Рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" прави опит за философски анализ на едни от най-наболелите теми на нашето съвремие.
Личната свобода в границите на държавата и отвъд тях. Героизмът в един воюващ XXI век. Оцеляването – заедно и поотделно.
Гост в ефира на предаването е Смилен Марков, преподавател по християнска философия във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий".
Основите на разговора философът полага с цитат от Йосиф Бродски. Запитан защо е християнин, поетът – носител на Нобелова награда, отвръща: "Защото не съм варварин".
Марков първо разглежда проблема за войната през призмата на християнството, в частност – православието. Той определя военния конфликт като извънредно и страшно събитие. "При война забравяме почти всичко, включително и човека".
В този контекст, като богослов и философ, Марков обръща внимание, че Православната църква е последната християнска деноминация, която формулира позиция относно войната. Почти пророчески, през 2014 година, на последния Православен събор в Крит, е решена общата позиция на църквата спрямо въоръжените конфликти. В документа за мисията има няколко много важни формулировки срещу войната. Руската църква, както и българската, не присъстват на този събор, допълва Марков.
Преподавателят по християнска философия насочва слушателското внимание към революционния характер на следната църковна формулировка: "Войната е зло без уговорки".
Марков пояснява: "Тя няма логос, принцип или норма. Не може да доведе сама по себе си до справедлив ред. Мирът не може да се основава на резултати от войната. Всички участници са жертви на войната. Няма разлика между войници и цивилни в това отношение. Нещо, което го няма в цивилното право. Войната прояжда живота, свободата и съвестта на всички. Не се прави разлика между мъже и жени."
Разбира се, философът не отрича наличието на определени задължения, заложени в Конституцията и валидни за човек в границите на държавата. В същото време Марков акцентира върху свободата на индивида, която съвременната демократична държава би следвало да гарантира на всеки свой гражданин.
"Принципът на непререкаемата свобода на човека, като носител на съвест, е фундаментален", казва гостът.
Университетският преподавател е съгласен, че да бъдеш нападнат и да нападнеш, не са еднозначни понятия. Въпреки това Марков изрежда усложняващи съображения, които обосновават участието или неучастието на човек във въоръжените сили – политически възгледи, лични убеждения, семейни обвързаности.
"Тези граници на съвестта би трябвало да ни възпрат да обявим, че отделният човек е длъжен да бъде въвлечен в справедлива война."
На въпроса дали всеки трябва да бъде герой, Смилен Марков отговаря категорично: "Героизацията е нещо много опасно" .
В духа на френския философ Рене Жирар Марков отъждествява героизацията на жертвата със своеобразен езически рецидив.
Преподавателят е смутен от общественото възприятие на военната смърт, като път към безсмъртие, слава и източник на сили. Смъртта на война е "антропологична катастрофа", смята гостът на предаването и цитира още едно философско твърдение: "Войната е най-страшното религиозно суеверие".
За да не създаваме насила герои в XXI век, Смилен Марков вижда един изход – професионална армия в мирно време. Това включва добра тренировка, високо заплащане, техническа подсигуреност. Причините първичният доброволчески подем в Украйна постепенно да утихне, Марков открива в неподготвената реакция на самата държава.
Философът подкрепя мнението, че "когато една държава е нападната, целият свят е нападнат".
Защитата на международното право той определя като "кауза на глобалната общност".
Към своето мнение Марков допълва, че в общата кауза влизат правата и достойнството на населението-жертва да бъдат защитени. В тази връзка гостът отправя и някои критики към украинската държава:
"Украйна е затворила абсолютно незаконно своите граници и незаконно спира мирно население да бяга от военни действия. Виждаме и дискриминация по пол. На база на полови белези да бъдат едни хора държани, други – въвличани насила в армията. Това е нещо недопустимо. Трябва да се надигне глас срещу него."
В заключение Смилен Марков призовава да бъдем агенти на доброто и надеждата. Личната свобода философът определя като приоритет, преди да е дошла война. После "би било късно човекът да избяга от съдбата на животните, предназначени за консумация", по думите на Марков.
Снимки – ЕПА/БГНЕС и hristianstvo.bg
Целия разговор можете да чуете в звуковия файл.
Днес (14 ноември) в поредицата "Поет на месеца" в Литературния клуб на библиотеката почитателите на поезията ще се срещнат с необикновеното творчество на Екатерина Григорова . Тя е автор на четири стихосбирки, които заявиха силния ѝ глас в съвременната българска литература – "Фарадеев кафез", "Дъска по мокрия пясък", "Празна зора", "Отвисоко в..
"Спомняме ли си коя е Анна Хен-Йосифова? Какви са нейните заслуги за българското изкуство от началото на ХХ век? Какъв е пътят на жените художнички от нейното време към изкуството? Как една германска художничка се социализира в чужда среда, оставайки вярна на своето призвание? Какво се случва с колекцията на наследниците, опазили творбите ѝ почти 100..
На 14 ноември е премиерата на "Котка върху горещ ламаринен покрив" от Тенеси Уилямс на Театър "София". Спектакъла се играе на сцената на Театър "Сълза и смях". Постановката е на Стайко Мурджев, Сценографията на Никола Налбантов, а музиката е дело на Петър Дундаков. Пиесата "Котка върху горещ ламаринен покрив" е съставена от три части –..
По покана на Гьоте-институт екип от двама съвременни артисти – Красимира Буцева и Мартин Атанасов и социоложката д-р Марина Лякова започват в началото на тази година изследване на нагласите и преживяванията на българите живеещи в Германия. По време на теренното си проучване това лято тримата събират устни истории и документират публични и частни..
"Нещо като Венецианско биенале в Казанлък" – така определи представянето на проекта "Глад" директорът на Градската художествената галерия Пламен Петров. И има много сериозни основания за това. Проектът е разгърнат в над 20 места из града – музеи, заведения, магазини, публични пространства. Сред участниците в него са международно известни..
Хората в община Сливница търсят начини да върнат автобусното обслужване до населените си места. В "Нашият ден" чуваме разказа на жителка на с...
Като специален гост на Втората международна конференция Сино-Балканика "Културният диалог Китай-Балкани" в България пристигна д-р Ю Тие , световно..
Премиерният спектакъл "Празен град" очаква първата си среща с публиката в независимото пространство за култура Yalta Art Room в София. Постановката е на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg