Нирмал Пурджа пред БНР: Тази зима няма да правя опит на К2

За преживяванията на непалеца, за скандала с Ама Даблам и за плановете му за 2019 г.

Нирмал Пурджа
Снимка: www.facebook.com/NimsPurja/


В края на октомври един непалец постави световен рекорд, завършвайки т.нар. Хималайска корона за 6 месеца и 6 дни

36-годишният Нирмал Пурджа, който до миналата година е служил в британските специални части, беше напълно непознат в алпийските среди до обявяването на проекта си "Project possible", чиято цел беше да изкачи всичките 14 осемхилядника на планетата за 7 месеца. Въпреки че използва помощта на шерпи и допълнителен кислород, организационно и чисто физически планът му изглеждаше напълно невъзможен, особено като се има предвид, че досегашният рекорд беше 7 години, 10 месеца и 6 дни.
Нимс Дай, както е известен непалецът, и екипът му, обаче, успяха. А веднага след Шиша Пангма Нимс, който има фирма за водене на туристи, замина със свои колеги и група кувейтци за свещения връх Ама Даблам (6812 м) в Непал. 
След завръщането си в Лондон той разказа за своите преживявания и за плановете си в специално интервю за БНР.

Интервю на Таня Иванова:
По-рано тази година обявихте намерения да направите опит за зимно изкачване на К2 - нещо, което никой не е успявал да постигне до момента. Наистина ли ще отидете на К2 тази зима?
Не, за съжаление, няма да направя опит. В момента работя върху моя книга, тя ще излезе следващия септември, ще направим и 90-минутен филм с основния ми екип, така че работя над това. През януари ще водя група клиенти на Аконкагуа. През март ще съм в Непал, за да отворя маршрут по Чо Ою от непалска страна, което ще бъде добре за непалското планинарско общество, тъй като сега всички експедиции минават от тибетска страна. След това ще водя група на Еверест и на Лхотце, на К2 и Броуд Пик.

Да поговорим за Вашия проект, в рамките на който изкачихте 14-те осемхилядника за 6 месеца и 6 дни. Когато Ви питаха: “Ако успеете...”, Вие отговаряхте: “Когато успея...”. Изглеждахте напълно убеден в успеха си през цялото време. Посочихте 3 фактора за това: мисловна нагласа, тренировки и физиология. Бихте ли казали малко повече за това, за причините за успеха си?
Ако трябва да бъда честен, не съм бил изследван от учени, но по някакъв начин моето тяло може да свиква толкова лесно и бързо с височината, че мога да се възстановявам супер бързо. Затова и успях да изкача Еверест, Лхотце и Макалу за 48 часа! Но никога не съм бил подлаган на тестове. За “Project Possible” не съм тренирал изобщо, бях много зает с намирането на финансиране, понеже хората не вярваха в това. Когато отидох в Непал, имах едва 10% от нужните средства. Нямах пари, но вярвах, че ще се справя. Изразходих много енергия в търсенето на пари, без да съм тренирал за това, но успях.

Коя беше най-трудната част от проекта и защо?
Зависи, всичко това... Например, на Дхаулагири катерихме при вятър 75 км/ч, без опънати парапети. Беше почти солово катерене. После, на Канчендзьонга, тъкмо бяхме изкачили Дхаулагири, след 4 дни без сън, тръгнахме директно от Базов лагер към върха, качихме го и после, на спускане, на 8450 метра намерихме трима души, на които им беше свършил допълнителният кислород, дадохме им нашия (аз, Мингма и Гесман) и ги спасихме. Когато тялото ти не е аклиматизирано да се изкачва без допълнителен кислород и изведнъж останеш на тази височина без кислород - това е самоубийствено. Ние знаехме, че телата ни са способни да се справят. Но беше много тежко... Супер тежко!

По какъв начин миналото на гурка ви помага в експедициите?
Мисля, че да бъда гурка, от специалните части, ме научи да уважавам хората, да бъда дисциплиниран, освен това - при вземане на решения... Всичко това ми помогна.

След всички заглавия в медиите за Вашия успех с осемхилядниците срещнахте огромни критики, заради 100-метровото кувейтско знаме, което спуснахте с екипа си от свещения връх Ама Даблам миналия месец. Не знам кой беше по-разочарован - вие или алпийската общност, но бихте ли казали защо го направихте? Предполагам, че сте знаели какви ще са последствията...
Никой не е осквернил планината. Планината е свещена. Всичко на тази планета е свещено. Не съм поставил флага на някоя голяма хранителна верига там, а помогнах да бъде спуснат националният флаг на Кувейт, защото те празнуваха своя национален празник. Освен това, за проекта бяха наети 18 непалци, включително аз. Платихме за разрешителното и всичко останало на непалското правителство да изкачим върха, така че това донесе средства за непалската икономика. Хората приземиха хеликоптер на Еверест през 2005 г. - какво ще кажете за това? Хората носят всякакви знамена по върховете. Вероятно занасянето на този флаг беше най-рискованата мисия в моя живот. Не сме навредили на ничие изкачване, никой не пострада, никой не загина. Изложихме флага за час и после го върнахме целия обратно в Катманду. Защо ме критикуват? Не виждам нищо лошо в това, честно казано. Да, текат тези дебати сега, но няма закони, които да казват, че това не бива да се прави. Това не е някакъв комерсиален флаг... Не мога да разбера защо хората са негативно настроени към това. С ръка на сърцето мога да кажа, че нямаше нищо грешно. Аз също имам фирма за комерсиални експедиции и правя нещата по-добре от всеки друг - ние управляваме риска, водим експедициите по начин, по който никой западен водач не би могъл. Обичам природата. Просто дадох шанс на хората от Непал да бъдат наети. Платено е за всичко, така че направихме всичко точно по правилата.

Как приемате критиките към вашия стил на изкачване на върховете. Смятате ли себе си за алпинист?
Аз съм алпинист и височинен катерач. И двете.

Легендарният алпинист Райнхолд Меснер е един от вашите поддръжници. Какво ви каза той, когато се срещнахте?
Когато бях на Нанга Парбат, той ме попита: Защо правиш това? След като поговорихме 30 минути в Базовия лагер, той беше първият алпинист, който ме погледна в очите и ми каза: "Нимс, ти ще го направиш!". Преди това никой не вярваше, че ще успея. Дори, когато казвах в средите на алпинистите, че ще опитам да изкача 14-те върха за 7 месеца, те се шегуваха с мен. Не им бях познат, защото бях в британските специални части и бях, така да се каже, секретен. Когато се появих, не бяха чували името ми и ми казаха, че изкачването на осемхилядник е много трудно нещо. Казваха ми: Имаш ли изобщо представа за какво говориш?!... Но аз направих онова, в което вярвах, дадох 100% от себе си, бях напълно отдаден и с позитивна нагласа... Заедно с моя отбор направихме така, че това да се случи. Ние променихме представата за човешките възможности. Преди това никой дори не можеше да си го представи, никой не смееше да си представи, че физически е възможно. Доволен съм и, че този проект подобри имиджа на непалските алпинисти, даде увереност, вдъхнови цяло едно поколение алпинисти. Затова съм щастлив.

Какво мислите за изкачването на върхове без допълнителен кислород? Можете ли да си представите, че един ден някой ше успее да изкачи 14-те осемхилядника без допълнитен кислород за същия период - 6 месеца?
Никога не бих казал "не", защото няма невъзможни неща.

Но вие решихте да използвате допълнителен кислород...
Да, защото това е моят начин. За мен катеренето не е въпрос на его. Не се опитвам да се доказвам, че съм по-добър в това или, че съм по-силен в онова. През 2016 г., докато бях в специалните части, преди да отида на операция, по време на отпуска, изкачих Еверест. На 8450 м бях сам и дадох бутилката си с кислород на жена, която беше изоставена от екипа си и имаше нужда от помощ. После, на Канчендзьонга дадох своя кислород, за да спася живот на същата височина на трима души. Не искам да доказвам нищо на никого. Имам си моя причина да изкачвам върхове. Съревновавам се единствено със себе си. Просто се опитвам да бъда по-добър от това, което съм бил вчера. Това е. 

И последен въпрос: Чух, че планирате да посетите България. Кога?
Да, планирам да дойда. Имам много добър приятел там - Стефан Стефанов, който ми е бил партньор в изкачването на К2. Така че се надявам да дойда и да направим нещо заедно, би било прекрасно. Не знам точно кога, защото графикът ми е пълен с всякакви събития, но хората от България са толкова мили с мен и наистина искам да видя всичко там. Надявам се да дойда някой ден. 

Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт.