Искрици от голямото огнище на българския език

„Език свещен на моите деди…“ – да го пазят в Молдова и в Украйна е въпрос на историческа чест. Букви, неподвластни на времето. „Пазили ни от беда, пишат с тях и днес децата „българин“ и „свобода“. Слово, което развива въображението. „Вярвам в българското слово, в азбуката ни добра…“ Което отключва свободата на духа и на хиляди километри. „Мога книжки да чета – най-голямата магия съм научил на света.“

Паметта за тази магия са съхранили българите в Бесарабия, въпреки превратностите на времето. „Двеста години са запазили българската култура, българските традиции и един изключително звучен архаичен български език, който пълни душата, когато ги слушаш“, споделя д-р Катерина Данаилова, която пета година преподава българска история, култура и традиции в Българския лицей „Васил Левски“ в Кишинев, командирована от Министерството на образованието.

„Когато дойдох тук, за мен не беше трудно да запаля искрица. Моята задача даже беше да поддържам едно огнище“, допълва Катерина Данаилова. Децата имат спомените и разказите за България, предавани като семейна история. „Тези деца обичат България посвоему, не виждат всички онези недостатъци в страната ни, както например нашите деца бягат от България, а те се стремят към България.“

За мечтата България учат и 60 деца от семейства на етнически българи в молдовското село Стояновка. Нели Гургева преподава там музика и български народни танци. „Хората са съхранили българския език и са много горди, че са българи", убедила се е тя.

Българските си корени не забравят и в Гърция. Четвъртокласничката Маргарита Цами учи в българско неделно училище в Солун. Майка й - Трая Атанасова, живее в Гърция от 25 години. „Децата задължително трябва да знаят майчиния език. Това е едно богатство. Моите деца никога не са се чувствали само гърци или само българи. Те знаят, че са деца на две страни.“  

И в Испания пазят езика културата и традициите. Даниела Бенова преподава от една година в българското неделно училище „Паисий Хилендарски“ в испанския град Лерида. „Не съм очаквала, че като дойда на 2 хиляди километра ще почувствам тази емоция. Това, което успяваме в часовете да направим с по-малките дечица - с букварчетата, буквално попиват, следят очичките им, когато прочетат и усмихнати разберат…“ Даниела Бенова споделя, че децата се впечатляват най-силно от традициите, а свързващо звено се явява самият език, който „подхранва настроението“.

Настроение за България има и в дома на Мая Мутафчева в Капаросо, близо до испанския град Памплона, благодарение на децата й. Те посещават българското неделно училище „Свети Свети Кирил и Методий“ в Тафая и дори при строгите ограничения в момента се включват във виртуална класна стая - два пъти в седмицата, пояснява Мая. 

„Те са родени в Испания, но все пак са българи и аз държа да научат българския език. Те знаеха да говорят, обаче не знаеха да пишат и да четат. Затова решихме да ги запишем на българско училище, за да могат да се научат. България е моята родна страна. Ние я обичаме. Живеем в Испания, обаче не знаем дали някой ден няма да се върнем.“

Така България живее навсякъде, където звучи българска реч и песен.