Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Учени: Не убивайте прилепите, те са полезни като пчелите

Летящите бозайници консумират голяма част от вредните насекоми

Индонезийски служители на остров Ява изгарят прилепи, за да не се разпространява вируса, причиняващ Covid-19. Март 2020 г.
Снимка: ЕПА/БГНЕС

Учените наблюдават негативно влияние върху колониите от прилепи в Южна Америка заради човешкото посегателство върху популацията им вследствие на пандемията от Covid-19. В Европа още няма данни за подобно въздействие, но има много псевдоекологични новини, които в бъдеще могат да повлияят лошо върху прилепите. Това каза в предаването „Хоризонт до обед“ Хелиана Дундарова, главен асистент в Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН и представител на Фондация „Наука за природата“. 

Както ако пчелите изчезнат, няма да има живот на земята, така и ако прилепите изчезнат, ще стане същото. Те консумират голямо количество от вредните насекоми. В световен мащаб една колония от прилепи на нощ може да изяде около 10 тона насекоми, което включва вредители по овощни насаждения, по зърнени култури, по гори, восъчния молец – неговите ларви паразитират в пчелните кошери. Тоест без тях няма как да се справим с тези насекоми. Нито един пестицид не може да се справи по този начин, както го правят реално прилепите.“

Хелиана Дундарова е била на експедиция в района на Юнан в югозападната част на Китай, откъдето тръгна следата на коронавируса SARS-Cov-2, причиняващ Covid-19.

„Набеденият прилеп наистина се намира в провинция Юнан. Това е част от Китай, която се намира в тропичната област. Направено е изследване на генома на вируса при този прилеп, който се оказва, че е много близък до този, който причинява Covid-19. Затова се смята, че той е първоначалният „резервоар“. Но самият вирус от този прилеп няма рецепторите, които да се свържат с човешките белодробни клетки, тоест не може да бъде предаден директно на човек. Затова е имало нужда от междинен гостоприемник и се предполага, че развиването на този вирус в междинния гостоприемник (панголин – бел. ред.) и в част от популацията на Китай е ставало около 30 до 40 години – това сочи една от последните статии, в която са анализирани геномите на SARS-подобни вируси при прилепи и при хора.“

Прилепите имат по-специфична еволюция като единствен летящ бозайник, изтъкна Хелиана Дундарова. Характерна за тях е по-високата температура на тялото, която варира при различните видове между 38 и 41 градуса.

„Активният им начин на живот, това летене, те така са еволюирали, че самият клетъчен механизъм малко се различава от този на останалите бозайници. Те живеят в постоянно висока температура и имат клетъчни механизми за отделяне на повече енергия и за бърза „поправка“ на ДНК, която при една висока температура нас би ни убила, би ни увредила ДНК-молекулите. Това води понякога и до онкологични заболявания. Самите прилепи не страдат от онкологични заболявания, забележете. И всъщност те са „резервоар“ на РНК-вируси. Тоест, вирусите живеят в тях, но те не ги убиват.“

Цялото интервю е в звуковия файл. 
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Пешеходен преход - Стара Планина

Да погледнеш с други очи на Стара планина

Бързоходен преход по билото на Стара планина събра 62-ма бегачи от цялата страна. 52-ма от тях успяха да преодолеят цялото разстояние от хижа "Мазалат" до хижа "Ехо", което е близо 70 км. Други се отказаха и останаха да се наслаждават на природата в хижи по пътя.  Ако разгледате картата на Средна Стара планина и намерите хижите..

публикувано на 09.08.20 в 09:15

Люси Дяковска с мисия „Кайлъка“

Талантливата певица Люси Дяковска започна реализацията на нов проект, този път свързан с родния ѝ Плевен. Който познава Люси, знае за нейната силна социална справедливост и ангажираност, затова още от самото начало има подкрепата на много хора, на бизнеса и институциите. За „Кайлъка“ трябва сърце, твърди Люси Дяковска. Ако видите..

публикувано на 09.08.20 в 08:15

„Антропоцен парк“ - филмът, който не бива да се случва

Има филм, който никой не иска да се излъчва. Филмът не е готов, не е заснет, но има име - „Антропоцен парк“. На режисьора на филма Камен Коларов му е нужна помощ да не бъде заснет този филм. Всъщност става въпрос за съдбата на есетрите в Дунав и за кампания в защита на този защитен вид риби . Пред БНР Коларов заяви, че кампанията..

публикувано на 07.08.20 в 16:49
Пещера Магурата

Посещението в пещерата Магура - незабравимо преживяване

Рабишката пещера или Магурата - както е по-известна, е една от най-посещаваните туристически дестинации. Близо е до Белоградчик, а изходът ѝ гледа право към Рабишкото езеро. Пътят до там е като навсякъде в Северна България - на места има и добър асфалт.  На входа на Магурата екскурзоводите предупреждават за температурата от 12 градуса в..

публикувано на 06.08.20 в 16:47

Морската вода не е замърсена, сочи проверка на "Морска администрация"

„Трудно ще стане ясно кой от преминалите 150 кораба в извънтериториални води е изхвърлил товара си и дали го е направил по правилния начин “ - това коментира пред БНР Станислав Станков от "Пристанищен и екологичен контрол" към Изпълнителната агенция "Морска администрация, която проверява сигнала за наличие на палмово масло по плажове на..

публикувано на 06.08.20 в 11:27

Светещи организми във водите на Черно море и устията на странджанските реки

"Чужд вид морски организми, наричат се ктенофори , са се заселили в Черно море през 90-те години. Те много приличат на медузи, но са от типа гребенести, не живеят прикрепено, а се носят из плактона “, разказа в предаването „Преди всички“ по „Хоризонт“ д-р Светла Далакчиева, главен уредник на Природо-научната експозиция в Регионалния исторически..

публикувано на 05.08.20 в 12:11

Марина Георгиева: Можем да взимаме от дивата природа само ранени животни

Не всички животни, които виждаме и си мислим, че имат нужда от спасяване, наистина имат нужда от спасяване - това е най-основното и първо правило, което трябва да запомним. Това подчерта в интервю за предаването "Чуй лятото" Марина Георгиева от фондация „Дивите животни“. Мисията на организацията е да повишава екологичната култура на обществото и да..

публикувано на 03.08.20 в 15:50