Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Юлиан Попов: Заплашват ни евросанкции заради „Марица-изток 2"

Разговорът за прехода от въглища към други технологии е закъснял с 15 години

Юлиан Попов
Снимка: БГНЕС

В петък парламентът задължи правителството да спаси на всяка цена държавната въглищна индустрия и да гарантира съществуването ѝ и след 2030 година. Това предизвика реакцията на екоорганизациите, според които Народното събрание връща енергийната ни политика с поне 70 години назад с искането правителството да направи на държавната ТЕЦ „Марица-изток 2" поредната финансова инжекция.

Цялото решение е много странно, заяви в предаването „Хоризонт до обед“ Юлиан Попов, политически съветник за Централна и Източна Европа на Европейската климатична фондация. Парламентът няма как да задължи министерството да се противопостави на европейски решения, което без съмнение ще доведе до санкции, коментира експертът и бивш служебен еко министър.

В текста на парламентарното решение е посочено, че увеличаването на капитала на ТЕЦ „Марица-изток 2“ трябва да се направи с цел гарантиране на енергийната сигурност и този ТЕЦ да се запази, независимо от становището на Европейската комисия по този въпрос.

„От самото решение още не следват санкции, но ако България започне да налива средства в една компания, независимо коя е тя, за да поддържа нейното съществуване, ще се сблъска с нормите за държавна помощ. Това ще доведе до санкции. Другият въпрос е може ли парламентът, респективно правителството, да се намесват по такъв начин в съществуващ пазар. Не може. Не може парламентът да задължи една компания да произвежда определено количество продукт“, посочи Юлиан Попов.

Едното обяснение за въпросното решение според Попов върви по линията, че България трябва да стане член на Европейската платформа за въглищни региони в преход, защото сега е единствената извън тази платформа.

Другото обяснение според него се крие в чувствителността на темата и в това, че всеки министър, който заяви публично рационално решение, ще бъде много остро атакуван от работници и политически опоненти, затова „в крайна сметка се прехвърля топката в парламента, за да не се получи такъв сблъсък“.

Прави ли се нещо по прехода от въглищните централи към друг тип енергия? Този разговор е закъснял поне с 15 години, смята Юлиан Попов, според когото не сме подготвени. „Едва сега, когато ножът опра не до кокала, а влезе и по-надълбоко, си казваме - трябва сега да започнем да мислим. Много сме се забавили с този процес.“

Плавността е възможна, справедливостта също, подчерта Попов.

„Никой не е казал  - вие трябва да затворите въглищата. Въглищата се поставят в нова пазарна среда, натоварена с плащания за квоти. Тези квоти превръщат въглищата в скъпи и ние трябва по някакъв начин да реагираме пазарно на това. Пазарните решения са много и технологиите са много. Не става въпрос само за соларни и вятърни, макар че това са основните евтини технологии в момента. Но също управление на потреблението, което е много важен компонент и може да намали необходимостта на България от, да речем, един ядрен реактор. Също така енергийната ефективност, съхранението на енергия. И в никакъв случай не трябва да изключваме факта, че България не е национален пазар, тя е част от интернационален отворен пазар“, коментира Юлиан Попов.

Цялото интервю е в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Рекорден брой бебета се родиха през 2024 г. в столичния зоопарк

През 2024 година в Софийския зоопарк се родиха много бебета. И това се дължи на целенасочените усилия на ръководството, специалистите и гледачите за подобряване на условията на живот, създаване на групи от даден вид и възможността да се оформят двойки животни. Размножаването на видовете е насочено и към участие в консервационната дейност за..

публикувано на 05.01.25 в 05:27
Димитър Колешев с клиент

30 години в планината: Димитър Колешев

През 1998 г. шестима души осъществяват еднo от най-големите постижения в българския алпинизъм - изкачването на Безименната кула на връх Транго в Пакистан. Последните 1200 метра от шестхилядника представляват отвесна скална кула, на места дори с обратни наклони. Алпинистите пътуват  7000 км с микробус до Пакистан, за да изкачат кулата магнит за..

обновено на 05.01.25 в 05:10
Людмил Кърджилов

Людмил Кърджилов: Сняг през зимата не е явление от миналото

Сняг през зимата не е явление от миналото, ще виждаме сняг и през идните години, а в определени зими снеговалежите могат да бъдат много обилни .   Това каза пред БНР журналистът и климатолог Людмил Кърджилов. "В последните 10-ина години сме в етап на слабо затопляне на приземната атмосфера. През 2024 г. е измерено, че  средните глобални температури..

публикувано на 02.01.25 в 17:21

Изпращаме 2024 г. като най-горещата в историята и с разочарование от климатичните срещи на върха

Изпращаме 2024 г. както с данните, че това се очаква да бъде най-горещата година в историята , така и с разочарованието от три ключови срещи на върха, свързани с климата и опазването на природата. Конференцията за биоразнообразието в Колумбия беше определена като разочароваща, климатичната конференция в Азербайджан - като предателство за..

обновено на 31.12.24 в 16:36
Мартин Томов, координатор в

Мартин Томов от Грийнпийс – България за отминаващата година

Остават няколко часа до края на годината, в които времето ще тече много бързо в приготовления за посрещането на Новата. Температурите навън са ниски и това ни припомня за истинските зими, каквито не помним от години.  Изпращаме 2024 та, една изключително топла година . Година, която очерта близкото бъдеще, с което трябва да свикнем без..

публикувано на 31.12.24 в 15:32

Александра Нацкова: Съвременните деца виждат кокошка за първи път на 10-11 годишна възраст

На 29 декември е подписана Конвенцията за биологичното разнообразие. Това е един от най-важните международни договори за защита на природата. Затова решихме да надникнем в Зоокъта в село Лесковец край Перник, където посетителите могат да общуват свободно с животните. Там живеят над 200 животни от цял свят. Според управителката..

публикувано на 31.12.24 в 09:57
Заседналият в плитчина танкер.

Мартин Томов: Не се очаква разливът в Черно море да засегне България

Не се очаква петролният разлив в Черно море заради инцидент с два руски танкера да засегне пряко България. Това заяви за БНР Мартин Томов от екологичната организация "Грийнпийс".  Като ужасно голяма екологична катастрофа определи случилото се координаторът на кампанията "Живо Черно море" Мартин Томов. "Има данни, че са се разляли над 3000 тона мазут...

публикувано на 29.12.24 в 05:22