Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Цивилни специалности дават шанс за работа и в армията

| Репортаж
Снимка: Добромир Видев

Цивилни специалности дават шанс за работа и в армията. Това обаче става при определени условия и след преминаването на първоначална военна подготовка, защото засега военната професия е една от трите регулирани. 

Таня, Димитър, Георги, Стоян са част от многото студенти на Висшето училище по телекомуникации и пощи. Със специалността, която учат – комуникационни системи за обслужване на въздушно движение, четиримата са най-близо до това в бъдеще да използват знанията си от цивилния живот за професия в армията. 

Засега само Таня е посетила Висшето военновъздушно училище в Долна митрополия, като част от съвместното сътрудничество с Висшето училище по телекомуникации и пощи. Но и Димитър, и Георги, и Стоян виждат потенциал цивилните знания да бъдат полезни за военните.

Стоян засега не е мислил да става военен с цивилните си знания. Използването на цивилните знания във военната професия е възможно - все още при определени условия. Едното е цивилните да минат военна подготовка. Това обяснява полковник Милен Илиев. Той е началник на отдел "Образование и квалификация" в дирекция "Управление на човешките ресурси в отбраната" в МО. Полковник Илев посочва, че друго от условията е залегналото в закона - че военната професия все пак е регулирана и без специфично обучение за функционирането на армията, няма как хора с цивилни знания да постъпят на служба.

"За цивилен български гражданин, завършил висше училище, единственият му шанс е по тези дефицитни специалности - може да се реализира веднага. Съществуват специалности, които са дефицитни за армията - право, финанси, фармация, психология, спорт, IT, енергетика, ветеринарна медицина. При тези специалности ние приемаме български граждани и те се реализират като офицери, но те не са от кариерата, а са в професионално кариерно поле. Обявяваме конкурси за такива хора. След приемането им като офицери, преминават военна подготовка и се реализират в професионалното поле за развитие", обясни той.

Само 8 - 9 процента от офицерите във въоръжените ни сили са хора, идващи от цивилните университети, казва полковник Милен Илиев от МО. И признава, че по-големият недостиг идва от системата на отбраната. Полковник Илиев отчита, че от години има практика командирите да насърчават подчинените си да учат цивилни специалности - знак, че армията търси решения за недостига само в рамките на системата.

"Насърчаваме войниците и сержантите, придобили гражданско висше, защото тях можем по-лесно да ги направим офицери с такова образование. При право, финанси - като дойдат цивилните, те се насочват към тези специфични специалности, но там нямаме недостиг".

Дори и близките роднински връзки с военни – братя, бащи и семейна история, не са достатъчни за студенти като Таня, Димитър, Георги, Стоян да изберат военната професия за в бъдеще. Въпреки че поколението на второкурсниците от Висшето училище по телекомуникации и пощи би посрещнало положително решението за военно обучение на цивилни.

Засега минуси не се виждат, защото няма конкурентни предложения за военното обучение на цивилни.

Трябва да осигурим елементарна начална военна подготовка на младите хора, призова за първи път от старта на дебата президентът Румен Радев.

Подкрепи го и служебният министър на отбраната Атанас Запрянов, който, докато беше зам.-министър, отложи за края на този месец писането на Стратегическия преглед на отбраната в частта му за военното обучение на цивилните. 

МО засега има законодателни решения, припомня полковник Милен Илиев от Дирекцията за човешките ресурси в отбраната. И за тези промени обаче трябва политически консенсус.

Репортажа на Добромир Видев чуйте в звуковия файл. 

По публикацията работи: Анастасия Крушева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Нов строеж на жилищна сграда в Хатай

Нови, но изолирани - предизвикателствата пред строежите в Турция след земетресението

След бедствието на века, както самите турски власти определиха земетресението, поразило страната пред две години, усилията днес са насочени към възстановяване и към нова глава в тази история, озаглавена "солидарността на века". По строежите, изградени с държавно финансиране, се работи по 24 часа в денонощието, твърдят местните и национални и..

публикувано на 07.02.25 в 20:56

Две години по-късно: Какво се случва в районите, засегнати от опустошителния трус в Турция

"Ситуацията беше страшна, апокалиптична. Атмосфера на смърт се усещаше навсякъде". Това са спомените на Нора Чолакова, кореспондент на БТА в Турция, след като  на 6 февруари 2023 г. южната ни съседка беше поразена от трус с магнитуд 7,7 по Рихтер.  Бедствието е едно от най-опустошителите земетресения в историята на Турция – загиналите са над 53..

публикувано на 06.02.25 в 07:40

Община Поморие оттегли предложението си за подмяна на дървета в центъра на града

Община Поморие оттегли предложението си за подмяна на 63 стари дървета в центъра на града с нови. Седмица след първата среща с жителите на Поморие, на която беше представена идеята, заради създалото се напрежение Общината организира втора среща. Снощи, в новото читалище на града, кметът Иван Алексиев предложи един демократичен подход за..

публикувано на 06.02.25 в 06:45

Логопед: Електронно устройство преди 4 години - не! Пораженията са големи

Родителите да не дават електронни устройства на децата си преди да навършат 4 години и да имат поне 1000 думи в речника си. Това апелира логопедът Ива Александрова, специалист по ранно детско развитие. " Стават все повече децата, които не могат да се хранят самостоятелно на 3-4 години, не могат да дъвчат, не могат да говорят, не могат да..

публикувано на 05.02.25 в 11:46

Внос на дървесина? Алармират за криза в горския сектор

Какво се случва в горския сектор и защо по-голямата част от дървесината вече се внася от други държави в Европа? За криза в горския сектор и пазара на дървесина алармират за пореден път дърводобивни и дървопреработвателни фирми от Югозапада. Те изпратиха писмо до премиера и министъра на земеделието и храните, в което настояват за спешна..

публикувано на 05.02.25 в 09:20

Страх на Санторини: Чакат по-силен трус, не изключват цунами

"Имах намерение да се евакуирам, но не можах да намеря билети. Днес няма фериботи, защото времето е много лошо – 7-8 бала вълнение. Положението е много сложно. Хората са много стресирани, уплашени . От 03.00 часа съм в колата, няма спане", разказа сънародникът ни Иван Димитров, който все още се намира на Санторини. В предаването "Преди..

публикувано на 05.02.25 в 08:59

Проф. Янко Герджиков: Трусовете са плитки, България е далече от Санторини

България е много далече от Санторини и за нас не е сеизмичен източник. Не е дълбок източник, какъвто е Вранча. Тук става дума за дълбочина на 10 км. и трусовете имат локално влияние. Дълбоките от типа Вранча, Хималаите, около Япония и Чили - те могат да причинят явления в широк диапазон. В Санторини са плитки събития.  Това коментира..

публикувано на 04.02.25 в 14:07