"Обичам туризма, но не обичам туристите" – такива изказвания могат да се видят в специализирани чатове и групи по темата "туризъм". Всъщност само преди два века хората са се придвижвали в пространството масово единствено при война, природен катаклизъм или за търговия.
Кога и защо става толкова привлекателно да се пътешества? Защо понякога обсесията е такава, че хората вземат кредити, които не могат да върнат, само за да пускат снимки в социалните медии от екзотични места?
Говорим със специалисти – проф. Лина Анастасова от Бургаския свободен университет, за т.нар. "социология на туризма", с доцент Румен Драганов, директор на Института за анализи и прогнози на информационната среда в туризма, с Пламен Димитров – за т.нар. "винен туризъм", "фестивален туризъм" и др., със социоложката Мира Радева и с журналистката Теодора Станкова – организатор на фестивал за литература и турист със завиден стаж.
Румен Драганов разказва за началото на явлението в исторически план, както и за бума на масовия туризъм в България, особено след Втората световна война. Припомня ни известните хотели в миналото в София и България, и обръща внимание, че днес легловата база в страната ни е около 2,5 милиона легла, което е хубаво, но крие и рискове, особено с оглед намирането на работна ръка.
Професор Лина Анастасова споделя неща от летните практики особено край морето, а Мира Радева обяснява т.нар. "поклоннически туризъм" и говори за нуждата от пътувания в екзистенциален и личен план. Пламен Димитров и Теодора Станкова обясняват някои сегменти в типологията на туризма, като "винения", "културния", "фестивалния" и др. туризми, подчертавайки, че обособяването е по-скоро фиктивно, защото в основата си се касае за дълбоко свързани явления.
Събеседниците обръщат внимание и на опасностите от обсесия, характерни за всяко масово човешко увлечение, и призовават за разум и планиране на пътешествията.
Снимка – личен архив
В рубриката "Епизоди от живота" на предаването "Нашият ден" обсъдихме живота на пчелите и трудностите по тяхното отглеждане по повод Световния ден на пчелите. Гост беше Владимир Кънев , когото е трудно да наречем просто пчелар. Ако пчелар е човек, който просто добива мед, то Владимир е много повече. В два пчелина – в село Къкрина и в..
Опрашването е основен процес за оцеляването на земните екосистеми. За да повиши осведомеността за значението на пчелите, за заплахите, пред които са изправени като вид и за приноса им към устойчивия живот на планетата Земя, ООН определя 20 май за Световен ден на пчелите . За бъдещето на пчелите в "Нашият ден" говори ентомологът Тошко Любомиров от..
Проф. Димитър Вацов, преподавател по философия в НБУ и председател на Фондация за хуманитарни и социални изследвания - София, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" "Археология на моралния дебилизъм" в проучването си за аварията в Чернобил през 1986 година. Моралните дебили "Те са събирателен образ – много хора, лица, индивиди..
Натуралните плодови ликьори се приготвят в България предимно за домашна употреба, а това често е предпоставка рецептите да се загубят, знанието и уменията да не могат да преминат нататък. Това е поправимо, казва Ива Иванова от София, впуснала се преди няколко години в приключението да произвежда натурални плодови ликьори, в които плодовете и..
Протойерей Александър Шмеман пише: "Ето какъв е смисълът на неделята на жените-мироносици. Тя напомня, че тогава в безнадеждната тъмнина са светили единствено любовта и верността. Призовава ни да пазим любовта и верността, за да не умрат, да не изчезнат от този свят. Осъжда нашето малодушие, страх и вечното ни робско самооправдание. Тайнствените..
Предизборните дебати, политиците като "кукувици от часовник" и журналистите като PR-и на политиците – коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев"..
Проф. Димитър Вацов, преподавател по философия в НБУ и председател на Фондация за хуманитарни и социални изследвания - София, коментира в "Мрежата" по..
Интригуващата, енигматична камерна опера на Бенджамин Бритън "Въртенето на винта" се игра през май в Кралския театър "Ла Моне" в Брюксел. Творбата се счита..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg