Изкуственият интелект (ИИ ) се е превърнал в неизменна част от нашата съвременна действителност и това става все по-ясно с всяка изминала година. Неотдавна ИИ беше научен да играе шахмат срещу човека и това се смята за малка стъпка в напредъка на технологията. Днес обаче ИИ изпълнява широк спектър от задачи, които включват отговаряне на въпроси, създаване на изображения, превод на езици и дори автоматично управление на превозни средства.
Доброслав Димитров, водещ експерт в областта на изкуствения интелект и председател на БАСКОМ , сподели своето мнение в ефира на “Нашият ден”.
Според него, за да се разбере колко бързо напредва ИИ, е достатъчно да се обърне поглед към софтуерната индустрия. По последни данни над 50% от софтуерните компании използват ИИ на всекидневна база. Това означава, че ИИ е станал неизбежен инструмент в разработката на софтуерни приложения и услуги.
По неговите думи, интересното тук е, че самият ИИ, който се използва в момента, се развива и променя в реално време. Този процес на промяна и обновление не зависи от човешката намеса. Данните, с които се обучава ИИ , се създават от самия ИИ, който претърпява непрекъснато обучение. Това означава, че първичните данни, използвани преди седем-осем години вече не са актуални, и този процес се ускорява с всеки изминал ден.
Адв. Десислава Матева споделя интересна перспектива за използването на ИИ. В началото беше трудно да се разбере какви възможности предоставя той, но постепенно се проявиха практически приложения на технологията, които промениха начина, по който се извършват различните процеси. Според нея изкуственият интелект не трябва да се разглежда като опонент на човека в творчеството или бизнеса. Той може да бъде полезен инструмент за подпомагане на иновациите и решаването на сложни задачи.
Според нея, въпреки този напредък, се налага да се поставят граници и ограничения върху използването на ИИ. Тя припомни, че президентът на САЩ , Джо Байдън, издаде указ, който насочва вниманието към необходимостта от регулация на ИИ. Европа също взе инициатива и разработи проект за регламент, който цели да установи хармонизирани правила за използването на ИИ.
"Трябва да се сложат някакви граници и по отношение на самата технология. Формално погледнато указа на президента Байдън изпревари ЕС за възможностите за регулация на ИИ . Макар и в този указ да няма директна препратка към нормите, свързани с интелектуалната собственост, а по-скоро се дадесрок на двете компетентни ведомства - за маркетинг патентите и авторското право - да направят мащабни проучвания по отношение на обектите на закрила, които се използват от системите за ИИ и базовите модели. Чакаме тези проучвания в средата на другата година. В Европа, в началота на тази година, се създаде въпросният проект за регламент за хармонизирани правила за използуване на изкуствения интелект. Това е нормативен акт, който категоризира в различни рискови групи изкуственият интелект и създава едни критерии по отношение на съответните рискови групи", посочва тя.
Изкуственият интелект продължава да преформира начина, по който работим, учим и сътрудничим. Важно е да намерим баланс между възможностите, които предоставя ИИ, и рисковете, свързани с неговото използване. Не сме в състояние да спрем напредъка на технологията, но можем да я регулираме и насочваме, така че да служи на обществото и да предоставя ползи за всички нас.
Дни преди датата 19 февруари, когато българите честват годишнината от обесването на Апостола на свободата, отдаваме почит на неговите живот и дело. За отговорността да си наследник на Васил Левски в "Нашият ден" говори Христина Богданова , една от наследниците му, която прави много да не бъде делото му забравено, а паметта за него изкривена...
В редакция "Хумор и сатира" акъл имаме за всички, че и ще остане. Ето например достатъчно акъл как да бъде изградена бързо и без особени вложения от наша страна стратегическата магистрала до Видин. Отговорните за това фактори, разните там магистралостроители и давачите на обещания да взимат по лист и химикалка и да си водят записки. Чуйте за..
На вчерашния 4 февруари 2024 г. 22-годишна жена намушка няколко души в центъра на София. В ефира на "Lege Atris" психиатърът Цветеслава Гълъбова коментира случая и постави акцент върху проблемите в системата за психично здраве в България. Жена намушка с нож трима души на столичния булевард "Витоша" (ОБНОВЕНА) Според д-р Гълъбова жената е..
Тема с продължение: Какво се случва с наредбите, засягащи парантерално хранене, какво дело в Административния съд на София предстои на 7 февруари – интервю в Lege Artis с д-р Антоанета Тончева , генетик и член на сдружението "Общност Мостове". Предстои открито съдебно заседание по сигнала за дискриминация на Наредба № 2 и Закона за здравето...
Катедра "Радио и телевизия" към Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет "Св. Климент Охридски" организира среща с училищните медии в страната в рамките на своя годишен фестивал. Това обяви доц. Жана Попова в ефира на предаването "Нашият ден" . Според нея инициативата цели да обедини всички форми на училищна..
Днес (5 февруари) се навършват 40 години от откриването на Експерименталния сатирично-вариететен театър към Дома на хумора и сатирата в Габрово . Негови..
На вчерашния 4 февруари 2024 г. 22-годишна жена намушка няколко души в центъра на София. В ефира на "Lege Atris" психиатърът Цветеслава Гълъбова..
Преподавателката по български език и литература в Университета в Гент д-р Миглена Дикова-Миланова и нейните студенти, които изучават български език,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg