По пътя към Керуак

На 16 декември е премиерата на документалния филм „Аз бях Джeк Керуак“ с режисьор Лиза Боева, създаден с подкрепата на Нов български университет. Името на американския писател умишлено е изписано така, а не Джак, както е прието. Лентата е посветена на т.нар. бийт поколение – тема, върху която Лиза има защитен докторат, издаде и книга. В основата са уникални интервюта, заснети в САЩ, заедно с Ицко Финци. Във филма актьорът изпълнява интересна роля. На въпроса каква е тя, младата дама отговаря: Ами... той е нещо като хор в древногръцка пиеса. Прави връзки между действията и обяснява историята. Отговорът може да ви се стори странен. Но само ако не познавате други проекти на творческия дует. Те винаги избират непознати територии и оригинални гледни точки, за да преведат зрителите през тях.

play

pause

stop

mute

unmute

max volume

/

Интервю с Лиза Боева

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Темата за битниците и хипитата, върху която работя отдавна, обхваща периода от 1947 г. – разказва Лиза. – Тогава е първото пътуване на Керуак на автостоп, описано в книгата му „По пътя“. Достигнала съм до 1972-73 г. Най-общо казано, движенията са три – битници, хипстъри и хипита. Към хипстърите са и „веселите пакостници“ (Merry Pranksters) – група около писателя Кен Киси, с която той пътува из Америка. Досега съм изследвала този исторически отрязък. Филмът обхваща само бийт поколението. През 2007 г. заедно с Ицко отидохме за откриването на музея на битниците в Сан Франциско (The Beat Museum). Там книгата „По пътя“ е изложена на всички езици, включително и на български. Срещнахме се с някои от спътниците на Керуак в приключенията, пресъздадени в романа. За събитието беше дошла Каролин Касиди, прототипът на литературната героиня Камий Мориарти. Тя е съпруга на Нил Касиди, в култовото произведение на Керуак той е Дийн Мориарти. Там бяха и тримата им сина. Получи се жив разговор, който записахме. Каролин разказа много интересни неща. При последното си пътуване до Щатите със съжаление научихме, че тя е починала. Срещнахме се и с Ал Хинкъл (в книгата описан като Големия Дънкъл), той ни покани на гости в Сан Хосе. Разговаря с нас часове – докато имахме въпроси. Когато му казах какво влияние е имала тази книга върху няколко поколения българи и върху мен самата, той остана изумен. Беше му интересно, че ние, идващи от държава, чието име не е чувал, се интересуваме от тази история, че в героите от книгата се припознават хора от другия край на света. Имахме и още събеседници. Те разказваха еднакви събития, всеки от своята гледна точка. Например, какво според тях е погубило Керуак, за самоубийствения живот на Нил Касиди... Научихме много неочаквани подробности. Разбира се, по-добре да видите филма и да чуете всичко това от първо лице.

Share

По пътя към Керуак