Брестничка и Върбанова: Нека създадем грамотни хора, а не филолози

Павлина Върбанова – автор на сайта "Как се пише?", каза от своя страна: За мен неграмотността е мой личен проблем, защото гледайки как само се говори и нищо не се прави от никого, аз реших да предприема една малка стъпка в тази посока и създадох сайт, който е достъпен за всички и напълно безплатен и в него може да се провери кое как се пише. В момента в сайта има отговори на повече от 1400 правописни и пунктуационни въпроса и много са положителните отзиви. Сайтът е полезен на много хора, активни онлайн, включително на ученици.

Върбанова подчерта, че статията за пълния и краткия член е най-четената в сайта. Като че ли целта на обучението по БЕЛ в училище е да създаде филолози, а не да научи децата да се изразяват грамотно.

Според Брестничка проблемът е, че правилата се обясняват изключително трудно на децата: Ние ги учим да учат, за да си попълнят тестовете, а не за да си създадат текстове, с които да изразят себе си, нещо, с което да искат да кажат на другите хора нещо, нещо, което искат да споделят, да научат нещо друго. Ние разглеждаме езика като наука, а не като средство за комуникация. По този начин обричаме децата на това те да загубят интерес към езика. Те не виждат смисъл в това да научават повече за езика. Оттам идва проблемът. Колкото и да им наливаме академични знания, те просто отскачат от главите им, защото не виждат смисъл от тях.

Българският език трябва да се изучава като умения за слушане, четене и изразяване писмено и устно. В момента той се изучава по-скоро както се изучава труп в дисекционна зала. Българският език трябва да се изучава като средство за комуникация, а литературата като изкуство, като начин за себеизразяване, в това да търсиш себе си в тази литература – в момента тя също се изучава по този дисекционен начин.

Директорът на Института по български език към БАН проф. Светлана Коева изказа мнение: Всички ние – и родители, и учители, и децата, сме в една и съща клопка и това е клопката на времето, в което живеем. Децата са талантливи, имат потенциал, за съжаление обаче този потенциал не винаги успяваме ние, които сме по-възрастни, да го развием. Основната причина е именно във времето, което ни заобикаля – динамична среда, огромно количество информация, различни средства за комуникация, които непрекъснато се променят. Основното нещо, което трябва да се опитаме да направим, е не само да подобрим начините на ограмотяване, не само да мислим за по-добри учебници и методи, а да мислим как всички ние да сме в крак с времето, в противен случай рискуваме след 20 години децата ни да не могат да се справят с елементарни ситуации. Четенето е един от елементите, но може би четенето на книжки е малко остаряла форма, трябва да мислим за нови парадигми.

Цеца Петрова, която е учител по БЕЛ, се съгласи: Клопката на образователната политика е от години. Това ще продължи докогато институциите в България продължават да общуват сервилно, защото училището се превръща в място на пазаруване. Образованието е отговорност и е крайно време да започне да се търси отговорност за тази безотговорност. Възходящата спирала, която е положена като логика като обучението по роден език, е непродуктивна, защото тя се превръща от възходяща в един хоризонтален лабиринт без изход. Децата дълго време учат едно и също, докато не го забравят, а не докато не го научат.

Цялото интервю чуйте от звуковия файл.