Васко Василев: Обожавам Родопите, обещавам концерт на 21 октомври за Кърджали

„Обожавам Родопите. Дядо ми е от Смолян, аз съм бил в Родопите. Това е най-хубавото място на света, най-хубавата планина“. С тези думи започна гостуването в предаването „На чаршията, в чата“ на БНР Радио Кърджали на един от най-харизматичните артисти в света днес – цигуларят Васко Василев.

Дядо Васил, чието име носи, е бил впечатляваща личност. „Всички го обичаха“, казва Васко. От прабаба си Маруда, бежанка от македонско, която на 14-годишна възраст става прислужница при Иван Вазов, се надява да е взел любознателността. „Две неща съм запомнил от нея. Тя винаги се кръстеше вечер – за всеки случай. Научи се да чете на 70-годишна възраст. Никога няма да забравя този образ на една 70-годишна баба, която с пръстчето срича и се учи да чете“, връща се в спомените назад Васко. Не съм много религиозен, но нося в себе си вяра в нещо като Бог, което ни закриля, казва творецът.

Една от големите му пакости в детството е опитът да открадне кутия локум заедно с мургави приятели от квартала, все възпитаници на трудово-възпитателно училище. Разбира се, опитът бил неуспешен, но пък му донесъл добър урок.

„Научил съм се думи като „гениален, „талантлив“, „велик“ да минават през едното ухо и да излизат през другото, защото всеки човек може да е гениален, всеки е талантлив, въпросът е на късмет. Най-красивото нещо е, че като музикант можеш да донесеш радост на хората. Ако си водопроводчик или строител е много по-трудно да разплачеш някого, освен ако работиш лошо“, усмихва се артистът. „Аз не бих се нарекъл гениален. Това са думи, които трябва да се ползват за някого може би след 500 години, както Моцарт, когато наистина във времето ти си останал. Много е рано да се ползват за хора, които са живи“, категоричен е Васко.

„Много вярвам в съдбата. Абсолютно!“, отсича артистът и признава, че е чупил няколко лъкове, защото не му се е свирело, но винаги се е връщал към цигулката.

Зарежда се от всичко – от видян филм, от природата, от музиката, от самия живот.

Не осъществява всичките си планове.

„С пандемията е много странно, защото всички се вайкат … но за мен пандемията, може би след първите три дена, които бяха шок, аз не съм се спрял, защото за мен пандемията беше възможността за един артист да се уедини и да твори неща, за които няма време. Спрях да пътувам, всеки ден да съм в различна страна и разбрах колко време губя по аерогарите и такситата. За мен отминалата година е може би една от най-плодотворните, които съм правил като артист. Самото удоволствие да правиш музика, която стига до милиони по радио, по телевизия, по интернет, не ми е дало чувството, че съм спрял да съм във връзка с моята публика“, споделя Васко.

Ежедневието му обикновено е натоварено, често  започва в 4 ч. сутринта с полет до поредната творческа дестинация. „Ако съм в България твърдо ям баница и кисело мляко и боза“, повдига завесата на кулинарните си пристрастия артистът. Пандемията му е разкрила и други, неподозирани таланти – да си приготвя сам храната. „Не бих казал, че съм някакъв супер шеф, но … може би вътре някъде съм много българче, защото обожавам кюфтета и все ме удря някъде към кюфтета, мешани скари“, говори с типичното си чувство за хумор Васко.

По времето на локдаун, с атрактивна инициатива в своя си стил, той подпомогна с 5000 лв. медиците от националния център за спешна медицина „Пирогов“.

За Васко срещите с феновете са едно от най-важните неща. Винаги високо оценява отделеното от тях време и средства от изтънелия им бюджет, за да се срещнат с него.

„Трябва да ти хлопа нещо“ е коментарът на Васко за нечовешкото изпитание, на което подложи себе си и 300-годишната си цигулка, спускайки се от 2525 м надморска височина при минус 27-28 градусов студ по писта в Банско, изпълнявайки „Зима“ на Вивалди. Изпълнението беше по повод Световната купа в гигантския слалом за мъже на 27 и 28 февруари и Световното първенство за младежи по ски алпийски дисциплини от 1 до 10 март. „Честно казано, аз съм живял 10 години в Москва, но за първи път плаках от студ, когато се размразяват ръцете. Три минути свириш, след това 6 минути или 8 минути размразяваш. И беше трудно. Но беше страхотно преживяване“, споделя артистът.

Жените са заемали много важно място в целия му живот, признава Васко. Разбира се, че доброто възпитание не му позволи да признае коя е най-голямата любов в живота му. „Всяка любов е важна. Нищо от този живот не може да се омаловажи, даже да е за 6 месеца, три месеца или 10 години“, отсече творецът.

Оказа се, че единственото място в България, което Васко Василев не посещавал е Кърджали. В ефир обаче обеща, че на 21 октомври т.г., ако пандемичната обстановка позволи, за Деня на Кърджали ще гостува с концерт  в столицата на Източните Родопи. „На Вашите слушатели бих казал, че наистина обещавам да дойда и благодаря, че ме слушахте в неделя“, каза в края на интервюто за предаването „На чаршията, в чата“ на БНР Радио Кърджали световноизвестният цигулар.