Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Майка на дете с мускулна дистрофия трябва да плати непосилна сума за инвалидна количка

Снимката е илюстративна
Снимка: pixabay

Доплащането на помощните средства за хората с увреждания е болна тема за хиляди българи. Поредният случай е от Велико Търново, където майка на дете с мускулна дистрофия се налага да плати голяма и непосилна за семейния бюджет сума за инвалидна количка и тоалетен стол. Институциите си прехвърлят отговорността и единственият съвет, който дават на майката, е да пише жалби, които няма да намерят нужните 1200 лева. 

Светла Цанева е майка на 16-годишния Радослав Борисов, болен от мускулна дистрофия. По закон и наредба Ради има право на инвалидна количка и тоалетен стол. Да има, но, ако майка му намери 1200 лева, за да ги доплати. Но Светла Цанева няма тези пари. Разбрала за доплащането, когато отишла в специализирана фирма доставчик на помощни средства:

„Преди една седмица си подадох документите и човекът, от който трябва да вземем количката, каза, че трябва да се доплаща. На Ради количката за мускулна дистрофия струва 1900 лева. Те са специално за мускулна дистрофия. Те ми отпускат 800 лева, аз трябва да доплатя 1100 лева. Тоалетният стол струва 283 лева, аз трябва да доплатя 83 лева. Не зная какво ще правим. Не зная, ще ги носим на ръце нашите деца“.

От две години Ради от Велико Търново има обикновена рингова инвалидна количка за 400 лева, колкото дава държавата, но не му върши никаква работа.

Държавното финансиране за помощните средства за хората с увреждания е определено в заповедта на социалния министър за лимитните цени от 1 юли 2018 година. В нея за първи път се включват специализираните детски колички и вертикализаторите. Петя Георгиева, социален работник от отдел „Хора с увреждания“ в Социалната дирекция във Велико Търново, с болка признава, че случаят с доплащането за инвалидната количка за болния от мускулна дистрофия Ради не е единичен:

„Детските инвалидни колички са с цена 800 лева. Не мога да кажа какво налага доплащането. Има и други родители, споделяли са, че доплащат, но това е във връзка с техния избор на количка. Идва едно семейство, искаха да кандидатстват за вертикализатор. Те също споделиха, че сумата, която трябва да доплатят, е голяма и непосилна за тях“.

С това парадоксите за доплащане за помощни средства за хората с увреждания не спират. Масов е проблемът със слуховите апарати за възрастни, посочи Петя Георгиева:

„Преди юли миналата година лимитната цена на цифров слухов апарат за хора над трудоспособна възраст, беше 406 лева. От миналата година от юли новата лимитна цена е 170 лева. Разликата е много голяма. Масово споделят, че доплащат в рамките на 300-400 лева, за да получат качествен слухов апарат“.

От Социалната дирекция казват, че компетентната институция за контрол и защита е Агенцията за хората с увреждания. Регионалният координатор на Агенцията за Северен централен район Димитър Ников заяви, че не може да помогне:

„Това го определя Социалното министерство и Министерството на здравеопазването. То не е само за колички, така е и за слухови апарати. Търговецът на дребно продава на толкова, ако искаш. Има аналогови на тънка цена, които не вършат работа. Така е. Агенцията за хората с увреждания финансира проекти и програми за хора с увреждания над 18 години“.

Социалната служба и Агенцията за хората с уврежданияне могат да помогнат финансово на Светла Цанева, за да вземе инвалидна количка за болния си от мускулна дистрофия 16-годишен син, от каквото има нужда. Съветът е да пише жалба до омбудсмана, до социалния и здравния министър, които едва ли ще осигурят нужните 1200 лева, които майката няма. Вариант е да подаде искане за еднократна помощ до 1500 лева от социалния фонд, но той отпуска финансиране само при инцидент, а Радослав е болен по рождение, а не след злополука. А Светла Цанева остава безмълвна:

„Безумие. Аз не мога да си го обясня. Какво държавата е дала на нашите деца, че иска и още да ни вземе. Той е спрял от 7-годишен да ходи. Единственият начин е количката, но не е ли удобна тази количка, аз няма как да го изкарам. Институциите не ги интересува“.

За пореден път майката на Ради и майките на стотици деца с увреждания ще разчитат на близки, приятели и дарители.

Репортажа на Здравка Маслянкова в предаването "12+3" можете да чуете от звуковия файл.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Проблеми с вноса на работна ръка за туризма, сигнали за искани подкупи в консулства

"Парите за заплати в туризма се увеличиха в пъти. Добре платени са и най-неграмотните ни служители. Но кадри в България няма ".  Това заяви пред БНР Веселин Налбантов - зам.-председател на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация. В тази връзка той отбеляза и проблема с демографския срив в страната . Според него освен това..

публикувано на 25.04.24 в 11:16

Разхищаваме 68 кг храна годишно на човек от населението

Разхищението на храни е риск както за продоволствената сигурност, така и за околната среда. Според Организацията на ООН за прехрана и земеделие близо 1/3 от храните, произведени по света, се губят или разхищават . В ЕС всяка година става дума за почти 59 милиона тона храни, а това се равнява на 131 кг отпадъци на човек годишно. Доклад на..

публикувано на 25.04.24 в 09:08
Български производители изливат млякото си в знак на протест срещу политиките в сектора

Украински млекопреработватели искат по-голям внос у нас. Българските: Не достига суровото мляко, трябва сухо

Украински млекопреработватели и производители на суровини искат да увеличат вноса си у нас . Това стана ясно от срещата във Велико Търново между Украинската асоциация на млекопреработвателите с Българската асоциация на млекопреработвателите. Българските им колеги казват, че има сериозен недостиг на суровини у нас, защото животновъдите са намалили..

публикувано на 24.04.24 в 07:40
Доц. Ангел Кунчев

Доц. Кунчев пред БНР: Все още не е обявена епидемия от коклюш. Очаква се заповед до края на седмицата

Главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев потвърди пред БНР, че все още не е обявена епидемия от коклюш.  Очаква се да бъде издадена заповед на здравния министър до края на тази седмица. Но днес през цялото време доц. Кунчев говореше за епидемия, посочи здравният репортер на Националното радио Елена Бейкова. Е-обучение..

публикувано на 23.04.24 в 17:32
проф. д-р Андрей Чорбанов

Проф. Андрей Чорбанов: Ваксината срещу коклюш не е за възрастни. Крие риск от тежки нежелани реакции

Една от причината за пробива в имунизационното покритие са новите тенденции при разработването и създаването на ваксини – натискът те да бъдат абсолютно безвредни и абсолютно ефикасни. Колкото по-безвредна е една ваксина, толкова по-малко имуногенна и по-малко активна е тя . Това обясни пред БНР имунологът проф. д-р Андрей Чорбанов, депутат..

публикувано на 23.04.24 в 10:43
Софийски университет “Св. Климент Охридски”

Сградата на СУ е в изключително тежко състояние, има нужда от основен ремонт

Ректорът на Софийския университет "Св. Климент Охридски" проф. Георги Вълчев алармира пред БНР, че сградата на най-старото висше училище в България, както и тази на университетската библиотека, са в изключително тежко състояние . Редица ректори молят държавата да отпусне необходимите средства за основен ремонт и на Ректората, и библиотеката...

публикувано на 23.04.24 в 10:16

Екатерина Баксанова: В момента сме като Алиса в Страната на изтеклите мандати

"Все по-осезаема, направо веществена, става антиутопията, в която живеем. Очевидни са обвързаностите на правосъдието с политици, с криминални кръгове . Прокуратурата се превърна в един от тези органи, които вместо да изпълняват правомощията си, събират компромати, "консервират" ги като зимнина в буркани за по-удобни времена – обикновено това..

публикувано на 23.04.24 в 09:11