Мавзолеят на най-именития ирански поет, чиито псевдоним Фирдоуси означава "райски", е издигнат в центъра на типична персийска градина чахарбаг. Постройката е съградена от бял мрамор с колони и релефи със сцени от най-прочутото му произведение, поемата "Шахнаме", в превод "Книга на царете". Литературният шедьовър се състои от 60 хиляди двустишия и е един от най-впечатляващите епични сборници в света, резултат от 30-годишен страдалчески труд.
Уникалното на кубичната конструкция е заключено във факта, че е копие на гробницата на Кир Велики в Пасаргадах. Сходството е търсено нарочно, защото това е архитектурният стил от епохата на Ахаменидите. На всяка от четирите страни наблюдателното око може да забележи изсечени фарахавари – ангели-пазители в зороастрийската религия.
Не по-малко внушителен е мавзолеят и вътре, макар архитектът Феридун Садеки да е избягвал претрупаната многословност. Реалистичните сюжетите са взети отново от "Шахнаме", а юнакът Рустам присъства във всеки барелеф.
Строфи на персийски език до мраморния саркофаг на Фирдоуси описват заслугите му за литературата.
Както при всеки гений, признанието идва при поета след неговата смърт през 1020 година. Той умира в родния си Тус, на около 25 км от втория по големина град в Иран - Машхад. В продължение на девет века мястото му за вечен покой било повече от скромно – малък мавзолей в градината, където дъщерята на Фирдоуси погребва баща си. Доста по-късно, през 16-и век, Абдулла хан Втори заповядва да се издигне заслужено голям монумент. В началото на 20-и век управниците на Иран осъзнават колко е важна националната идентичност за държава с толкова богата история. А тъкмо на поета страната дължи съхраняването на автентични персийски думи и изрази и поддържането на богатството на езика през вековете.
Между другото, в българския език използваме повече от 300 персийски думи, достигнали до нас през турския. Всички те могат да бъдат намерени в книгата на д-р Хаджар Фиюзи. Без да се замисляме често използваме перде, адаш, филе, каскет, чешма, чадър, халва, риза, чанта… И още много други.
Ние извадихме невероятния късмет из гробницата да ни разхожда невероятно начетен и атрактивен гид, който рецитираше с апломб двустишия от "Шахнаме" на персийски и на английски и артистично разказваше истории от епоса.
Писателят се радва на огромна популярност в тази част на света и се смята за национален поет не само в Иран, ами и в Таджикистан, Узбекистан и Афганистан.
Фирдоуси се е родил през 935 година в покрайнините на град Тус в семейството на дикхан, както са наричали местните дребни феодали. За детските и младежките му години сведения липсват, но очевидно е получил добро образование за времето си, защото е владеел отлично и двата литературни езика на епохата – арабски и персийски.
Както повечето писатели от древността, и Фирдоуси бил на служба при султана Махмуд, на когото посветил поемата "Шахнаме". Владетелят обаче не харесал творбата, защото в нея се налагал изводът, че само преките наследници имат право на царска власт, докато монархът повече го устройвала правомерността на грубата сила.
Според легендата, султанът отказал да плати на Фирдоуси за епохалния труд, отнел му повече от 30 години. Това силно нервирало поетът и той отвърнал на удара като написал сатира, в която владетелят произлиза от роб. Гневът на управника принудил поета да избяга от страната и да се скита беден и бездомен.
Друго предание твърди, че малко преди Фирдоуси да предаде Богу дух султан Махмуд случайно чул негов придворен да произнася възхитителен стих от "Шахнаме". Заслушал се и се осведомил, че авторът живее в бедност в родния си град Тус. Монархът разпоредил да изпратят на поета пребогат дар – 60 хиляди сребърни драхми, колкото са двустишията поемата.
Фирдоуси обаче не доживял. В същия ден, в който изнасяли през градските порти тленните му останки, за да бъдат погребани, през тях минали камилите, натоварени с даровете на Махмуд.
Изучавайки народните предания, мъдрости и легенди, Фирдоуси превърнал четирихилядната история на своя народ в епично произведение с дълбочина на мисълта, простота на езика, реалистично изобразени събития и герои и запомнящи се афоризми.
Иранците са убедени, че "Шахнаме" е съкровищница на персийския език, изучаването на която го поддържа жив и богат.
Снимки и видеа: Магдалена Гигова
Поредицата "Анатомия на Страха", част от предаването "Радиоенциклопедия", разглежда базовата емоция страх през призмата на психологията, фактите от научни изследвания, както и през битието на различни култури. В четири епизода разкриваме част от онова, което знаем за природата на страха, неговата еволюция и тънката граница между плодотворното и..
Ако попаднете на белгийски битак, наречен брокант, ще забележите как ловците на антики най-внимателно ровичкат сред купищата ленени покривки и ръчно плетиво на лов за прочутата брюкселска дантела. Защото тя е като брюкселската вафла - символ! Само дето е далеч по-красива и по-малко калорична. Покривките от ефирното ръкоделие приличат на уголемени до..
През 2025 г. ще се случат общо четири затъмнения, съобщава в ефира на предаването "Следобед за любопитните" физикът Пенчо Маркишки от Института по астрономия с НАО при БАН. Две от тях ще бъдат пълни лунни – на 14 март и на 7 септември, а останалите две ще са частични слънчеви – на 29 март и 21 септември. От България ще можем да..
Своята кариера на художник-карикатурист, а и на "пописващ" пародии и смешки Димитър Чорбаджийски-Чудомир разгръща първоначално най-пълно във в. "Барабан", където работят още фигури като Борю Зевзека (Борис Руменов), Сава Злъчкин, Стоян Шатле и други – повечето днес забравени, но за времето си известни и обичани. За Чудомир, за творчеството му..
На 15 януари 1990 г. в залата на Съюза на българските писатели в София в присъствието на около 100 души – писатели, журналисти, учени, обществени деятели - е учредено Културно-просветното дружеството за връзки с бесарабските и таврийските българи "Родолюбец". В онези години за сънародниците ни в Молдова, Украйна, Казахстан, Сибир и т.н. в..
Античният керамичен център край Павликени е едно от значимите археологически открития в България. Историята на неговото разкриване започва през 1971..
Преди дни депутатът Румен Петков попита "Кой го интересува ДС?", т.е. 35 години по-късно има ли смисъл да говорим за отминали неща. За кои "отминали неща"..
Тя е символ на установения морал и етикет, при това не само на държавно и политическо ниво, обвързана е със социални каузи от всякакъв вид. Винаги трябва..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg