Политологът Делийски: Проблемът в България е ниското ниво на представителност на властта

Малко повече от месец преди поредните предсрочни парламентарни избори у нас разговорите се вървят около това кой избор предстои на България, така че да се състави мнозинство, каза в интервю за Радио Кърджали политологът Страхил Делийски. „Изборът е поставен по този начин – кой е по-малко мразеният политик, по-малко нехаресваният – Борисов или Петков. За съжаление дотам беше редуциран изборът в начина, по който политическият елит разбира политиката", поясни той.

Появяват се нови политически субекти, но те не са нови „продукти“. „Нито проектът на Стефан Янев е нов като продукт. Виждаме там консерватизъм и патриотизъм, и малко русофилия, нещо, което сме го виждали много пъти в българския политически процес. Преди това „Продължаваме промяната“, този класически техно-популистки проект ни предложи продукт, който го знаем още от времето на Сакскобургготски. …“Асортиментът“ се увеличава с тези нови субекти, но тези нови субекти биват „потребявани“ от по-малко хора. … Месиите отпреди 20 години печелеха по над 1 млн. и повече гласове. Месиите от днешно време стигат до 6 – 700 хил. гласа в най-добрия случай и то ситуационно. Износването на тези "продукти" води до този тип нежелание те да бъдат приемани от българския "политически консуматор", коментира политологът.

Хората почти не четат програми на политическите субекти. „Отдавна политиката е медиен продукт. Отдавна образът е заменил проблема. Това не е някакъв български феномен“, допълни Делийски. Той акцентира на нежеланието на партиите да пишат смислени програми и да ги представят по време на  предизборните кампании. „Аз съм убеден, че избирателите ще започнат да четат програми, когато партиите ги карат да четат програми. По същия начин избирателите предпочитат да се занимават с жълтини тогава, когато партиите ги карат да се занимават с жълтини. Все по-често регистрираме ниското ниво на кампании, дори липсата на политически кампании", сочат наблюденията на експерта.

По думите му в България няма партии, има някакви проекти, картели. Те имат различни характеристики, но много повече наподобяват бизнес предприятия, отколкото политически организации. От този тип е и лидерството в партиите у нас. "Когато хора, които се занимават с политика не мислят политически, това е една от причините да се намираме в ситуацията, в която се намираме в последните година – две", посочи политологът.

Делийски допусна, че на 2 октомври, след поредните предсрочни избори за народно събрание, ще „влезем в режим на следващи избори през пролетта“. „Не очаквам избирателна активност, която да надхвърли последните избори. Даже вероятността тя да е по-ниска е доста висока. И това трябва да е сигнална лампа за всички от политическия ни елит. Аз не усещам разбиране сред българските политици, в голямата им част, че това е ключовият проблем на българската политическа система – че ако тя продължи да бъде толкова непредставителна, то няма абсолютно никакво значение аритметиката, чрез която ще се направи някакво мнозинство. Защото това, последното мнозинство, беше представително за една осма от българското население, както и опозицията. Каквото и мнозинство да се създаде с такова ниско представителство на това мнозинство ще му бъде изключително трудно да взема убедителни решения“, категоричен беше експертът.

На въпрос кога политическите и публичните ни личности ще престанат да ни разделят и да се държат проруски, пронатовски, проевропейски и ще започнат да мислят, говорят, действат пробългарски, Делийски каза: „Ако ние започнем да разсъждаваме върху политическия ни свят в категорията на това, че има изключително малко привилегировано икономическо малцинство, за което работи българската държава и едно изключително голямо икономическо мнозинство, което живее все по-зле, ако си представим така политическото разделение, а не по оста изток-запад и разговорът ще е доста по-различен“.