Библиотерапията в смутни времена - лечебната сила на книгите

„Дали коронавирусът накара българина да чете повече произведения, свързани с болести, не мога да твърдя, но виждам циркулирането на такива заглавия, дори „През чумавото“ на Йордан Йовков - доста цитати в тази посока. Надявам се да не е обезвереност, а по-скоро идеята е да си дадем сила – в една или друга посока“, каза Минчо Николов.

Връзката между книгите и психичното здраве е установена още в древността. Книгата може да ни помогне по няколко начина според нашия темперамент и натюрел, както и от потребностите ни и от онова, което ни влияе, разказа Минчо Николов, според когото не всеки човек е за всяка терапия.

„Ако ние сме четящи хора, обичаме различни текстове, различни неща, свързани с живота, с търсенето и откриването, със сигурност литературата може да е от помощ в тази посока.“

Когато говорим за библиотерапия, говорим за художествени текстове, не за т.нар. литература за самопомощ, защото нямат нищо общо, подчерта Николов в предаването "Хоризонт до обед". 

„Всяка една художествена книга може да се използва за библиотерапия. Всяка друга техническа, езотерична или пък литература, свързана с философски течения, някаква школа на самопомощ, не е част от библиотерапията. Тя се опитва да помогне по друг начин.“

При малкия читател библиотерапията се изразява в приказкотерапия, но тя може да се използва и при възрастни хора.

Връзката между книгите и психичното здраве датира още от времената преди Христа, посочи психологът.

„На фараонските библиотеки на Рамзес II е пишело: „Аптека за душата“. По-късно библиотерапевтичният метод се развива в множество общества – в Русия, в Америка. Ние, българите малко му бяхме обърнали гръб, малко го бяхме подценили. Защото си казваш: една книга как ще ми помогне? Напротив – една книга, ако е твоята книга и ти се ситуираш и проектираш с героя, тя може да създаде множество потенциали, множество размисли, варианти, в които ти да се преоткриеш, да се видиш под различен ъгъл и да размишляваш за себе си.“

Има и форми на библиотерапия с консултанти, в групов формат и прочее, уточни Николов. Когато сами си избираме книга, ние правим самостоятелна библиотерапия сами на себе си.

През 2015 година е бил изпълнен проект за библиотерапевтично консултиране, в който Минчо Николов е участвал. 

„Започнахме да правим курсове в регионални библиотеки и вече има множество подготвени консултанти по библиотерапия, които абсолютно безплатно могат да съдействат на съвременния читател да потърси книга, която да е подходяща за него, спрямо неговия проблем. Без да влиза в ролята на психолог – това е много важно уточнение.“

Има 15-16 библиотеки, в които има такива консултанти. За април са планирани нови обучения. Консултантите в страната са около 100. Те си имат библиорецептурници – примерни списъци.

„Могат да са заглавия, които да помогнат при депресивни състояния, при самота, при раздяла, при проблеми с разбирането в семейството и редица други неща и те са много ориентировъчни. Когато дойде един човек и търси определена книга, тук вече изкуството на консултанта по библиотерапия е да направи добро диагностично интервю, да проучи какви са неговите читателски навици, читателски интереси, за да може да му препоръча книга. Както обичам да казвам: за един човек шиенето на гоблен може да е спокойствие, за друг – абсолютно довеждане до лудост. По същия начин е с книгата.“