Наблюдаваме ефекта на дългогодишното занемаряване от психично-здравното обслужване у нас, което се дължи на стигматизирането на психичното здраве, оставянето му в „задния двор“ на медицината. С това върви както липсата на достатъчно финансиране и довеждането на новите, модерни подходи на лечение, психо-социална рехабилитация, наблюдение на хората с психични заболявания, но и едно нездраво сочене с пръст и липса на съпричастност към тях о страна на обществото. Това каза в ефира на Радио Кърджали доц. Михаил Околийски, представител на СЗО, ръководител на направление „Психично здраве” в Националния център по обществено здраве и анализи, бивш заместник министър на здравеопазването, член на Изпълнителния комитет на Европейската мрежа за оценка на услугите за психично здраве (ENMESH).
По думите му, без да се генерализира, защото има и добри примери, но „това, което ни липсва е цялостната воля обслужването в сферата на психиатрията да се подобри“. Държавата също носи отговорност, защото заплатите в този сектор са най-ниските в сферата на медицинските специалности. „Няма съответните инструменти за финансиране по Националната здравно-осигурителна каса поради неразбиране колко е важно да се въведат такива и съпротиви от страна на хора, които са свикнали да не се отчитат по един или друг начин“, допълни доц. Околийски. Натрупването на негативно отношение и липсата на адекватно лечение води до последиците, на които ставаме свидетели. Необходима е проактивна грижа към хората с психични проблеми, да бъдат персонално разглеждани и проследявани. „По този начин би могло да се осигури континуитета на грижите. Да се поинтересуваме от конкретния човек и така да бъдат спасени човешки животи. Беше направен опит да се заложи като възможност за наблюдение, за проследяване и за гарантиране правата на психично болните в чл. 5 на Закона за здравето, но тези промени не бяха приети от парламента и нещата останаха постарому“, каза доц. Околийски.
Данните сочат, че обществото ни е нетолерантно към хората с психични заболявания. „Особено лекарите са много нетолерантни, както и студентите по медицина. Това са данни, които ние преди години открихме. А общо населението се е затворило в себе си и всеки оцелява сам за себе си и някак нямаме сърце и желание да помагаме и да сме съпричастни“, допълни специалистът.
Това, което се наблюдава в годините е, че не се подобрява съвместното съжителство с хора с психични проблеми. Механизмът за принудително, задължително лечение не се използва много ефективно. Няма подход, който да гарантира спазването на добрата практика при най-критичните случаи.
Къде се намира България в сравнение с Европа и света по отношение на психичните заболявания? „Общо по статистика сме като в Европа по отношение на честите психични заболявания – на тревожността, депресиите най-често. Тежките психични заболявания са около 1 – 1,5% от населението и се случват. Голямата разлика е в подходите за лечение, както и в проследяването на състоянието на хората и тяхната по-късна реинтеграция в обществото. Това е много голямата разлика между нас и Западна Европа“, припомни доц. Околийски.
По думите му стресът е много голям. Той води до разболяване много често – до тревожност, безнадеждност, усещане за притиснатост от обстоятелствата и прераства в болест. Традиционно българите много често търсим спасение от стреса с увеличаване на приема на алкохол и разговор с приятели. „Имам наблюдения, че поне в София, хората преодоляват и смущението си, и неудобството или някакъв вид предишно неразбиране и търсят подкрепа, помощ и от психотерапевти, и от психиатри и това се случва без никакъв срам. Въпросът е, в малките градове особено и в най-малките градове или пък селата, че достъпът до психиатрична помощ е много затруднен. Тя е концентрирана в много големите градове. Липсата на равномерно райониране е много голям проблем“, коментира специалистът.
„Като професионалисти и ние сме поставени под много голям стрес. Понякога също реагираме остро и в дадени момента свеждаме всичко до парите – казваме, че всичко в психичното здраве би било добре, ако имаме достатъчно пари. Това е много елементарна представа за потребностите и ако се сведе само до пари, пак ще бъде никакъв успех. Трябва да има обучение. Трябва да се инвестира в добри практики“, категоричен бе доц. Околийски.
Следващата година, от 18 до 20 юни, предстои България да бъде домакин на международна конференция наENMESH (European Mental Health Services Evaluation) – европейска мрежа за психично здраве изследване и оценка – най-високото ниво в сферата на психиатрията. На форума ще бъдат представени добри практики, „как хората в другите страни се справят в подобни ситуации. Това е най-вече като въвличат хората с психична болест в управлението на служби, в решенията, относно терапевтичните подходи така, че те да бъдат съавтори и по този начин да гарантира тяхното съучастие в лечението. Това са пътищата“, убеден е доц. Околийски.
Цялото интервю можете да чуете в прикачения звуков файл.
Подобаващо е била почетена паметта на отец Александър Чъкърък от тракийци тази неделя. По повод втората годишнина от внезапната кончина на свещеника, черквата „Св. Георги“ в Одрин, където служи двадесет години, са се събрали десетки миряни от България, потомци на тракийци, за да отдадат почитта си. Това съобщи за слушателите на Радио Кърджали..
За да се осигури напредък, България трябва да премахне бариерите и да използва пълноценно ресурсите, с които разполага. Без свободата на движение и решаване на въпросите с инфраструктурата и водоснабдяването, страната ще бъде изправена пред още дълги години на забавен растеж и ограничения. Това каза в откровен и емоционален разговор Юлиян Ямантиев,..
Тази сутрин наблюдавахме първото от двете лунни затъмнения за 2025 г. Навлизането на Луната в земната полусянка бе видимо от България за по-малко от час, между 6 и 7 часа тази сутрин, тъй като явлението съвпада с лунния залез. То не бе възможно да се наблюдава от Кърджали. Това каза директорът на Астрономическата обсерватория в Кърджали Агоп..
Перспективата България да сключи договор с Гърция за водите на река Арда на фона на прогнозите за засушаване през следващите години и десетилетия, никак не е добра. Мнението е на Мирослав Шопов, бизнесмен, който от години се занимава с рибовъдство, а освен това е и собственик на ресторант на брега на язовир Кърджали. Пред Радио..
Най-скоро ДПС-Ново начало ще управлява България. Дали след една, две или четири години, това ще бъде факт, каза за радио Кърджали депутатът от фракцията около Делян Пеевски Байрам Байрам. От две седмици говорим , че ще подкрепим бюджета, щом се решават проблемите на хората, така коментира т ой упрека на ДПС-ДПС, че ДПС-Ново н ачало са се..
На този етап няма вероятност от разпадане на управляващата коалиция, защото нито една от политическите формации в управляващото мнозинство не е готова и не иска избори. Това предположение изказа в коментар за Радио Кърджали социологът от социологическа агенция „Мяра“ Яница Петкова. Две диаметрално противоположни позиции бяха изказани от..
Човешкият организъм е в непрекъснат контакт с външната среда и в него живеят множество микроорганизми, които не са болестотворни. Най-голям брой се намират в стомашно-чревния тракт. Те се наричат чревна микробиота, обясни гастроентерологът д-р Марин Мухтаров, д.м. в ефира на Радио Кърджали. Тези микроорганизми обикновено имат постоянен състав, но под..
Кърджали 6600
бул. България 74
036 122 478