„В момента ние имаме една много отвлечена представа – лозето ни е на единия край, магарето живее до нас в къщата. Много рядко има места, в които на едно място е всичко: и сградата за персонала, и машините, и работните помещения, и земята и представлява на практика едно работещо предприятие.“
Силвия Велкова работи в био ферма до село Поляна в Странджа, която е разположена на площ 6 хиляди декара, или около 700 футболни игрища.
„Никога не съм имала баба и дядо на село. За мен това беше мечтата в живота. Завеждах на всичките си съученици, които прекарваха целите си лета на село, а аз си оставах в София“, разказа Велкова в рубриката „Има ли мегдан“. „Според мен човек се насочва към селото след 40-тата си година, когато търсенията на младостта му леко са поотминали и е готов да се съсредоточи върху нещо истинско, което ще остави следа зад него.“
„Когато завърших през далечната 1996-а година, вече нямаше земеделие в България. Моят професионален път започна доста по-късно, към 2006-а година, с предприсъединителните програми на ЕС. Дотогава всичко се развиваше много стихийно и бяха решили, че може да се справят и без агрономи по селата. Болна тема е това на българското земеделие.“
Във ферма „Поляна“ попада през платформа за търсене на работа, докато активно издирва работно място извън града, в т.нар. селски райони.
В югоизточнатачаст на страната, където най-близкият град ти е на 40 км, големите пътища са далече, няма шум, замърсяване и дори осветление, и нощем е наистина тъмно, Силвия Велкова открива тръпката да живее далеч от големите градски пространства.
Там се буди към четири и половина призори, дори преди петела. „Първо се събуждат птичките, след това чакалите, петелът изчаква да минат чакалите и чак тогава се обажда.“
Едното от производствата във фермата е зърнено-житно – произвеждат се лимец, спелта, пшеница, просо, кориандър, нахут и леща. Около 1000 дка са овощните градини – бадеми и орехи, има още лозе, шипки. Фермата разполага още с 1500 дка пасища, отглеждат се животни, има и пчелин.
Благодарение на европейските програми във фермата има добра техника, проблематично обаче е осигуряването на работна ръка. До полето в биофермата не достигат студенти на практика, но пък се появяват доброволци.
„Това е нещо, което е интересно. Имаме си програма, с която човек може да дойде срещу храна и настаняване, да работи, каквото му се работи за момента, според сезона. Има интерес – за съжаление предимно от чужденци.“
Производството на фермата се пласира предимно в чужбина.
„Един от сериозните проблеми на българското биологично земеделие е, че българския потребител не разпознава и не търси българските продукти. Доверява се на западните. Западните фирми използват това. Купуват на едро нашата стока и си я продават под тяхната марка.“
Доверието в производителя обаче бавно си пробива път. Поръчват им да засяват конкретни количества зърно за изкупуване. По-далечните планове са да започнат да мелят и на място, за да затворят цикъла на производство и да предлагат и брашно.
"Задължително трябва да има разнообразие. Монокултурните ферми доказаха, че не са добри нито за природата, нито за хората, коментира агрономът.
Цялото интервю е в звуковия файл.Аз съм един щастлив писател , казва за себе си Димо Райков, който в края на месеца ще навърши 70 години. Животът му е разпънат между две епохи – на социализма и на прехода: "Може би оттам тръгва и моето щастие. 35 години в единия начин на живот, коренно различен от другия, и 35 години в другия. Това са две епохи, взаимно мразещи се,..
Тя е актриса, режисьор, театрален педагог. Тя е Вероника Христова и въпреки че преодолява ежедневни прегради с инвалидната си количка, живее за мига и за споделените преживявания. В „Горещо сърце“ ви срещаме с още един човек от екипа на Дневния център за хора с епилепсия в София – човек, който провокира децата да се забавляват и да..
Значимостта на личностите от миналото за съвременните творци, е темата на "Нощен хоризонт" в разговор с п редседателя на Съюза на българските писатели Боян Ангелов . Заедно с нeго се връщаме назад във времето към важни и вдъхновяващи моменти за мястото и ролята на родните ни класици в днешния свят , влиянието им върху нашата..
"Може би преди три години започнах да пиша романа , паралелно с разказите, които изненадващо за себе си, също започнах да пиша по време на пандемията, сподели за "Нощен Хоризонт" проф. Панайот Карагьозов, преподавал дълги години в СУ и автор на новата си книга- "Петте кьошета" . "Петте кьошета" е първият роман на проф. Панайот Карагьозов , който..
Весела и небрежно звучаща като италианска канцонета – така описва себе си оперната певица Кристина Александрова, гост в рубриката „Горещо сърце“. Тя е незряща и от няколко години работи като музикотерапевт с деца и младежи от Дневния център за хора с епилепсия в София. На 44 години Кристина Александрова продължава да сбъдва мечти, да се..
Павликени има своята нова спортна гордост. 77-годишната Надка Денчева смая всички и с майсторство и издръжливост спечели златния медал за ветерани на 50-ия национален мастърс турнир по тенис на маса в курортния комплекс "Албена". Бившата трактористка не се дава на младите , продължава да спортува, готви се за следващия си турнир и е запалена фенка..
Фотографията дава възможност да разказваш. Това каза в предаването "РадиоТочка" актьорът Владимир Карамазов, който е и награждаван фотограф. "В последната година и половина се пренасочих към най-смислената част от фотографията, заради която исках да стана фотограф, защото исках да започна да разказвам моите истории и темите, които мен ме..
Конституционният съд взе правилното решение и отмени една значителна част от направените промени. Справиха се по един много сложен въпрос,..
"Има положения, с които на пръв прочит не съм съгласна. Има един основен мотив, който може да се види през цялото решение – че самият съд е разделен..
Русия е изтеглила всички свои военни кораби от Азовско море – твърдението е на украинските военноморски сили. Според говорителя им Дмитро Пленчук..