Майката на Богдана Карадочева й е казала, че тя е започнала да пее от момента, в който е престанала да плаче. Родителите й са били почитатели на оперната музика и са се надявали тяхната дъщеря да поеме по пътя на класическите произведения, но „съдбата” отрежда друго за Богдана. На 14 години тя излиза на сцената в БИАД, където Вили Казасян дава възможност на хора от публиката да изпеят нещо в рубриката „Микрофонът е ваш”. Това не е „Тромбата на Вили”. И младото тогава момиче, още ученичка, прави силно впечатление на Вили Казасян. Само след година Богдана Карадочева записва своята първа песен „Аз ще бъда в чудна рокля, ших си я сама...”, която се превръща в хит. Едва на 19 години певицата печели „Златен Орфей”. И тогава Бруно Кокатрис, шефът на зала „Олимпия” в Париж, я кани да пее на тази световна сцена. Трябвало е да бъде подгряваща изпълнителка преди големите певци Азнавур, Беко, Адамо... Като награда от „Златния Орфей” е трябвало да получи и 5000 долара от Кокатрис. За онова време /1969 г./ това е „космическа” сума. Но Богдана Карадочева не получава нито парите, нито заминава за Франция. Такива бяха времената тогава - сподели певицата в предаването "Нощен Хоризонт". Въпреки това смята, че има щастлива съдба, защото песните и музиката я правят щастлива и тя е полетяла с песен през живота.
Преди всеки концерт известната певица „изпада в истерия”, сърцето й бие неистово, не вижда, не чува и вие й се свят, както се пее в една нейна песен. За Богдана Карадочева сцената е бездна, на която могат да ти се случат всякакви неща. Но тя винаги си казва: Боже, ти пред мене и аз след тебе! и излиза на сцената. Тогава всичко се превръща в една приказка. Защото нейните песни, както и песните на колегите й от нейното поколение, са песни послания, песни картини, песни шедьоври, с които хората са се обичали, женили, танцували, разлюбвали...Песни, които публиката допуска до своя дом – песни с душа. Певицата искрено съжалява, че днес тези песни не се излъчват по медиите и не разбира защо това е така. Всяка нация трябва да цени своето изкуство и да му отрежда заслуженото място. За това трябва да има една държавна политика, както е в много европейски страни. Над 500 са песните на Богдана Карадочева. 19 са вече нейните албуми. Днес спокойно може да каже, че шансонът е нейния стил: прекрасни стихове, облечени в красива музика.
Любовта е в основата на много от песните на Богдана Карадочева, защото любовта е моторът на живота, както споделя певицата. И допълва, че става въпрос и за любовта към децата, към хората, към Слънцето, към музиката.... Съжалява, че днес живеем в особено време, където има много насилие и агресия. Дори и по пътищата. И е убедена, че всички ние имаме нужда от вярата в Бога, за да се научим на смирение и на добро. Защото Бог е добро.
Богдана Карадочева не разбира защо ние в България сме нихилисти и вечно недоволни. Но тя вярва в онази енергия у българите, която заливаше площадите след промените през 1989 г. и която стигаше до небето. И се надява, че с времето ще направим живота си по-добър. Ще станем по-отворени към света, ще погледнем напред и нагоре към светлината. Вярва, че песента й „Дано, дано” може да променя нещо в хората. И продължава всеки ден да казва „Дано” с пожелание само за добри неща. Най-важното за нея са здравето, децата и вярата в Бога. И всеки ден благодари на Бога, че отново вижда Слънцето и че е с хората, които обича.
Музиката е нейната любов. Естрадата е нейната съдба. Песента за нея е нещо голямо и велико. И тя ще остане завинаги в нея. Днес се радва на двамата си внуци, които също са се посветили на музиката. И освен разговорите с тях за музиката и вярата, понякога дори рита топка с тях. Въобще един живот като шансон - с хубав текст и красива музика.
Спонтанна импровизация върху музикална графика или строга интерпретация на записан с ноти музикален текст – това са границите, в които се движи музиката, която ще прозвучи в петото издание на фестивала „ТрансAрт“ на „Ориндж фактори“. Трите събития са на 26, 27 и 29 ноември в различни културни пространства в София: залата на Националната музикална..
Днес - 26.11, се навършват 115 години от рождението на писателя Йожен Йонеско. Той е ненадминат представител на "театъра на абсурда". "След Втората световна война живеем във все по-атеистични времена. Обществото се потапя в една хедонистична среда. Театърът на абсурда отчита това. С него се занимава и драматургията на Йожен Йонеско", разказа..
Интересът на американския писател Грегъри Магуайър към света на "Магьосникът от Оз" се появява в детските му години. Спомня си с носталгия моментите, в които е гледал, заедно със семейството си, класиката от 1939 по романа на Лиман Франк Баум. Признава, че започва да си създава свои истории в тази вселена още след финалните надписи на..
Росен Димитров е родом от Казанлък.Немска езикова гимназия завършва в Бургас, Висше военно училище в Шумен. По образование машинен инженер, по призвание - писател. Живее, твори и работи в Германия. Но широкият му дух не го оставя на мира и той задълбава в една трилогия - фентъзи: " Момичето от моите мечти", "Силата в теб", " Легендата..
В седмото издание от 32-я сезон на предаването на програма “Хоризонт“ за музикално-сценични изкуства “Каста дива“: 20.05-21.00 ч.: - Пренасяме ви в атмосферата на международния оперен конкурс “Николай Гяуров“ в Модена в разговор с един от членовете на журито – директорката на Варненската опера Даниела Димова - Специален гост: оперната..
Гьоте институт – България е домакин на премиерата на най-новото видеопредставление на творческия колектив "Метеор" - "Вълшебната гора". Става дума за видеопредставление и пърформанс на живо тази вечер от 19 часа. Събитието обещава да ни отведе към границите на другостта чрез ритуална трансформация. "Образът на гората и планината като..
На 12 ноември се надършиха 100 години от рождението на цигуларя Петър Арнаудов - български музикант, който дълги години неотменно присъства в концертния живот на страната, същевременно един от най-известните наши цигулкови педагози. Петър Арнаудов е роден в София, син е на уважавания професор Михаил Арнаудов. Учи цигулка при Владимир Аврамов,..
Имаме абсурди – вторият иска лидерска среща с първия и в същото време не го признава за лидер. За какво е тогава лидерската среща? Това каза..
" Ако приемем, че съдебната система е един камион с ябълки, в него има едно буре гнили ябълки - хора, податливи на корупция, които се ползват от..
И шестият опит да бъде избран председател на 51-вото Народно събрание се провали. Нито един от предложените четирима кандидати не успя да събере..