Кой е тайният шифър на исландците, който направи успешен не само футбола им, но и референдума, с който промениха основния си закон?

Преди 4 години, през 2012 по същото време, исландците направиха своя референдум за конституционна реформа. Забележително е, че техните предложения за промяна в Конституцията са били разработени от комисия, съставена от обикновени исландци, ангажирани за подготовката на реформата. Ето защо, броени дни преди преди провеждането на българския референдум, в „Нашият ден“ поканихме за участие Айгир Сверисон – преподавател в катедра „Скандинавистика“ на Софийския университет. С него разговаряхме за това как тези хора са подготвили предложенията си за промяна в основния закон, които днес са залегнали в действащата Конституция на Исландия.

Г-н Сверисон ни разказа, че групата от 522 души, избрани на лотариен принцип, е започнала да се събира и да обсъжда най-важните въпроси от ежедневието на обикновените исландци. Въпросите са били изпращани по-най-различен начин – по телефона, през интернет – в Туитър, Ютюб и др. Членовете на комисията пък са разказвали за своята ежедневна работа и за начина по който вземат решения си или се обединяват около едно становище чрез видео, публикувано в интернет.

Впоследствие била избрана комисия от 25 души, която е трябвало да прецизира въпросите от гледна точка на тяхната законност и правова стойност. Резултатът от нейната работа е бил връчен на тогавашния им президент като окончателно предложение.

Текстът представлява изключително интересно четиво, което започва буквално със следното изречение, „което лично мен много ме радва и ме кара да бъда горд“, както се изрази г-н Сверисон: „Ние, които строим Исландия, искаме да изградим справедливо общество, като седим всички на една и съща маса.“ Изречението е било доста обсъждано, но самите исландци твърдели, че много ясно разбират за какво става дума.

„Тази фраза много прилича на типично изречение от исландския епос и в това предложение, което стои в основата на Конституцията на Исландия, са изложени идеи, които звучат приказно от гледна точка на това ,че изглеждат практически неосъществими, защото извеждат на преден план идеи, заложени в исландските приказки и саги. Това са темите за справедливостта, за равните възможности, за еднаквото ползване на благата, за т. нар. „ограничаване на злобата и безчинството на господаря“ – една много дълбока тема от исландския епос, свързана дори с един от магическите знаци, който се нарича „шлемът на Айвър“ - сподели Айгир Сверисон пред „Нашият ден“.

Думите му звучаха в ефира като утопия, утопията за справедливостта, която много от нашите съвременници считат, че си е отишла завинаги от човешката цивилизация и няма как да се върне…

Можем ли да съотнесем толкова интересния разказ на г-н Сверисон към българския референдум? Има ли някаква прилика, аналогия с българския модел? Изобщо уместен ли е въпросът?