Социалното предприемачество – втори шанс за „отхвърлените“

Съчетанието между предприемаческа дейност и социална цел само по себе си е предизвикателство. Всички социални предприемачи обаче казват, че си струва. Защото основният смисъл на съществуването на социалното предприятие е постигането на положително въздействие в една или няколко обществени сфери, а това означава по-добър живот за всички. Бизнесът в името на социална кауза, превръща социалните предприемачи в агенти и двигатели на социалната промяна. 23-годишният американец Лоугън Фахи е един от тях. Той живее и работи в Кливланд, Охайо. Започва да се занимава със социална дейност едва 18- годишен. Срещаме се в неговата социална пекарна „Bloom bakery” - едно уютно място, в което се предлагат много вкусотии, приготвени от ... бивши затворници.

„Когато през 2012 година завърших гимназия започнах да работя в Акрън, Охайо за неправителствена организация. Това НПО работеше с малолетни престъпници, които се сблъскват с големи трудности при търсенето на работа, след като излязат от затвора. Намерих фирма, с която започнахме да наемаме такива младежи за косене на трева. Започнах да работя и с фондация „Дейтън“. Тяхната цел е да включат обратно в обществното бедните и бездомните, социално изключените“, казва Лоугън.

Всъщност, социалната промяна - независимо дали я търсим в малката общност или голямото общество - би била невъзможна без личното участие и ангажираност, в това е убеден Лоугън Фахи. Затова през 2014-а година решава да създаде „Bloom bakery” - социалната пекарна, която вече четири години успешно дава работа и възможност за реинтеграция на хора, излезли от затвора.

„Установихме, че в нашия град няма такава пекарна. Не знаех нищо за този бизнес, затова потърсихме за помощ и консултация човек от Англия, основал много такива пекарни по целия свят“, казва още той. Избира да помага на по-възрастни хора, излезли от затвора.

„Тук те се научават не само да приготвят богато разнообразие от сладкиши и печива, но формират и социални умения – да работят в екип, да комуникират с клиенти, да спазват работна дисциплина, да организират времето си и да получат увереност в собствените си сили. Преди това обаче преминават специално обучение“, подчертава 23-годишният американец. Желанието и упоритата му работа да промени живота на уязвими групи хора, да ги учи на нови умения, да правят бизнес в името на социална кауза, го превръщат в успешен млад социален предприемач. Със стереотипите на посетителите няма особени проблеми, тъй като „хората приемат идеята, че трябва да се дава втори шанс“.

Лоугън казва, че досега не е имал проблеми и с неговите служители. "По данни около 40% от излезлите в затвора се връщат обратно там. Но когато човек има работа, процентът на върналите се в затвора е по-малко от 10, което е доказателство, че социалното предприемачесто е пътят към социалната промяна." Промяна, за която помага и постоянството. Защото, по неговите думи, след като преминат през едногодишната програма на реинтеграция, много от служителите му успешно намират следваща работа, която е по-престижна и по-добре платена.

Труден, но много смислен е пътят на социалното предприемачество. В това е убедена и Мая Донева – един от създателите на Социалната чайна във Варна. Чайната е един от добрите примери на прохождащото в България социално предприемачество - пространство, което подава ръка на млади хора, които излизат от Домове за деца, лишени от родителски грижи. Всички знаем за огромния проблем, пред който се изправят тези деца. Без близки, които да ги подкрепят, без финансови средства, без изградени социални умения, на прага на своята зрялост, без да знаят как да продължат образованието си, как да търсят работа, как да се реализират и накъде да поемат. За част от тези деца Мая Донева е приятел, съветник, учител, работодател и спасител.

„Бяхме доброволческа група, която работеше с младежи от Домове. Видяхме обаче, че това, което правим, няма дългосрочен ефект, а има ефекта по-скоро на анимация. И въпреки, че имахме разработена програма и много хора, които подаряваха от времето си, децата порастваха в младежи, които са в абсолютна безпътица, когато трябва да напуснат Дома. Затова решихме да създадем място, което да ги подкрепя дългосрочно и да им осигури работа в периода между Дома и истинския живот, за да не поемат по лош път“, казва Мая Донева. Така, в края на 2014-а година, в сграда, осигурена от Община Варна, се „ражда“ Социалната чайна. Вече близо четири години Мая и доброволците включват младежите в обучение и заетост, с надеждата за успешна интеграция в обществото и на трудовия пазар. "Трудно е, но до сега не сме връщали млад човек, който е имал нужда от нашата помощ. Защото знаем, че направим ли го, в голям процент този младеж ще започне да се занимава с нещо незаконно."

Димитър, Петър и Мехмед съвсем скоро са се разделили се с Дома за деца, където са израснали, защото са навършили пълнолетие. „Излизаш буквално гол и бос и не знаеш какво да правиш и накъде да поемеш“, казват те. На всеки историята е различна, а пътят - труден. Вече навършили 18 години съдбата ги среща с Мая, която им подава ръка в Социалната чайна.

„Чайната ни даде работа в труден момент. И дори, когато ни правят забележка при грешки от наша страна, го правят не с мисълта да ни обидят, а с обич и с идея да го разберем и да не се повтаря. Научиха ни да не закъсняваме, как да се държим с клиентите, с колегите и как да се справяме сами“, казват с усмивка и благодарност трите момчета.

Труден в действителност е пътят на младите хора, които излизат от Домовете за деца, потвърждава и Евгения Йорданова, дългогодишен директор на Дома за деца в Благоевград, вече пенсионер.

„Истината е, че децата в Домовете са обречени на тъжен живот. Защото близките им са ги изритали в пространството. Най-тежкото е, когато нямаш пред себе си, зад себе си, до себе си и около себе си човек, който да те обича. И когато ти не познаваш любовта, се смяташ за аутсайдер. Трагедията е много голяма, защото отиваш до кофите за боклук“, казва тя и допълва, че социалното предприемачество е наистина необходимо. „Да помогнеш на един човек, особено на едно дете, което с нищо не е виновно, че е дете на любовта, родено и изхвърлено на улицата, това е нещо свято“, допълва Евгения.

Най-важната характеристика на социалното предприемачество е изразения социален ефект, който се изразява във влагане на генерираните приходи за подпомагане на целевите групи.

„При нас няма, като в една нормална фирма, в края на годината да се събират акционерите и да разделят печалбата. Ние мерим печалбата, но я известираме обратно в социалния ефект“, категорична е Мая Донева. Проблемите, с които продължават да се сблъскват, макар и рядко, като социално заведение, са стереотипите на хората. „Нагласите са грешно представени, опитваме се да ги борим с различни събития за човешките права – как човек приема различните и какво точно е различното. Основният ни проблем обаче е с държавата, която ни третира наравно с всички останали заведения. Имаме същите данъци, трябва да отговаряме на същите условия от контролните органи“, казва още тя и се надява в скоро време да има рамка, която да определя профила и облекченията за социалното предприемачество.