Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Инж. Красимир Маринов: Съоръжението не стъпва върху плажа

Алепу - думата имат инженерите

Инж. Светлана Николчева: Цялостно събаряне не бива да се допуска

Снимка: БТА

Превърналият се в скандален строеж на плажа Алепу предизвика серия от проверки на различни институции. В очакване на резултатите "Хоризонт до обед" търси нови гледни точки по казуса. Как се прави брегоукрепване и каква да е съдбата на строежа, който според едни е хотел, а според други - подпорно съоръжение?

Справка в Регистъра на свлачищата показва наличието на две свлачища в района, където се намира спорният строеж, указан е типът на свличане. Тези свлачища  са регистрирани през февруари 2009 година. Това обясни пред "Хоризонт" инж. Красимир Маринов, гео и хидроинженер.

„Тия свлачища са в края на плажа, т.нар. шофьорски плаж, където брегът се издига нагоре и става абразионен, защото пясъчната ивица изклинва, намалява нейната ширина и вълнението започва да достига до брега и да предизвиква неговото срутване“, обясни той.

Наредба 12 от 2001 година за проектиране на геозащитни строежи, сгради и съоръжения в свлачищни райони третира начините за укрепване на свлачища. В тази наредба има цяла глава, посветена на укрепването на свлачища със самата конструкция на бъдещите сгради, уточни инж. Маринов. Такива случаи има реализирани на много места в страната. Това не е нещо, което се прави за първи път.“

Такъв род обекти обичайно се реализират в две фази – първо се укрепва свлачището - с изграждане на укрепителни съоръжения, след това се отчита ефектът от тях чрез геодезичен мониторинг. Чак след като се установи, че свлачището е спряно, се изгражда съответната сграда. „Това е един субективен период, не е казано в нормативните документи точно колко е, варира обикновено около половин година“, каза специалистът.

„Това се вижда, че е сграда, част от сграда, която проектантите са преценили, че може да поеме тези хоризонтални сили, които се образуват от свлачището. То е ясно, че това ще бъде сграда, хотел и т.н. За всеки е ясно и тук няма какво да се спекулира с това. От това нещо е изградена тая част, която може да поеме свлачищен натиск“, смята Маринов.

Нищо страшно няма да стане. Нито ще изчезне плажът отпред. Това съоръжение по никакъв начин не оказва влияние на самия плаж. То е в неговия най-долен край. Шофьорският плаж е 3.5 километра, това е в най-долния му край и обхваща само 125 метра. Няма там проблем и с екологията, макар че влиза в комплекс Ропотамо, който е защитена зона по Натура 2000, защото не нарушава предмета и целите на опазване на тази защитена зона, които са публикувани и всеки може да ги прочете“, коментира Красимир Маринов. Той изтъкна, че строежът се намира в тила на плажа и „не стъпва върху плажа“.

Този казус може да се реши, без да се стига до съда. Пресилено е да се отива към събаряне, обобщи Маринов.

Има такава практика – сградата със своето тегло като цяло да укрепва свлачище, потвърди инж. Светлана Николчева, заместник-председател на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране. Въобще не става дума за брегоукрепване, смята тя.

„Когато се изчисляват свлачищата, се изчислява свлачищна повърхнина и на тази свлачищна повърхнина може да устои една подпорна стена, някакво друго съоръжение“, отбеляза Николчева.

Това, което виждаме, е част от сграда. Направи ми впечатление - едни много стройни колони, които, ако ги натисне наистина свлачището, може и да се напукат и да се счупят.“

Инж. Николчева изрази предположение, че „по-скоро са построили повече“, отколкото е било одобрено за първия етап. Този първи етап трябва да се измине – да се провери дали действително този обем от бетон може да удържи свлачището, а след това да се естетизира, смята Светлана Николчева. Според нея трябва конструкцията да се довърши. „Да не стои това нещо грозно и да може да издържи наистина, да се завърши, да добие естетически вид.“

Николчева зададе въпроса „дали не е прескочен първият етап“ и дали бъдещото строителство не е започнало преждевременно. Техническа проверка може да установи дали изграденото съответства на натиска на свлачището, допълни тя. „Това са едни големи обеми. Според мен то има височина на около 4 етажа. Не съм убедена, че в този първи етап е трябвало да има стълба.“

По всяка вероятност е изпълнена на цяло конструкцията на бъдещата сграда, предполага инж. Николчева с уговорката, че не познава строителните книжа и коментира казуса по видяното от разстояние, не на терен.

На бреговата ивица точно такова решение има в района на Св. Св. Контантин и Елена, но на север брегът е по-висок и визуално не дразни така, както на Алепу, поясни тя. В градска среда обаче похватът да се укрепва свлачище със сграда се среща по-често.

Цялостно разрушаване на конструкцията на Алепу не бива да се допуска, категорична е Николчева. Причините: изграждането вече е отнело земна маса и са нарушени свлачищната повърхнина и устойчивостта на ската. „Цялостно събаряне в никакъв случай не трябва да се допуска.“

Двете гледни точки чуйте в звуковия файл.
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Белоглав лешояд (Gyps fulvus) в полет

245 белоглави лешояда живеят по долината на р. Арда

245 белоглави лешояда живеят по долината на река Арда, като в гръцката част на Родопите са 60. Данните са на природозащитни организации, извършили преброяване на птиците. Това е най-големият брой лешояди, установени да нощуват в Източните Родопи от 2005 година досега. Преброяването е с цел да се определи популацията на белоглавите лешояди на..

публикувано на 27.11.20 в 13:32
Иван Панкев

Иван Панкев: Планинският туризъм в България става все по-популярен

Автор на книгата „Планините на България“ е Иван Панкев, пътешественик, за когото фотографията е движещата сила за редица приключения. Роден е и е израснал в Пазарджик. „ Колкото повече пътувам по света, толкова повече харесвам България “, каза в предаването „Нощен хоризонт“ Иван Панкев. Той сподели, че първата му страст е била..

публикувано на 22.11.20 в 14:18

Изборът на яйца е и етичен - в ход е кампания срещу отглеждането на кокошки в клетки

26 000 български граждани са подкрепили европейската инициатива за забрана на клетките за отглеждане на кокошки-носачки, съобщават от Сдружение „КАЖИ“. Идеята за забрана е подкрепена от подписите на 1,5 милиона европейски граждани и вече е представена в Брюксел. Четири европейски държави вече са забранили отглеждането на кокошки в клетки,..

публикувано на 18.11.20 в 15:54
Норки в датска ферма за кожи

За норките, вирусите и хората

„И най-добрите помисли на мишките (норките) и хората пораждат често само теглила и горести“, пише американският писател Джон Стайнбек. „Норките” са добавка към цитата, тъй като проблемът с избиването им заради мутация на коронавируса във фермите, където ги отглеждат заради кожите им, много наподобява на онази история, в която стопанинът на..

публикувано на 16.11.20 в 19:22

Мечешка история с щастлив край

За трудния пандемичен път на тригодишното мече Теди от неудобната му клетка в зоопарка в македонския град Щип към новия му дом в Парка за танцуващи мечки в Белица в „Изотопия” разказа управителят на парка Димитър Иванов: „След като успяхме да го транспортираме миналата седмица, минаха трите дни на първична адаптация в бърлога...

публикувано на 15.11.20 в 10:00

"Плогинг" за по-чист "Младост"

"Плогинг" е интересна практика, която възниква в Швеция, името идва от думите навеждам се, вземам и джогинг и съчетава тичане със събиране на боклуци. Доброволци от Young Caritas организират почистване на обществените пространства и у нас. Намеренията им са да накарат всички да спрат да изхвърлят боклуци на нерегламентирани места. "..

публикувано на 12.11.20 в 14:12

Балин Балинов: От пасивни потребители трябва да се превърнем в активни производители на енергия

Много е важно да направим прехода от горенето, за да се топлим и да имаме ток, към възобновяемите източници, които са щадящи към околната среда . Това каза пред БНР  Балин Балинов от „Грийнпийс“ - България, к оординатор на кампанията „Енергийни решения“. Как възобновяемата енергия би могла да бъде по-близо до хората, които  инвестират в системи..

публикувано на 04.11.20 в 11:38