проф. Бенбасат чуйте в "Какво се случва".
В новата книга на писателя "Убийство на булевард "Стамболийски" отново се срещаме с познатия характерен почерк, но бавната му и наситена с нюанси проза тук е ускорена, историята е разказана с динамика и с типично Чавдар-Ценовия неподражаем хумор. Преплитането на "криминалната" история, която уж е главна, ако съдим по заглавието, с драмата на средния..
В Драматичен театър – Пловдив тази вечер отново ще се играе "Одисей", една от най-мащабните постановки на творческия тандем Диана Добрева – режисьор и Александър Секулов – драматург. Повече за пътя на човека към себе си, срещу себе си и отвъд себе си в постановката разказва Александър Секулов – чуйте:
В "Нашият ден" проф. д-р Николай Ненов представя проекта на Регионален исторически музей – Русе "Българският Модерн – изложба и каталог". Интерактивната експозиция представя изявите на сецесионното изкуство в българското предметно битие през периода между двете световни войни. "Българският Модерн е специфично явление, слабо познато у..
Националният исторически музей представя изложбата "Древни находки и нови открития. Археологически сезон 2024" с над 1400 находки от 22 обекта в страната. В "Нашият ден" гостуват д-р Мариела Инкова , ръководител на отдел "История на България през средните векове VII-XVII в." и Михаил Ваклинов от отдел "История на българските земи в..
Регионална библиотека "Любен Каравелов" - Русе търси любовта в нас и около нас с фотоконкурса "Любовта е навсякъде". В "Нашият ден" Цветелина Шанова , библиотечен специалист, разказва, че фотоконкурсът е посветен на Деня на любовта и виното – 14 февруари . Снимките могат да интерпретират темата свободно – от отражението на обичта в..
Предаването е посветено на 90-годишнината от основаването на Българското национално радио и на изработената по този повод дигитална платформа за неговата..
Във Военномедицинска академия бе представен апарат за роботизирана хирургия Da Vinci Xi от ново поколение. Апаратът комбинира високотехнологични иновации..
"Лазарица" е първата премиера за новата година в Драматично-кукления театър във Враца. Постановката по прочутата пиеса на Йордан Радичков е дело на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
