Семейство Леви пренася розоварния бизнес от България в Израел преди седем поколения

Сред най-старите експонати на музей на ароматите в Израел има запазени части от българска розоварна от края на 19-и век. Музеят се намира в малкото селище Ноам, близо до Бейт Шемеш („градът на слънцето“) край Ерусалим.

Това не е просто етнографски артефакт, а част от историята на семейство Леви от България, преселило се в земите на сегашния Израел през 1886 година заедно с още 27 семейства от София, Пловдив, Русе, Пазарджик и един от подбалканските градове.

Те са пренесли не само съоръжения за дестилиране на етерични масла, но и придобитите в България умения.

За жалост, розите на Светите земи не са ухайни като българските, затова се насочат към други, местни растения. Част от тях ароматни, а други - лечебни. Вече седем поколения българската фамилия Леви притежава плантации за отглеждане на суровини за дестилационната си. Имат цех за ароматни масла и хранителни добавки, тоест почти безотпадно производство в затворен цикъл.

Дедите ми най-напред са пригодили розоварната в дестилационна за заатър, растение с антисептични свойства, което местните хора са използвали като естествен антибиотик, разказва сегашният управител на семейната фирма Ерез Резник.

„Предците ми много бързо се свързали с билкари сред бедуините и са изучавали флората. Открили екзотични ароматни растения. Дестилирали от тях масла. Използвали придобитите в България връзки с френски парфюмерийни предприятия. В музея е показана преписка с френски длъжници от периода между двете световни войни. Продукцията на дедите ми се е ползвала и от зараждащата се козметична промишленост във възкръсналата държава Израел“, разказва Резник.

Сред писмата в семейните фирмени архиви има и такива на български, което означава, че са подържали връзка с гилдията на розоварите в България.

„Сега един от професорите на университета в Бер Шева - Йосиф Мизрахи, с чиято научна помощ работим, ме нарича „мистър Марула“. Това няма нищо общо с листния зеленчук маруля, а с дърво от Южна Африка, наричано маруля, но още и „брачно дърво“. Сравняват аромата му с този на мандрагората. За нас оглеждат дърветата в кибуца Кетура в Негев. Случайно, когато бяхме на пътешествие в земята на зулусите през 1984 година, опознахме това дърво и ароматните му цветове.“

Според поверие на зулусите, сутрин рано, без все още да си отронил и дума, трябва да се доближиш до дървото и да захапеш кората му. Това е равнозначно на любовна магия, но е и пожелание за здраве, пояснява още Ерез Резник.

„Действително дестилатът от кората му е наситен с витамин С повече от лимона и има по-добри антисептични свойства от куркумата. Направихме и технология за производство на ароматни масла от плодовете му, които се търсят на световния пазар на суровини за парфюмерийната промишленост. От остатъчните материали приготвяме хранителни добавки. Според учените, те са много добро средство срещу холестерол. Сокът от маруля е търсен и от производителите на козметика за коса и кожа, също така е идеалното средство срещу херпес. Сега на базата на нашето производство се работи върху лекарствени препарати срещу червен вятър и против брадавици. В различни комбинации с канабис се правят мехлеми срещу дерматит, псориазис, афти, хемороиди, загноявания след порезни рани. Все още сме малък цех, но имаме всички предпоставки да се разраснем.“

Въпреки че вече 7 поколения живеем в светите земи, не забравяме, че сме българи и винаги го изтъкваме, добавя Резник.

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.