С Михаил Неделчев за втория том на "Как работи литературната история?"

Предлагаме ви да чуете разговора на Валентин Дишев с проф. Михаил Неделчев за неговата нова книга – втория том от поредицата "Как работи литературната история?": "Литературноисторически персоналистични сюжети".

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Вторият том на поредицата "Как работи литературната история?" – "Литературноисторически персоналистични сюжети", е композиран в две книги, като в първата за предговор стои голямата студия от 22 глави "Литературен персонализъм". Тя представлява цялостен енциклопедичен обзор на персоналистическата проблематика – от явяването на самия термин и формирането на съответните национални персоналистически философски школи, с разкази за "предшествениците" в периодите на ранната модерност, до същинския литературен персонализъм и цяла поредица от сродни социокултурни явления. В основната част на тома са най-важните български литературни личности – от Ботев и Вазов, през писателите на кръга "Мисъл", както и Дебелянов, Сирак Скитник, Николай Райнов, Йордан Йовков, Димитър Талев, Димитър Димов, до цяла голяма поредица от търсещи своите персоналистически осъществявания съвременни поети и белетристи.

Студии и етюди са посветени на писателите дисиденти Георги Марков и Атанас Славов, на алтернативните трима големи поети от късната социалистическа епоха – Николай Кънчев, Константин Павлов, Биньо Иванов, на разгръщащите стратегиите на "стоическата нормалност" поети Иван Цанев, Екатерина Йосифова, Борис Христов, Иван Методиев. Специален акцент е сложен върху генеалогията на "принцовете на поезията" – "тъмният" Иван Пейчев и "светлият" Христо Фотев. Разказани са сюжетите на любовта/любовното – при Елисавета Багряна и Яна Язова – Александър Балабанов до Мирела Иванова и Едвин Сугарев. Тук са и етюдите за романистите Владимир Зарев, Емилия Дворянова, Теодора Димова. Фокусирано е вниманието върху новата политическа поезия на Пламен Дойнов. Като финален цикъл имаме три апологии – на Историята, направена от един литературен историк, на Поезията и едно апологетическо "четене" на Америка, също в персоналистичен дух.

Тритомникът "Как работи литературната история?" събира писани през последните десет години студии, статии, етюди, очерци, есета, посветени на проблеми, стилови насоки, тематични доминанти, персоналистични проявления от (предимно) българската литература и литературна култура. Те защитават един възглед за литературната история, който оспорва безалтернативната свръхзначимост и непоклатимост на "големия наратив", пледира за самостойността на добре сътворените литературноисторически сюжети – дори и ненамерили място в този "голям наратив", за необходимостта да се практикува литературноисторическият реконструктивизъм, както и едно "въвлечено литературознание", знаещо и вълнуващо се и от ходовете на сегашната литература дори когато размишлява за предишните десетилетия.

Текстовете са разпределени в сложно композираните томове в зависимост от типологията им – в том първи това са обзорни литературноисторически сюжети, които прекрачват периоди и граници на школи и тематични направления; в том втори – "Литературноисторически персоналистически сюжети", са включени текстове за личностното творческо авторово осъществяване, включително и за съграждането на литературни личности в персоналистическите времена; в том трети – "Сюжети на литературноисторическото утвърждаване", са представени ходове и стратегии на личностно или на груповско (на "школата") литературноисторическо утвърждаване, както и работата на най-значими български критици и литературни историци в тази насока. Специални раздели са посветени на "възвърнати" за историята писатели (най-често "отстранявани" по идеологически причини) и на съвременни "трудноопределими" писатели със "закъсняващо утвърждаване". В томовете са обособени цикли статии, като така се свързват по сходство и друг тип близости по-нагледно литературни личности и тематични насоки. В духа на въвлеченото литературознание навсякъде се посочват времето на написването на текстовете, обстоятелствата на представянето им и първи публикации.