Ако кризата в Ирак и Ливан не бъде решена, Европа ще понесе най-тежките последици, заяви в интервю за предаването „Събота 150“ Делауър Ала Алдийн - президент на базирания в Багдад Институт за проучване на Близкия изток. Именно заради това Европейският съюз трябва да бъде водещият международен играч, който води преговорите за мир и стабилност в Близкия изток. Съединените щати и Русия преследват единствено собствени интереси и нагнетяват напрежението в Залива, където и без това държавите имат много сложни отношения, допълни експертът.

Ливан от своя страна няма как да започне възстановяването на икономиката си, ако не бъде решена тежката политическа криза в страната. Това е мнението на множество анализатори на събитията в Близкия изток. Политическата стабилност е единственият начин арабската държава да бъде подпомогната финансово. В Ирак - картината е различна, но отново може да се опише с една дума - „колапс“. Богатата на петрол държава е изправена пред крах заради корумпираното управление и сблъсъка на геополитически интереси, категорични са експертите. Марта Младенова разговаря с двама от тях, базирани в Багдад и в Бейрут.

„Ситуацията в най-общ план би могла да бъде описана като „променлива“ и „колеблива“. Има много големи очаквания сред хората. В същото време страхът какво ще се случи утре е много силен. Също така - всички чувстваме сянката на финансовия колапс на държавата.

Една от основните тактики на протестиращите през последните две седмици е да блокират пътищата. Идеята е хората да не могат да отидат на работа, страната да бъде парализирана. Това е начин за натиск, който се оказва много успешен. Именно тази тактика доведе до оставката на премиера. Сега протестът е на нов етап“, заяви в интервю за предаването „Събота 150“ Лин Маалуф, която ръководи „Амнести Интернешънъл“ в Бейрут. Оставката на премиера Саад Харири не означава край на демонстрациите. Ливан е в задънена улица - дългът на страната е третият по големина в света или над 150 % от брутния вътрешен продукт. Според Международния валутен фонд дефицитът миналата година е бил 11 %, а тази година заложеният от 7,6 на сто ще бъде надхвърлен. Безработицата, особено сред младите хора, е изключително висока.

„Когато войната свърши, всичко, което хората искаха, беше да започнат нормален живот - децата им да ходят на училище, те да имат работа, да имаме инфраструктура и достъп до базови услуги. 30 години по-късно ние все още нямаме достъп до електричество, въпреки че ни се обещава отново и отново. Дори нямаме вода. Въздухът не е чист. Здравето ни е застрашено заради лошото управление и корупцията“, казва Маалуф.

Ирак е различен от Ливан, защото е почти изцяло зависим от петролни продукти. Икономиката, изцяло базирана върху производството на петрол, е разчита изцяло на държавното управление. В Ливан има финансов пазар и различни дейности, които са в основата на икономическата структура на държавата. Проблемът в Ливан е, че системата е толкова зле управлявана, раздробена и отслабена, че практически не може да върви напред.

„В Иран икономиката означава „петрол“. Провалът на правителството е в това, че то не успя да осигури разнообразие на икономическите двигатели и не постави началото на проекти, благодарение на които да се развие инфраструктурата и банковата система. Необходима е нова данъчна система и осигуряване на разпределението на природните ресурси, които имаме. Те се провалиха напълно в това. Провал е думата, която може да употребим, за да опишем борбата с корупцията“, допълва от Багдад Делауър Ала Алдийн - президент на Института за проучване на Близкия изток. И все пак - над седем милиона души в Ирак живеят под линията на бедност, според Световната банка. Нивото на безработицата е 25 %, особено сред младите и образовани хора, завършили университети и свободно говорещи чужди езици.

Протестите в Ирак също са различни - хората на улицата не просто са бити от силите за сигурност, но поне 250 души са изгубили живота си от началото на демонстрациите. Ранените са в пъти повече, а броят им расте непрекъснато. На ход са управляващите – „Те не просто се провалиха в справянето с корупцията, но и я доразвиха нови групи - паравоенни формирования, които в момента са легализирани. Те са финансирани от държавата, но самите те не са лоялни на държавата. Те слушат исканията на премиера само на хартия. Още по-голям проблем е, че тези формирования са доста различни в исканията и целите си. Всички обаче черпят от държавните ресурси, буквално - ги източват“, казва Ала Алдийн.

„Именно заради това правителството се сблъсква с невъзможни предизвикателства. То просто не може да възстанови икономиката и да поправи щетите, нанесени върху държавата. Възстановяването ще бъде ужасно трудно. Истината е, че правителството стана жертва на всички тези провали пред последното десетилетие и половина.

Този министър - председател може би иска да подаде оставка, но има много играчи, които се опитват да предотвратят подобен сценарий. Ако Адел Абдел Махди подаде оставка, това не означава, че ще бъдат свикани избори. Сценариите са различни. Възможно е президентът Бархам Салих да номинира друг премиер и той да получи подкрепата на парламента. Тогава той ще сформира свой кабинет. Макар че не ми се вярва това да е лесно, това е един от възможните сценарий.

Демонстрантите и опозицията искат повече от това. Те настояват не само за нови избори, но и за нов закон, по който те да бъдат проведени. Така те са убедени, че няма да се повторят предишни проблеми. Също така те искат нова избирателна комисия или казано по друг начин - не просто нови избори, а изцяло ново начало“.

Според професор Ала Алдийн решението на кризата в двете държави е различно. В Ливан е необходима намеса на Международния валутен фонд за овладяване на дълговата ситуация, както и възвръщането на доверието на международните инвеститори - задача, който към момента изглежда невъзможна, а и първоначално предложеният пакет от реформи - не сработи:

„Пакетът с реформи беше приет като комбинация от нереалистични очаквания и някои козметични мерки. Това бяха обещания, които трябва да прикрият реалността. Близо половин час, след като пакетът беше представен, се появиха много шеги за него. Хората оприличаваха ситуацията с други арабски държави, в които се анонсира нещо малко преди да има правителствена оставка“, посочва Маалуф.

Радостта от оставката на Харири е нищо пред страха, че същите политици, които доведоха страната до този крах, ще се върнат на политическата сцена.

„Разбира се, всички тези рискове съществуват и хората по никакъв начин не ги игнорират. Хората ще останат на улицата, докато не получат каквото искат. А те искат справедливост и нормален живот. Със сигурност протестиращите няма да се откажат от натиска, който налагат, защото този път е различно.

Има инциденти, в които армията и други въоръжени групи упражняват насилие над протестиращите. Това обаче кара протестиращите да се връщат на улицата и всеки следващ път са повече и повече. На улиците виждаме най-вече млади хора, които са бунтуват срещу безработицата. Напълно нормално е младите хора да се притесняват какво ще правят, след като завършат университет. Ето защо безработицата е огромен проблем. Но и не само - те искат своите основни права, които в момента са погазени.

Имаше снайперисти. Арестуваха активисти, които участваха в протестите. Говорим за много протестиращи, включително имаше и арести в болниците. Там силите за сигурност идваха да арестуват ранени протестиращи. За мен това е един от най-шокиращите аспекти от случващото се“, казва още тя.

В Ирак кървавите протести надали ще спрат, защото хората съзнават, че всички управляващи са зависими - от големите сили в света като Съединените щати и Русия и от силните играчи в Близкия изток

„Тези големи акули около нас не говорят, но си съперничат и малките рибки - Ирак, Ливан, Сирия и Йемен, плащат цената. Хората в тези държави плащат за съперничество, което не носи добро никому и със сигурност развитието в региона не е в правилната посока.

Международната общност не бива да налива повече пари в Ирак. Тук има изобилие от пари. Международната общност трябва да оказва натиск чрез всички средства - чрез политика, сигурност и икономика, за да провокира промяната. Само така може да се помогне на Ирак да излезе от този омагьосан кръг на беззаконие“, изтъква проф. Ала Алдийн.

Водеща трябва да е Европа, категоричен е той: „Не може - под лидерството на Съединените щати и част от страните в Залива, Европа да гледа случващото се и да плаща цената - сериозен миграционен поток, вълна от терористи и загуба на търговия“.

Още по темата можете да чуете в звуковия файл.