Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Учени: Не убивайте прилепите, те са полезни като пчелите

Летящите бозайници консумират голяма част от вредните насекоми

Индонезийски служители на остров Ява изгарят прилепи, за да не се разпространява вируса, причиняващ Covid-19. Март 2020 г.
Снимка: ЕПА/БГНЕС

Учените наблюдават негативно влияние върху колониите от прилепи в Южна Америка заради човешкото посегателство върху популацията им вследствие на пандемията от Covid-19. В Европа още няма данни за подобно въздействие, но има много псевдоекологични новини, които в бъдеще могат да повлияят лошо върху прилепите. Това каза в предаването „Хоризонт до обед“ Хелиана Дундарова, главен асистент в Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН и представител на Фондация „Наука за природата“. 

Както ако пчелите изчезнат, няма да има живот на земята, така и ако прилепите изчезнат, ще стане същото. Те консумират голямо количество от вредните насекоми. В световен мащаб една колония от прилепи на нощ може да изяде около 10 тона насекоми, което включва вредители по овощни насаждения, по зърнени култури, по гори, восъчния молец – неговите ларви паразитират в пчелните кошери. Тоест без тях няма как да се справим с тези насекоми. Нито един пестицид не може да се справи по този начин, както го правят реално прилепите.“

Хелиана Дундарова е била на експедиция в района на Юнан в югозападната част на Китай, откъдето тръгна следата на коронавируса SARS-Cov-2, причиняващ Covid-19.

„Набеденият прилеп наистина се намира в провинция Юнан. Това е част от Китай, която се намира в тропичната област. Направено е изследване на генома на вируса при този прилеп, който се оказва, че е много близък до този, който причинява Covid-19. Затова се смята, че той е първоначалният „резервоар“. Но самият вирус от този прилеп няма рецепторите, които да се свържат с човешките белодробни клетки, тоест не може да бъде предаден директно на човек. Затова е имало нужда от междинен гостоприемник и се предполага, че развиването на този вирус в междинния гостоприемник (панголин – бел. ред.) и в част от популацията на Китай е ставало около 30 до 40 години – това сочи една от последните статии, в която са анализирани геномите на SARS-подобни вируси при прилепи и при хора.“

Прилепите имат по-специфична еволюция като единствен летящ бозайник, изтъкна Хелиана Дундарова. Характерна за тях е по-високата температура на тялото, която варира при различните видове между 38 и 41 градуса.

„Активният им начин на живот, това летене, те така са еволюирали, че самият клетъчен механизъм малко се различава от този на останалите бозайници. Те живеят в постоянно висока температура и имат клетъчни механизми за отделяне на повече енергия и за бърза „поправка“ на ДНК, която при една висока температура нас би ни убила, би ни увредила ДНК-молекулите. Това води понякога и до онкологични заболявания. Самите прилепи не страдат от онкологични заболявания, забележете. И всъщност те са „резервоар“ на РНК-вируси. Тоест, вирусите живеят в тях, но те не ги убиват.“

Цялото интервю е в звуковия файл. 

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Морската градина в Бургас

МОСВ отбелязва деня на биосферните паркове и резервати

За трета поредна година Министерството на околната среда и водите и неговите регионални структури отбелязват 3 ноември като Международен ден на биосферните паркове и резервати, обявени по Програмата „Човекът и биосферата“ на ЮНЕСКО. Датата е избрана през 2021 г. с решение на Генералната конференция на ЮНЕСКО. Инициативата за честване..

публикувано на 03.11.24 в 07:48
Дъждосвирцова птица

Омайното сем. Дъждосвирцови от Оман

Лиляна не задава въпроси на дъждосвирците, по-скоро ги слуша. Пита сама себе си какво е да прелиташ огромни разстояния, за да създадеш и отгледаш деца, а след това да се връщаш обратно към корените си. "Струва ми се огромна саможертва и огромен риск, много по-голям, отколкото ние, хората, имаме, за да отгледаме..

публикувано на 28.10.24 в 09:34

Конференция на ООН в Колумбия ще опита да спре изчезването на видове

Решаващо събитие за съдбата на стремглаво намаляващите популации на различните видове в дивата природа – така определят експертите започващата днес  в Колумбия среща на върха на ООН за биоразнообразието. Форумът в Кали ще събере около 12 хиляди делегати – световни лидери, екологични активисти, изследователи и представители на коренни общности и..

публикувано на 21.10.24 в 03:51
Акцията, проведена преди година

Десислава Микова: Институциите са безсилни да спрат замърсяването от въглища

Преди година активисти на "Грийнпийс" изписаха върху охладителна кула на ТЕЦ "Марица 3" в Димитровград думата "престъпление" на английски. Година по-късно хроничните нарушители остават безнаказани. Институциите са безсилни да прекратят порочния кръг на замърсяването . Централата в Димитровград не е единственият пример, коментира пред БНР..

публикувано на 18.10.24 в 10:28

12% е увеличението на туристите в София до средата на 2024 година

12% е увеличението на туристите в София през първата половина на годината, показват данните от Единната система за туристическа информация  на Министерството на туризма, в сравнение със същия период на миналата година. Регистрираните нощувки са с 10% повече. Близо 60% от посетителите са чуждестранни туристи . За първото деветмесечие..

публикувано на 14.10.24 в 09:19

Втечненият природен газ замърсява повече от въглищата, сочи ново проучване

Природният газ, който бива транспортиран и изнасян, произвежда много повече парникови газове от въглищата, въпреки че газовата индустрия твърди, че е по-чиста алтернатива. Това се посочва в ново изследване, което поставя под въпрос бързата експанзия на газови доставки от Съединените щати за Европа и Азия. Изследването е проучило 20-годишен..

публикувано на 06.10.24 в 23:19
Антарктида

Растенията на Антарктида са се увеличили заради климатичните промени

Растенията, които покриват Антарктическия полуостров, са се увеличили над десет пъти през последните няколко десетилетия заради глобалното затопляне, сочи проучване. Анализ на сателитни данни е установил, че през 1986 година растителността е била по-малко от 1 квадратен километър, докато през 2021 година тя вече е покривала близо 12 квадратни..

публикувано на 06.10.24 в 07:08