Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Илия Савов, който върна портмоне с 1000 лева: Чуждото никога не ме е съблазнявало

Младият човек, израснал по домове за деца без родители, мечтае да открие биологичната си майка

През зимата Илия Савов работи в Пампорово.
Снимка: Личен архив

На тротоара в центъра на Смолян близо до кино „Дружба“ 29-годишният Илия Савов от Смолян намери портмоне с пари и документи и ги върна на собственичката им - възрастна жена от областния град. 

С човешката си постъпка Илия трогна родопчани. „Станах известен. Целият град ме поздравява. И в околностите в Пампорово също ме поздравяват“, сподели пред „Хоризонт“ той. „Намерих солидна сума – 1000 лева и евро имаше вътре. /…/ Въобще не си помислих нещо да ги прибера. Някаква сила ми дойде и ми вика: тези пари трябва да се върнат.“

Като открил портмонето, първо се огледал, разпитал, влязъл в близкия магазин, където го познават, да попита. „Викат: дойде една жена разплакана. Преди това тук при нас пазарува. И аз викам: това портмоне сигурно е нейно.“

Решил, че ако не намери жената, ще носи портфейла в полицията. В този момент насреща му обаче се задала възрастната жена. Била спестила парите да купува подаръци на внуците. За благодарност искала да даде на Илия нещо да се почерпи. „Тогава тя ме почерпи шоколад, разплака се и аз излезнах.“

Илия Савов е млад работещ човек. Свикнал да се бори сам с живота, защото си няма никого. „Знам какво е да нямаш, защото съм израснал в дом. Знам да нямаш пари. В същото време 50 лева имах в мене и с тези 50 лева трябваше да карам поне три седмици.“ Чуждото никога не ме е съблазнявало, казва още Илия Савов.

Росица Калимджиева е продавачка в магазина, в който възрастната смолянчанка пазарувала,  преди да изгуби портмонето с всичките си спестявания. Тя познава Илия от години.

„Беше възхитена жената от постъпката на толкова млад човек – да върне толкова голяма сума пари. Запрегръща го, благодари, тук персонала ни черпи. Това са редки случаи – един млад човек да постъпи така. Защото имаме тук наблюдения над младите хора – деца, дето всичко му е поднесено на тепсия от мама и тате, как постъпват.“

Израснал сам по домове и достойно се бори със съдбата си. Мечтае да има свое семейство, в което да възпита деца. Съкровеното му желание е да открие жената, дала му живот, за да я нарече „майко“. „Най-много ми е липсвала майчината ласка. Защото до днешен ден съм без родители. На никой не съм казал майка.“

„Роден съм 86-а година, 29 март. Ако ме разпознае, нека да ме потърси – чрез вас.“

Илия Савов често слуша в новините за изоставени в родилното деца. И призовава хората да намерят сили да не го правят, защото е „много лошо“ и „няма нищо по-хубаво от майката, да са израсли в здраво семейство и собствен дом.“

Живее в общинско жилище. Зиме работи в ски зоната в Пампорово, а през лятото - на морето. „Вече имам пералня. Имам нужда и от конвекторна печка, защото в момента се отоплявам с духалка. Имам нужда от ремонт в банята…“ – признава Илия Савов.

Още за историята на Илия - слушайте в звуковия файл. 


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Снимката е илюстративна

Арх. Арсения Христова: Бих искала българите да имат повече самочувствие

"Архитектурата е моята професия, хоби и съдба" ,  казва Арсения Христова, която е завършила е архитектура в УАСГ в София точно преди 50 години. Кариерата й започва в България, но след това професията я води в различни точки на света - първо в Алжир, след това в Белгия . Случва се така, че след природни бедствия - земетресение и наводнение,..

публикувано на 22.01.25 в 13:38

За ужаса от войната и за протокола по лечение на спасените от заложническата криза в ивицата Газа

Първите три заложнички от втората от началото на войната, обменна сделка между Хамас и Израел вече са на свобода . Те бяха разменени за палестински затворнички. Вертолет докара вече бившите, заложнички до площадката на покрива на болница Шиба - най модерната и оборудвана със съвременна техника в Израел . Още три болници посрещнаха освободени..

публикувано на 22.01.25 в 11:20

Пропаганда или снимката на деня? Разходка из радиоархивите…

Кой, ако не радиото, да ви направи свидетел на променящите съдбата на България събития. За 90 години се е случило много и много ефир е минал, с историята - такава, каквато е създавана от силните на деня. И ако след десетилетия някои биха нарекли ефира "плод на пропаганда", парадоксално – именно същите тези архиви след десетилетия остават като..

публикувано на 22.01.25 в 10:00

В търсене на бездомници - дежурството на един мобилен екип в София

В студените дни и нощи хората без дом имат възможност да бъдат настанени в кризисните центрове на Столичната община. При желание могат да останат в тях до 6 месеца. Три са кризисните центрове в София , с общ капацитет 570 места към днешна дата, като има възможност да бъдат открити още. Дежурството на един от мобилните екипи, които..

публикувано на 22.01.25 в 06:51
Йордан Колев

Йордан Колев: Дисциплината в пилотската кабина ми помогна да разбера живота по-различен начин

Има нещо много мистично в това да бъдеш между земята и небето – в полета, който носи усещане за свобода , за необятност и вдъхновение.  За връзката между небето и вдъхновението и как авиацията се преплита с изкуството на писането г оворим с Йордан Колев – писател и летец , чийто живот е изпълнен с истории от облаците.  " Нашата професия на..

публикувано на 21.01.25 в 11:48

"Дадох ли нещо на България?": спомен за Симеон Радев

Съхраняването на гласа на Симеон Радев за националната звукова памет дължим на немския българист и преводач Норберт Рандов, преподавател в Хумболтовия университет, изпратен в България със задача да запише гласовете на големи наши писатели. Годината е 1961-ва. С малки съкращения – единственият запазен в Златния ни фонд запис със Симеон Радев: В..

публикувано на 21.01.25 в 11:30
Ангелина Петкова

Журналист ветеран: Радиото ми даде голямо богатство

" Постоянно съм с радио и с ритъма на живота . Такива станаха времената." Това казва радиолегенда от Монтана – 86-годишната Ангелина Петкова, която дълги години работи като журналист в града. Първите си стъпки в професията Ангелина прави в Трявна, където е шивачка и ѝ предлагат да работи в радио уредбата на завода. Първоначално се..

публикувано на 21.01.25 в 07:07