Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Агрономът Силвия Велкова: Човек се насочва към селото след 40-тата си година

7
Снимка: Гавраил Гавраилов

Много е важно в България да бъде изработена системата ферма като малко предприятие. Това мнение изрази в предаването „Графити по въздуха“ агрономът Силвия Велкова.
     

„В момента ние имаме една много отвлечена представа – лозето ни е на единия край, магарето живее до нас в къщата. Много рядко има места, в които на едно място е всичко: и сградата за персонала, и машините, и работните помещения, и земята и представлява на практика едно работещо предприятие.“

Силвия Велкова работи в био ферма до село Поляна в Странджа, която е разположена на площ 6 хиляди декара, или около 700 футболни игрища.

„Никога не съм имала баба и дядо на село. За мен това беше мечтата в живота. Завеждах на всичките си съученици, които прекарваха целите си лета на село, а аз си оставах в София“, разказа Велкова в рубриката „Има ли мегдан“. „Според мен човек се насочва към селото след 40-тата си година, когато търсенията на младостта му леко са поотминали и е готов да се съсредоточи върху нещо истинско, което ще остави следа зад него.“

„Когато завърших през далечната 1996-а година, вече нямаше земеделие в България. Моят професионален път започна доста по-късно, към 2006-а година, с предприсъединителните програми на ЕС. Дотогава всичко се развиваше много стихийно и бяха решили, че може да се справят и без агрономи по селата. Болна тема е това на българското земеделие.“

Във ферма „Поляна“ попада през платформа за търсене на работа, докато активно издирва работно място извън града, в т.нар. селски райони.

В югоизточнатачаст на страната, където най-близкият град ти е на 40 км, големите пътища са далече, няма шум, замърсяване и дори осветление, и нощем е наистина тъмно, Силвия Велкова открива тръпката да живее далеч от големите градски пространства.

Там се буди към четири и половина призори, дори преди петела. „Първо се събуждат птичките, след това чакалите, петелът изчаква да минат чакалите и чак тогава се обажда.“

Едното от производствата във фермата е зърнено-житно – произвеждат се лимец, спелта, пшеница, просо, кориандър, нахут и леща. Около 1000 дка са овощните градини – бадеми и орехи, има още лозе, шипки. Фермата разполага още с 1500 дка пасища, отглеждат се животни, има и пчелин.

Благодарение на европейските програми във фермата има добра техника, проблематично обаче е осигуряването на работна ръка. До полето в биофермата не достигат студенти на практика, но пък се появяват доброволци.

„Това е нещо, което е интересно. Имаме си програма, с която човек може да дойде срещу храна и настаняване, да работи, каквото му се работи за момента, според сезона. Има интерес – за съжаление предимно от чужденци.“

Производството на фермата се пласира предимно в чужбина.

„Един от сериозните проблеми на българското биологично земеделие е, че българския потребител не разпознава и не търси българските продукти. Доверява се на западните. Западните фирми използват това. Купуват на едро нашата стока и си я продават под тяхната марка.“

Доверието в производителя обаче бавно си пробива път. Поръчват им да засяват конкретни количества зърно за изкупуване. По-далечните планове са да започнат да мелят и на място, за да затворят цикъла на производство и да предлагат и брашно.

"Задължително трябва да има разнообразие. Монокултурните ферми доказаха, че не са добри нито за природата, нито за хората, коментира агрономът.

Цялото интервю е в звуковия файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Горещите сърца Феня и Искра Декало

Сестрите Феня и Искра Декало са кореспонденти на Българското национално радио в Израел. Едната е родена във Варна, другата в София. Много са задружни и са повече от сестри, приятелки са и не могат една без друга. Феня е завършила журналистика, а Искра е завършила педагогика. Разликата във възрастта им е пет години. Искра, която е по-малка е..

публикувано на 06.10.24 в 07:08
Доц. Таня Стоянова

Доц. Таня Стоянова - българката, обявила война на рака

Д-р Таня Стоянова, доцент по молекулярна и медицинска фармакология и урология в Медицинския факултет  на  Калифорнийския университет в Лос Анджелис е гост в 54-ти епизод на рубриката "Америка - илюзии и реалности" . Нейното хоби са това, което обичат децата ѝ, но понякога рисува и обича да слуша кънтри музика. "Ние се занимаваме да..

публикувано на 30.09.24 в 10:45
Иван Кръстев

Иван Кръстев – маестрото на музиката, литературата и театралното изкуство

В "Нощен хоризонт" ви срещаме с маестрото на българската музика – композитора и диригент Иван Кръстев .  В откровен разговор той сподели за началото на своя път в музиката, когато започва да учи пиано и цигулка на едва 4 годин и. Кръстев разказа за своето творческо израстване, водено от вдъхновението да съчетава музика и литература.  Още..

публикувано на 24.09.24 в 15:34

Гюлсерен Исмаилова: Любовта спасява

Никой родител не си представя да чуе от лекар диагноза за детето си, според която то няма да живее повече от осем години. Първо не вярва на това, което се случва, но после придобива сила и прави невъзможното, за да спаси не просто човешки живот, а живота на сина си. Той е Ервин и е вече на 32 години - със Синдром на Уест...

публикувано на 22.09.24 в 10:51
Момчил Карамитев

Момчил Карамитев за патриарх Неофит, за киното, чудесата и творческия процес

"Това, което ме впечатли при всички разговори беше, че тези хора благоговееха към личността на патриарх Неофит и казаха, че това е била неговата изключителна сила, че той е бил много благ , някои са го упреквали, че е бил прекалено благ, че това не било добре за ръководител на Българската църква.  "Казват, че като ръководител той не е..

публикувано на 17.09.24 в 09:24
 Проф. Даниела Дженева

Проф. Даниела Дженева - 50 години ансамбъл "Тракия" с етика, морал и любов

С концерти и специално подготвена изложба ансамбъл "Тракия" отбеляза своята 50 годишнина . Гости на спектакъла на Античния театър в Пловдив са и част от хората, които с талант и сърце са допринесли през годините трупата да има водещата си роля на новатор в музикалните и танцовите форми във фолклорното изкуство. Другият концерт на древната..

публикувано на 15.09.24 в 09:10

Изпълнение на български композитор в предварителната селекция за "Грами"

Изпълнение от нов албум на български композитор, познат със създаването на творби за емблематични български естрадни артисти от 80-те, бе допуснато до съревнованието за наградите "Грами". Димитър Ковачев е сред емблематичните композитори в България през 80-те години. Мнозина го свързват с песента "Тишина", първоначално изпълнена от Васил..

публикувано на 12.09.24 в 10:25