Доц. Владислав Иванов, ортопед и протезист: Няма стойност красивата и скъпа протеза без качествена рехабилитация

Иновативността във външното протезиране е много висока и няма технология, която не можем да приложим, но проблемът в България не е технологичен или кадрови, а по-скоро ценови, защото ценовата стойност на протезирането, която държавата подпомага, е на много ниско ниво, което означава, че ние протезираме много под средното европейско ниво. Не че не можем, можем. Но пациентите не могат да си го позволят. 

Държавата покрива  сумата, на която е възможно да се направи един нисък до среден клас протеза, ние говорим с вас за иновативност и за нови технологии и материали. Държавата дава средства за нисък и среден клас, но за иновации и за висок  клас протезиране, за нови материали – няма  как да се случи.

Цели направления в протезирането почти не се правят в България, защото малко пациенти могат да си го позволят – например МИО протезирането. Ние имаме пет -шест човека годишно и не съм убеден, че нуждите в България са толкова. 

Всички сме свидетели, че непрекъснато има спонсорски програми за протезиране на млади хора, загубили крайници при катастрофа

- със спонсорство, непрекъснато текат спонсорски програми. Това нормално ли е?

Движението е живот. Целта на външното протезиране  е пациентът да стане  мобилен, да се върне в неговата зона на комфорт, т.е да може да се обслужва, да работи – да бъде мобилен, за да може да се интегрирна в обществото. Самото протезиране не е самоцел. Протезирането е рехабилитация с медицински изделия. Няма стойност красивата и скъпа протеза без качествена рехабилитация. И  трябва да се промени мисленето въобще в нашата държава за този вид услуга и тя да не се профанизира на нивото на продажба на части на най-ниска цена.

В 21-ви век не говорим за друго, а за качество на живот. И е необходимо да постигаме четирите нива на активност, която пациентът може да си позволи след ампутацията. И тези нива се определят не от стойността на протезата - колко ще струва, а каква мобилност може да постигне пациентът: да се обслужва вкъщи, да излиза навън, да ходи на работи и да спортува, но това става с рехабилитация.

Даването на протези за самоцел е безумие. За съжаление има и пациенти и фирми, които са го обърнали на търговия.

ВИП ПЛЮС прави протези, но и рехабилитираме, осъществяваме непрекъснат здравен контрол, защото, за да имаме качествена услуга, трябва да се прави качествена рехабилитация, реинтеграция и ресоциализация. Отваряме  УЧИЛИЩЕ ЗА ХОДЕНЕ – така се казва в нормалния свят, няма го в България. Единствено по време на социализма, нашите пациенти стояха няколко месеца в болница за протезиране и рехабилитация и излизаха, ходейки. 

А сега, отиват някакви фирми, дават по една протеза на пациентите в къщите им и им казват, че ще ги потърсят след година за ремонт. И – протезата – в гардероба. И институциите с право констатират нередни неща, хората не ползват протезите, защото не са получили рехабилитация и комплексно обслужване.

Протезирането трябва да се върже в една система,  комбинирана с рехабилитация. 

Световните ортопедични технологии и медицина,  добрият екип от лекари, протезисти, рехабилитатори и лабораториите в големите градове в България, училището по ходене, здравният контрол цели повишаване на мобилността и поддържане формата на нашите пациенти целогодишно.