Анастасия Димитрова: Заради технологиите не можем да останем насаме със себе си

„Проблемът е, че днес четем кратки текстове с малко съдържание, без включване на интелектуалната дейност, без критично и аналитично мислене и най-важният „мускул“ – внимание, не се задейства, защото ние нямаме нужда от това. Много преди да се е изчерпало нашето ниво на внимание, ние превключваме на нов текст“, коментира тя.

Старомодното продължително четене тренира мозъка

Отсяването на информацията и завръщането към старомодния начин на четене книгите се очертава като спасителен вариант за закаляване на вниманието и стимул за мързелуващия мозък:

„Да се върнем към старото напоително четене с часове. Вече нямаме нужното внимание и концентрация. То е разглезено от кратките текстове, видеата, картинките. Картинката е много по-лесна за консумиране. Вече информацията се предпочита да се предаде във видео, в кратко видео, защото тогава човек е само консуматор на информация, само поема. При четенето има голяма активност и на читателя. Книгата, текстът, историята, съдържанието се появяват само с работата на читателя, в неговата глава, в неговото образно мислене.“

Скачаме от един текст на друг подобно на превключване на каналите с дистанционното, т.нар. запинг, обясни Анастасия Димитрова. Тя припомни книгата на Виктор Пелевин „Generation P“ и това, че авторът нарича днешния човек не хомо сапиенс, а хомо запиенс. „Кратките текстове ги минаваме, получаваме много-много информация за единица време, не успяваме да я премислим, съответно не я и запаметяваме.“

Клиповото мислене влияе на паметта 

Клиповото мислене е мислене на парченца – точно като в музикалните клипове, допълни педагогът. „Картинките са изключително ярки, интригуващи, с много действие. Когато имаме такъв контент, няма нужда нашето внимание да се задейства. Вниманието е като мускул и има нужда от тренировка.“  

Всичко това закономерно отслабва паметта. Димитрова даде пример с Магическото число на Джордж Милър, открито в средата на миналия век, за възможностите на краткотрайната памет – средно седем единици информация.

„Тоест, ако ви кажа десет думи, вие би трябвало да запомните седем. Ако ви кажа десет числа, би трябвало средностатистическият човек да запомни седем. Да, обаче днес говорим за пет, за пет единици. Тоест, минимумът, който е бил в средата на миналия век.“

„Ние все по-малко запаметяваме. Все по-лесен достъп имаме до информация, тя е на един клик разстояние. Децата, учениците не могат да разберат защо трябва да помнят някакви неща, които ги има в интернет. Те могат да бръкнат и да го видят. Спомнете си като бяхме малки, колко телефони помнехме наизуст. Днес колко телефона помните?“

Нямаме време да останем насаме със себе си и да творим

Технологиите влияят и върху творчеството. „Защото творчеството е въображение. За да има творчество, човек трябва да остане насаме със себе си, с мислите си, с чувствата си, с мечтите си, с желанията си, а при условие, че има толкова много информация и клипчета, и снимки, ние нямаме време да останем насаме със себе си“, подчерта Анастасия Димитрова.

„Въображението не ни се задейства, както се задейства в една книга и както то мързелува в един филм – във филма гледаме въображението на авторите, на режисьора, на оператора, но не и нашето. Там сме отново консуматори.“

Никога не сме се сблъсквали с такава ситуация и е много трудно да се предвиди какво ще стане след 50 години, посочи педагогът.

Можем обаче да се върнем към по-естествената работа на мозъка ни: „Да се труди повече. Не да знаем, че има къде да бръкнем, да извадим информацията. Дори едно записване на информацията се смята вече, че мозъкът си казва: аз съм го записал, няма нужда да го запомня. Представете си когато има облаци с милиони гигабайти информация.“

Дори това, че сме спрели да пишем на ръка, се отразява върху влошаването на почерка ни, смятат специалистите.

Чуйте разговора в звуковия файл.