Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Иван Брегов: Трябва да се спре безконтролното задържане на информация за престъпления и злоупотреби

Петя Георгиева и Иван Брегов в студиото на "Хоризонт"
Снимка: Таня Величкова

„Антикорупционната комисия се е превърнала в политическа бухалка за неудобните на властта. Това се установи още на ниво приемане на закона“. Това заяви пред БНР Иван Брегов от Института за пазарна икономика. В предаването „Преди всички“ той посочи, че няма как тази комисия да разследва изпълнителната власт, след като нейното ръководство се избира от най-силната парламентарна група. По думите му в закона не е разписано как да се разследва председателят или заместникът му.

„В последните 10 години се клонират едни и същи неработещи механизми, които да имат тежък политически контрол. Те да събират солидна информация за политическата класа и в момента, в който трябва да се направи важна корупционна политическа договорка, да се строи някакъв обществено значим обект или да се направи инвестиция в публичен сектор и трябва да се откраднат едни пари – тази информация бива използвана. Години наред прокуратурата работеше с предварителните проверки по този начин – събира една информация и когато някой трябва да бъде изнуден политически, това се изкарваше наяве. КПКОНПИ на този етап прави горе-долу същото – от декларираното от лицата, ако се установи несъответствие, си запазва мълчание и в удобен момент лицето бива притискано, за да извърши каквото е необходимо“.

КПКОНПИ има проблем да види редица въпроси, категоричен е Брегов и добави: „Големият въпрос е защо не ги е видяла досега. Комисията имаше правомощието и все още го има да изследва имуществото на висшите държавни чиновници. Ежегодният преглед на тези декларации досега трябваше да изведе на преден план абсолютно всички казуси по „Апартаментгейт“, обхванали както съдебната, така и изпълнителната власт, да изкара наяве редица други зависимости, които все още стоят под повърхността. Цялото обезпечение и създаване на мегаоргана имаше тази цел. Защо КПКОНПИ се активизира, след като един журналистически сайт изкара наяве тези факти от нашата действителност“.

За да заработят отново и по-добре инспекторатите, трябва да има правила, по които да се прави проверката, подчерта той и добави: „Т.нар. методология, която сега е пусната за обществено обсъждане. Вътре обаче има редица несъвършенства, които не казват как да се случат тези проверки“.

Според Петя Георгиева от ИПИ съществува риск този механизъм за оценка на корупционния риск да стане нещо формално и проформа:

„Цялата система за управление на риска трябва да е налична в една организация, съгласно законодателството. Корупционният риск е само една част от целия този процес. Проблемът с методиката, която КПКОНПИ предлага, е, че тя не е част от цялостния процес по управление на риска и съответно изисква действия от администрацията, които в повечето случаи просто са излишни или не са интегрирани в процеса на управление“.

Иван Брегов допълни, че всички процеси в администрацията и откъде се пропуква системата, са известни. По думите му обаче трябва да се създаде пътека, за да бъдат нормативно удостоверявани и ако има необходимата политическа воля, това установяване да води до резултати. Методиката не е лош инструмент, но е лошо организирана на този етап, смята той. Според него инспекторатите в администрациите не работят добре:

„Те работят с обратния знак. Ако има някой съвестен държавен чиновник, който е установил проблем и го докладва нагоре по веригата, той веднага бива отстранен или по някакъв начин заобиколен, защото ще наруши огромната корупционна среда, при която работи администрацията“.

Всяка година до 20 февруари тези инспекторати трябва да са направили анализ за предходната година: „Като се изпращат по-нагоре и като стават публични тези доклади, да се установява къде има пробойни. На този етап обаче не виждам добре посочени индикатори на корупцията, които методиката да проследява“.

Петя Георгиева не очаква съществен резултат. Оставките не са резултат от борбата с корупцията, категорична е тя.

Европейският мониторинг беше порочно употребен миналата година, смята Иван Брегов и обясни: „Последният доклад беше един политически подарък за политически коректното поведение на партньорите в ЕНП. Сега вече доверието в този механизъм е охлабено вътре в самата съдебна власт, дори в част от експертите, които изготвят доклада, защото според политическото настроение се променя неговият тон“.

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.  


Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Увеличават се случаите на заразени с щама „Делта“ във Великобритания

Във Великобритания се увеличават случаите на заразени с щама „Делта“ на коронавируса. С това нарастват и съмненията, че ограничителните мерки на Острова може да бъдат облекчени преди 19 юли, както планира правителството. Повече от 16 000 са новите случаи на заразявания за последното денонощие, което е най-високата бройка от началото на февруари...

публикувано на 24.06.21 в 03:42

Скок на новозаразените с коронавирус в Кипър заради индийския щам

В Кипър броят на заразените с коронавирус рязко се е покачил през последните дни, алармира здравното министерство на острова. 167 новозаразени с коронавирус, които са 0.5% от извършените над 33 000 теста, бяха регистрирани в Кипър в сряда. Те са 2,5 пъти повече от понеделник, когато бяха отчетени 67 случая. От седмици броят на новите положителни случаи..

публикувано на 24.06.21 в 01:51

Гръцки монах заля с киселина висши духовници, адвокати и полицай

Монах в Гърция заля с киселина няколко гръцки митрополити и висши духовници, адвокати и полицай. Инцидентът е станал в манастир в Атина, който е и седалището на Светия синод на Гърция.  Причината за нападението на монаха - църквата го отлъчи от клира поради съмнения за участие в разпространение на наркотици. Седем митрополити, двама адвокати и..

публикувано на 24.06.21 в 01:40

Положителните проби за коронавирус отново са под 1% за последното денонощие

93 са новите случаи на коронавирус у нас през изминалото денонощие, сочат данните на Единния информационен портал. Отново положителните проби са под един процент - 0,64 на сто от направените над 14 хиляди теста. В 7 области няма нито един новозаразен. Това са Кърджали, Монтана, Разград, Силистра, Смолян, Хасково и Ямбол. 1613 души са..

публикувано на 24.06.21 в 01:27
Разрушител на британския кралски флот HMS Defender

Руските военноморски сили с предупредителни изстрели по британски разрушител в Черно море

Кораб на руската брегова охрана откри предупредителна стрелба по британския разрушител Defender в Черно море . Руски военен кораб е дал предупредителни изстрели към разрушителя на британския кралски флот HMS Defender, след като той е навлязъл в руските води на Черно море, а руски военен самолет Су-24M е хвърлил няколко бомби по посоката на..

обновено на 24.06.21 в 00:15
Кореспондентът на БНР Пламен Христов получи наградата

БНР с почетен плакет за партньорство от читалище „Бяла Анаста“ в Ловеч

БНР получи почетен плакет за партньорство от Народното читалище „Бяла Анаста“ в Ловеч, което тази вечер отлеляза петия си рожден ден с концерт на всички 13 формации към читалището. В празничният концерт на централния площад в Ловеч събрл стотици , участваха формации от всички възрасти към читалището . „Фолклорът, това е памет, ген, който..

публикувано на 23.06.21 в 22:50

Нова митническа декларация за внос на стоки от юли

От първи юли се въвежда нова митническа декларация за внос на стоки, чиято стойност не надвишава 150 евро, съобщават от Агенция „Митници“.  Декларацията е с намален набор от данни.  Съдържащите се в пратката предмети трябва да бъдат различни от акцизните стоки и да не бъдат забранени.  Ако стойността е над 150 евро, ще се използва съществуващата..

публикувано на 23.06.21 в 22:47