Общопрактикуващите лекари предлагат промени в наредбата за обучение на специализанти

"Проблемите са комплексни, защото, когато говорим за недостиг на кадри, аз мисля, че въобще в сектор здравеопазване това е сериозен проблем, т.е., има недостиг и на лекари, и на медицински сестри, и на друг персонал, така, че трябва да се мисли как да се мотивират младите колеги да практикуват в България. Не трябва да забравяме, че освен финансовите мотиви, които много често се поставят на преден план, до голяма степен това е свързано и с престижа на професията и затова наистина на нас ни е особено важно да намираме механизми, с които да мотивираме младите колеги да решат да станат общопрактикуващи лекари", каза в ефира на БНР доц. д-р Радост Асенова, председател на Сдружението на обучителите и изследователите в България .

Качественото практично и теоретично обучение е важно

"Според измененията в Наредба 1, които са от юли месец на практика се регламентират нови отношения между обучителните практики и специализантите, при които специализантите ще бъдат на трудов договор. Това поставя разбира се колегите, които са ангажирани в обучението да поемаме сериозна отговорност".

Има неясноти за финансирането, трудово-правните отношения и връзката с медицинските университети

"Например обучението по програма се осъществява в различни структури, една част е в общата практика, за което колегите се чувстват спокойни. Обучението обаче като цяло е три години и част от него се провежда в медицински университет и в учебни заведения за болнична помощ. На практика, когато един колега е на трудов договор, ние сме отговорни осем часа той да работи при нас, обаче както става ясно, обучението шест месеца се провежда в болница, която също е акредитирана за обучение. От тук възниква въпроса какви са отговорностите на колегите, които са обучители, които са назначили в практиката си специализант, а в същото време на него му е осигурено той да бъде на съвсем друго място. Това е нещото, което притеснява. Това би могло да се уреди в договора между лечебното заведение за първична медицинска помощ и болничното учебно заведение", допълни Радост Асенова в предаването "Хоризонт до обед".

Средната възраст на общопрактикуващите лекари е 59, 5 години. 17 % са над 65 години. Общопрактикуващите лекари до 39 годишна възраст са 1 %.

"Факт е, че министерството на здравеопазването няколко пъти променя тази наредба и както виждате и от последното й публикуване, пак настъпват промени. Водят се много разговори, включително и аз съм участвал активно в тях, не само с официални становища на нашата организация, търси се някакъв подходящ вариант, което е добре, това е положително. Защо и как да стане общата медицина по-популярна, този процес трябва да стартира наистина с промени от студентската скамейка", каза доцент Любомир Киров, дългогодишен председател на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари

Не е решен проблемът как ще специализират младите общопрактикуващи лекари

"Защото те работят в практиките си и реално няма как да са на трудов договор например в обучителна практика. Така, че това е нещо, което трябва да се обмисли. Но за младите колеги, които идват. Това, което спомена доцент Асенова за отсъствието, което се налага, когато трябва да отиде младия човек в друго лечебно заведение, например в университета, за да премине теоретичното обучение, е уредено с последния вариант, който е публикуван за публично обсъждане, защото там пише, че в тези случаи този лекар е назначен в обучителната практика, вези случаи колегата ползва правото на платен служебен отпуск."

Националното сдружение на общопрактикуващите лекари предлага:

"Нека в тази наредба да се отдели един раздел, който да е две страници, където да се опише ясно и точно реда, как се провежда тази специализация по обща медицина и свързаните с нея правила, защото явно е, че са различни, за да може да е ясно и на специализантите, и на тези, които са ангажирани с провеждането на специализацията, кое как трябва да се случва", допълни доцент Любомир Киров.