Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

С Михаил Неделчев за втория том на "Как работи литературната история?"

mihail_nedelchev
Снимка: БГНЕС

Предлагаме ви да чуете разговора на Валентин Дишев с проф. Михаил Неделчев за неговата нова книга – втория том от поредицата "Как работи литературната история?": "Литературноисторически персоналистични сюжети".

Вторият том на поредицата "Как работи литературната история?" – "Литературноисторически персоналистични сюжети", е композиран в две книги, като в първата за предговор стои голямата студия от 22 глави "Литературен персонализъм". Тя представлява цялостен енциклопедичен обзор на персоналистическата проблематика – от явяването на самия термин и формирането на съответните национални персоналистически философски школи, с разкази за "предшествениците" в периодите на ранната модерност, до същинския литературен персонализъм и цяла поредица от сродни социокултурни явления. В основната част на тома са най-важните български литературни личности – от Ботев и Вазов, през писателите на кръга "Мисъл", както и Дебелянов, Сирак Скитник, Николай Райнов, Йордан Йовков, Димитър Талев, Димитър Димов, до цяла голяма поредица от търсещи своите персоналистически осъществявания съвременни поети и белетристи.
Студии и етюди са посветени на писателите дисиденти Георги Марков и Атанас Славов, на алтернативните трима големи поети от късната социалистическа епоха – Николай Кънчев, Константин Павлов, Биньо Иванов, на разгръщащите стратегиите на "стоическата нормалност" поети Иван Цанев, Екатерина Йосифова, Борис Христов, Иван Методиев. Специален акцент е сложен върху генеалогията на "принцовете на поезията" – "тъмният" Иван Пейчев и "светлият" Христо Фотев. Разказани са сюжетите на любовта/любовното – при Елисавета Багряна и Яна Язова – Александър Балабанов до Мирела Иванова и Едвин Сугарев. Тук са и етюдите за романистите Владимир Зарев, Емилия Дворянова, Теодора Димова. Фокусирано е вниманието върху новата политическа поезия на Пламен Дойнов. Като финален цикъл имаме три апологии – на Историята, направена от един литературен историк, на Поезията и едно апологетическо "четене" на Америка, също в персоналистичен дух.
Тритомникът "Как работи литературната история?" събира писани през последните десет години студии, статии, етюди, очерци, есета, посветени на проблеми, стилови насоки, тематични доминанти, персоналистични проявления от (предимно) българската литература и литературна култура. Те защитават един възглед за литературната история, който оспорва безалтернативната свръхзначимост и непоклатимост на "големия наратив", пледира за самостойността на добре сътворените литературноисторически сюжети – дори и ненамерили място в този "голям наратив", за необходимостта да се практикува литературноисторическият реконструктивизъм, както и едно "въвлечено литературознание", знаещо и вълнуващо се и от ходовете на сегашната литература дори когато размишлява за предишните десетилетия.
Текстовете са разпределени в сложно композираните томове в зависимост от типологията им – в том първи това са обзорни литературноисторически сюжети, които прекрачват периоди и граници на школи и тематични направления; в том втори – "Литературноисторически персоналистически сюжети", са включени текстове за личностното творческо авторово осъществяване, включително и за съграждането на литературни личности в персоналистическите времена; в том трети – "Сюжети на литературноисторическото утвърждаване", са представени ходове и стратегии на личностно или на груповско (на "школата") литературноисторическо утвърждаване, както и работата на най-значими български критици и литературни историци в тази насока. Специални раздели са посветени на "възвърнати" за историята писатели (най-често "отстранявани" по идеологически причини) и на съвременни "трудноопределими" писатели със "закъсняващо утвърждаване". В томовете са обособени цикли статии, като така се свързват по сходство и друг тип близости по-нагледно литературни личности и тематични насоки. В духа на въвлеченото литературознание навсякъде се посочват времето на написването на текстовете, обстоятелствата на представянето им и първи публикации.

Вижте още

Светът като чудо или „Може ли да ме полюлееш“

   "Именно светът като чудо е отправната точка на авторката в сборника с разкази „Може ли да ме полюлееш“. Чудо, което провокира въображението да създаде истории, движещи се на границата между реалното, психичното и сомнамбулното, между  съня и събуждането, между пейзажа на фантазията и бързата скица от натура. Сякаш действително едно око поглежда през..

публикувано на 15.05.22 в 22:49
Лили Сучева

Лили Сучева за ролята си в новия български филм "Чудовища"

Новият български филм "Чудовища" (2022), излезе на голям екран в края на месец април. „Чудовища“ провокира зрителите по темата за любовта като сделка, колко струва тя и може ли да се продаде, за самотата като избор, маските и раните, които се крият зад тях.   Филмът е създаден по идея на Наталия Дукова, която е сценарист и режисьор. Той е..

обновено на 15.05.22 в 13:58

Венцеслава Кожухарова: Най-добрият сценарий за бъдещето е енергийният микс

„ Най-добрият сценарий за бъдещето е енергийният микс, в който основни са възобновяемите енергийни източници. Колкото и да е тежко в момента заради кризите, можем да бъдем оптимистични за бъдещето: има сериозни финансови инвестиции, все повече загриженост, осъзнаване на проблема. Един свят с чисти технологии, с чисти енергийни източници, без..

публикувано на 15.05.22 в 10:06

Археологическа изложба “Опазване на миналото с поглед в бъдещето” показват в Благоевград

По повод Европейската на нощ на музеите в Регионалния исторически музей в Благоевград тази вечер откриха археологическата изложба “Опазване на миналото с поглед в бъдещето”, в партньорство с фондация „Балканско наследство“. Изложбата представя реставрирани находки от раннохристиянския манастир в Джанавара край Варна, Емпорион Пистирос и римската..

обновено на 14.05.22 в 21:26

Елица Тодорова: Артистът е жив, когато е на сцената

Популярната и обичана българска певица и перкусионистка Елица Тодорова продължава новите си концертни изяви в пролетно-лятното турне през 2022 година.  „Артистът е жив, когато е на сцената“ – казва Елица Тодорова, която се среща отново  със своята публика в България след двегодишните ограничения заради COVID-19.  „За мен е истинска радост,..

публикувано на 13.05.22 в 10:44

30 години от Програмата на ЮНЕСКО „Паметта на света“

По повод 30 години от създаването на Програмата на ЮНЕСКО „Паметта на света“, в зала „22 септември“ в Благоевград, се проведе среща разговор с проф. Боряна Христова и доц. Илия Пенелов, посветена на националните политики в рамките на програма.  „Паметта на света е международна инициатива, създадена с цел опазване и съхраняване на световното..

публикувано на 12.05.22 в 16:29

Росица Джамбазова: Свива се пространството за гражданското общество

„ След пандемията и сега, заради войната в Украйна, обстановката се е влошила много, пространството за гражданското общество се свива включително и в страни, които ние сме приемали за изключително либерални и демократични, като Франция и Нидерландия, например “, сподели за Радио Благоевград Росица Джамбазова, директор на Бизнес-инкубатора в град..

публикувано на 10.05.22 в 14:07