От последните 10-15 години насам, живеем във време, в което повечето хора по света страдат не от недостиг на храна, а от прекаляване с нея. Свикнахме на изобилие и разнообразие в хранителните продукти, каквото предишните поколения не са познавали. Но възниква въпросът: идва ли краят на тази ера на изобилие?
Нарастващият брой новинарски емисии, свързани с природни бедствия, урагани и екстремни явления, ни показва колко сериозно тези явления влияят върху земеделския сектор. А земеделието е един от секторите, които ще бъдат най-засегнати от климатичните промени.
В разговор за предаването "Време за наука", инженерът по храните Ивайла Сопотенска сподели своите виждания по темата:
"Проблемите с промяната на климата са едно от основните предизвикателства в производството на храни. Търсят се решения, и на хоризонта има налични варианти, с които човечеството ще може да се справи с тези изменения."
Един от най-големите проблеми, който човечеството трябва да реши, е недостигът на достатъчно протеини за изхранване на населението. Според Сопотенска, в Европа проблем с изхранването няма, но той е осезаем в Африка и някои части на Азия.
"Намаляването на обработваемите площи заради човешката дейност също е проблем", продължава Сопотенска. "Търсят се алтернативи. Една от тях е добивът на протеини от растителен произход, чрез култури като соя, нахут, леща и фасул, които добре познаваме и често консумираме в нашата култура. Те са богат източник на протеини и биха могли да заместят животинския протеин."
Въпреки това, според инженер Сопотенска, растителните протеини не съдържат пълния набор от незаменими аминокиселини, необходими за правилното функциониране на човешкия организъм. Затова се търсят нови, алтернативни варианти.
"Големият хит преди няколко години бяха брашната от насекоми или лабораторно отгледаното месо", добавя тя.
Освен това, Сопотенска коментира и въпроса за генетично модифицираните организми (ГМО). Тя посочва, че към момента няма доказателства, че ГМО технологиите вредят на здравето на хората, но въпреки това се провеждат дългосрочни изследвания за потенциалните им ефекти.
"В Европа ГМО продуктите не са разрешени именно заради предпазливостта относно техните дългосрочни ефекти", обяснява тя.
Климатичните промени, заедно с технологичните нововъведения и нарастващата нужда от адаптация в производството на храни, ясно показват, че бъдещето на изхранването ще изисква както научни пробиви, така и глобални решения.
Чуйте разговора в звуковия файл.
За адвокатурата, която празнува своя празник на 22 ноември , съдебната реформа, избора на нов главен прокурор, Висшия съдебен съвет, Закона за чуждестранните агенти и други законодателни инициативи – разговор в "Нашият ден" с адвокат Александър Кашъмов , правозащитник и активист, изпълнителен директор на Програма "Достъп до информация", резервен..
Въпросите за връзката между политика и психично здраве заемат централно място в новия, 16-и брой на списание "dВЕРСИЯ". Изданието разглежда какво означава да живееш с психично заболяване или да се грижиш за някого в подобна ситуация в съвременна България. То поставя под въпрос взаимодействието между индивидуалистичната култура, неолибералния..
В рубриката "Темата на деня" на предаването "Нашият ден" се проведе интересен разговор с архитект Анета Василева – преподавател в УАСГ и НБУ, архитектурен историк и критик. Повод за интервюто беше книгата ѝ Kicked A Building Lately? – Архитектурната критика след дигиталната революция . Арх. Василева сподели, че книгата предоставя възможност..
В рубриката "Епизоди от живота“ на предаването "Нашият ден" ни пренесоха в Испания, където се разгръща мистериозният свят на Кармен Мола и четвъртия ѝ роман "Мълчанието на майките". Но кой всъщност е Кармен Мола? И какво могат да очакват читателите, които за първи път разгръщат нейна книга? Преводачката на книгата, Анелия Петрунова, разказа в..
Божана Славкова е поет, музикант и артист, отличен на големия международен поетичен конкурс Milli Dueli. В "Нашият ден" Славкова разказва за темите на деня, които я вълнуват, за каузата Green Peace, както и за новооткритото пространство за култура и екология "Магнит" "Магнит" е ново общностно младежко пространство, което се намира на..
Ако не сте се самоизолирали от политическото ни злободневие, защото немалко от нас наистина са го направили, и сте слушали внимателно това, което говорят..
На 22 ноември в зала 1 на НДК в рамките на 38-ото издание на Киномания ще се състои българската премиера на "Берлингуер. Голямата амбиция " . Филмът..
От 18 до 20 ноември за трета поредна година се провежда Седмицата на редките болести в Европейския парламент в Брюксел. За очакваните решения и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg