Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Агрономът Силвия Велкова: Човек се насочва към селото след 40-тата си година

7
Снимка: Гавраил Гавраилов

Много е важно в България да бъде изработена системата ферма като малко предприятие. Това мнение изрази в предаването „Графити по въздуха“ агрономът Силвия Велкова.
     

„В момента ние имаме една много отвлечена представа – лозето ни е на единия край, магарето живее до нас в къщата. Много рядко има места, в които на едно място е всичко: и сградата за персонала, и машините, и работните помещения, и земята и представлява на практика едно работещо предприятие.“

Силвия Велкова работи в био ферма до село Поляна в Странджа, която е разположена на площ 6 хиляди декара, или около 700 футболни игрища.

„Никога не съм имала баба и дядо на село. За мен това беше мечтата в живота. Завеждах на всичките си съученици, които прекарваха целите си лета на село, а аз си оставах в София“, разказа Велкова в рубриката „Има ли мегдан“. „Според мен човек се насочва към селото след 40-тата си година, когато търсенията на младостта му леко са поотминали и е готов да се съсредоточи върху нещо истинско, което ще остави следа зад него.“

„Когато завърших през далечната 1996-а година, вече нямаше земеделие в България. Моят професионален път започна доста по-късно, към 2006-а година, с предприсъединителните програми на ЕС. Дотогава всичко се развиваше много стихийно и бяха решили, че може да се справят и без агрономи по селата. Болна тема е това на българското земеделие.“

Във ферма „Поляна“ попада през платформа за търсене на работа, докато активно издирва работно място извън града, в т.нар. селски райони.

В югоизточнатачаст на страната, където най-близкият град ти е на 40 км, големите пътища са далече, няма шум, замърсяване и дори осветление, и нощем е наистина тъмно, Силвия Велкова открива тръпката да живее далеч от големите градски пространства.

Там се буди към четири и половина призори, дори преди петела. „Първо се събуждат птичките, след това чакалите, петелът изчаква да минат чакалите и чак тогава се обажда.“

Едното от производствата във фермата е зърнено-житно – произвеждат се лимец, спелта, пшеница, просо, кориандър, нахут и леща. Около 1000 дка са овощните градини – бадеми и орехи, има още лозе, шипки. Фермата разполага още с 1500 дка пасища, отглеждат се животни, има и пчелин.

Благодарение на европейските програми във фермата има добра техника, проблематично обаче е осигуряването на работна ръка. До полето в биофермата не достигат студенти на практика, но пък се появяват доброволци.

„Това е нещо, което е интересно. Имаме си програма, с която човек може да дойде срещу храна и настаняване, да работи, каквото му се работи за момента, според сезона. Има интерес – за съжаление предимно от чужденци.“

Производството на фермата се пласира предимно в чужбина.

„Един от сериозните проблеми на българското биологично земеделие е, че българския потребител не разпознава и не търси българските продукти. Доверява се на западните. Западните фирми използват това. Купуват на едро нашата стока и си я продават под тяхната марка.“

Доверието в производителя обаче бавно си пробива път. Поръчват им да засяват конкретни количества зърно за изкупуване. По-далечните планове са да започнат да мелят и на място, за да затворят цикъла на производство и да предлагат и брашно.

"Задължително трябва да има разнообразие. Монокултурните ферми доказаха, че не са добри нито за природата, нито за хората, коментира агрономът.

Цялото интервю е в звуковия файл.

Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Джамал Бошнаков

Джамал Бошнаков поправя обувки на народни цени вече 65 години

Повече от 65 години единственият обущар в Девин и още две съседни общини поправя обувки на хората на народни цени. 83-годишният Джамал Бошнаков е наш гост в рубриката "Горещи сърца". С носталгия Джамал разказва, че днес няма интерес към професията му, но пък се гордее, че е единствен в района на Девин, Борино, Доспат, та чак до Смолян. "..

публикувано на 25.10.20 в 06:21

Стоян Алексиев: Човеколюбието започва да има образ

„ Аз не правя нещата, аз ги живея и ги излъчвам . Гледам нашите български филми като един живот. И си казвам, че животът на всеки от нас е един филм. А когато гледам филм, си казвам – защо е толкова кратък животът и пълен с грешки, с мечти, с илюзии“. Това сподели пред БНР актьорът Стоян Алексиев. Той определи себе си като човек, „ роден..

публикувано на 23.10.20 в 17:26

Здравко Петров: Изборът на музика е цяла наука

„Обичам точните науки. Музиката е едно от най-точните изкуства “. Това сподели в рубриката „От другата страна на радиото“ на предаването „Хоризонт за вас“ музикалният редактор Здравко Петров. Преди да започне да избира музиката за предаванията на програма „Хоризонт“, Здравко е бил част от програма „Христо Ботев“ на БНР. Той е и..

публикувано на 23.10.20 в 16:11
Проф. Леандър Литов

Проф. Леандър Литов: Един от новите продукти на ЦЕРН е апарат за обдишване на пациенти

Животът тръгва от някъде и Вселената все започва от някъде - наречете го Бог, търсете отговора в звездите, в опитите на физиците да обяснят началото на всичко. Леон Ледерман, Нобелов лауреат по физика, когато започва да пише научнопопулярна книга, използва названието божия частица за най-малкия открит досега елемент, от който възниква материята...

публикувано на 22.10.20 в 15:50

Зураб Церетели, за когото няма вчера, има само утре

От днес до 15 ноември столичната галерия „Графикарт“ ще покаже рисунки, графики и монотипии на Зураб Церетели . От възхита до възмущение - 86-годишният грузински скулптор и художник предизвиква полярни оценки от десетилетия. В София ще бъдат показани за първи път негови графични листи, монотипии и рисунки. Освен като творец, Зураб Церетели..

публикувано на 19.10.20 в 12:42
Иван Алексиев - Байо

Иван Алексиев: Родното място за мен е първо и водещо

Родният край и природата са вдъхновението на 74-годишния Иван Алексиев от Враца. Моето ежедневие, казва той, не може без Българското национално радио. Роден е в отдавна обезлюдена високопланинска махала, на която от години посвещава почивните си дни. Там, горе, по склоновете на Стара планина е възстановил бащината си къща. Нарекъл я е "Сиромашка..

публикувано на 18.10.20 в 06:25

Камелия Кучер: Написах „Сън“, вдъхновена от Португалия

„ Мислех си, че с времето ще свикна с вълненията за нова книга, но – не . Чувствам се така, както се чувствах и първия път. То е като раждане на дете“. Това сподели пред БНР писателката Камелия Кучер, която наскоро издаде третата си книга. След „Дом“ и „Нощ“ – разказваща за мрачните моменти на Втората световна война, „Сън“ разказва една..

публикувано на 16.10.20 в 13:29