Късно проговаряне, познавателни и поведенчески проблеми, хиперактивност, разконцентрираност… с подобни оплаквания все по-често в кабинетите на логопеди и психолози се озовават разтревожени родители, опасяващи се да чуят "страшна" диагноза за децата си. За щастие в много от случаите се оказва, че няма физиологични причини за подобни симптоми, а след разговор за начина на отглеждане на детето става ясно, че голяма част от времето си то прекарва пред екрана на телефона, телевизора, лаптопа.
Наблюдения от практиката си споделят в предаването "За думите" логопедите Станислава Мешинкова и Диана Лепоева от центъра "СдУМки". Според тях родителите стават все по-осъзнати и склонни да потърсят помощта на специалисти и в същото време масово се подценява пагубното влияние на електронните устройства върху развитието и здравето на децата.
За претоварените с работа и семейни ангажименти родители екранът осигурява мигове за отдих и спокойствие, за други е удобната "бавачка", помощник в храненето на злоядо дете, учител по така необходимия и престижен английски език. Българските деца не правят изключение от връстниците си по света. Според данни на ЮНЕСКО 93% от съвременните деца между 3 и 5-годишна възраст прекарват средно по 4 часа на ден пред екрана.
Вредите от ранното и безконтролно заседяване пред електронното устройство са доказани.
Д. Лепоева: "Езиковият дефицит е първият, който забелязват родителите, с късното проговаряне. И късното проговаряне всъщност води след себе си и останалите когнитивни нарушения на развитието… Не задържат вниманието си, трудно се концентрират, нарушено запаметяване, нарушения в емоционалната сфера също така. Много са комплексни нещата. Децата развиват агресивност – вербална, физическа, тъкмо от това безконтролно гледане… Имали сме случаи в практиката си деца, които по цял ден са оставяни пред устройство, пред телевизор, което за детската нервна система просто може да е пагубно."
Ст. Мешикова: "До тригодишна възраст устройствата не влияят изобщо благоприятно на психиката и на децата не трябва да се използват като стимулно средство дори при хранене… Вече между три и четиригодишна възраст е възможно по едни 15 минути децата да гледат, но това да бъде контролирано от родител, а след това вече с увеличаването на възрастта и времето се увеличава, но все пак отново е под контрола на родителя…и да бъде на български… Едно дете до 4-5-годишна възраст според мен не би трябвало да учи втори, чужд език, стига да не живее в двуезична среда… Защото дотогава говорът се формира и дотогава все още учим български език, учим как да комуникираме на български, на основния роден език."
Целия разговор чуйте в звуковия файл
"Какво е да не разбираш езика на училището?" – под този надслов основното училище "Христо Ботев" в свиленградското село Левка организира кръгла маса с участието на представители на Регионалното управление на образованието, Хасково и на катедра "Български език като чужд" на Софийския университет. Въпросът може да се тълкува по различен начин..
Илза Пъжева е професор в Института по биофизика и биомедицинско инженерство към Българската академия на науките, където ръководи секция "QSAR и молекулно моделиране " . Тя е доктор на биологическите науки и член-кореспондент на БАН. Била е стипендиант на германската фондация " Александър фон Хумболт " и председател на Хумболтовия съюз в..
В края на април Европейският парламент прие Международния договор на ООН за защита на океаните. Споразумението по Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право относно опазването и устойчивото използване на морското биологично разнообразие на районите извън националната юрисдикция е известно като Споразумение за BBNJ и беше..
В българската култура има имена за широката публика почти неизвестни, но за развитието ѝ – безценни. Такъв е Борис Шивачев (1902-1932), рано отишлият си от света (ненавършил 29 години) забележителен българин: бил в Аржентина, запознал се и дълбоко проникнал там в испаноезичната култура и литература, неуморен техен пропагандатор и популяризатор..
Няма нищо по-ценно за едно семейство от децата. Би трябвало и за държавата да е така. Ако сега, уважаеми читатели/слушатели, ви попитам – Така ли е , едва ли положителните отговори ще преобладават. Защото действията и политиките на държавата ни, които трябва да осигурят нормална среда за отглеждане и възпитание на децата ни, категорично не са..
Две седмици български филми в Дома на киното, и то напълно безплатно, предлага третото издание на Националния фестивал на българското кино. До 13 май в..
Човекът се ражда от човека. "Фениксът се ражда не от яйце, а от пепелта" (Кирил Кадийски) . Поетът се ражда от поезията. В печалния ден, в който Божият..
Представителна изложба на Националната гимназия за приложни изкуства "Тревненска школа" показва избрани творби от пълния цикъл на специализирано..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg