Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Инж. Красимир Маринов: Съоръжението не стъпва върху плажа

Алепу - думата имат инженерите

Инж. Светлана Николчева: Цялостно събаряне не бива да се допуска

Снимка: БТА

Превърналият се в скандален строеж на плажа Алепу предизвика серия от проверки на различни институции. В очакване на резултатите "Хоризонт до обед" търси нови гледни точки по казуса. Как се прави брегоукрепване и каква да е съдбата на строежа, който според едни е хотел, а според други - подпорно съоръжение?

Справка в Регистъра на свлачищата показва наличието на две свлачища в района, където се намира спорният строеж, указан е типът на свличане. Тези свлачища  са регистрирани през февруари 2009 година. Това обясни пред "Хоризонт" инж. Красимир Маринов, гео и хидроинженер.

„Тия свлачища са в края на плажа, т.нар. шофьорски плаж, където брегът се издига нагоре и става абразионен, защото пясъчната ивица изклинва, намалява нейната ширина и вълнението започва да достига до брега и да предизвиква неговото срутване“, обясни той.

Наредба 12 от 2001 година за проектиране на геозащитни строежи, сгради и съоръжения в свлачищни райони третира начините за укрепване на свлачища. В тази наредба има цяла глава, посветена на укрепването на свлачища със самата конструкция на бъдещите сгради, уточни инж. Маринов. Такива случаи има реализирани на много места в страната. Това не е нещо, което се прави за първи път.“

Такъв род обекти обичайно се реализират в две фази – първо се укрепва свлачището - с изграждане на укрепителни съоръжения, след това се отчита ефектът от тях чрез геодезичен мониторинг. Чак след като се установи, че свлачището е спряно, се изгражда съответната сграда. „Това е един субективен период, не е казано в нормативните документи точно колко е, варира обикновено около половин година“, каза специалистът.

„Това се вижда, че е сграда, част от сграда, която проектантите са преценили, че може да поеме тези хоризонтални сили, които се образуват от свлачището. То е ясно, че това ще бъде сграда, хотел и т.н. За всеки е ясно и тук няма какво да се спекулира с това. От това нещо е изградена тая част, която може да поеме свлачищен натиск“, смята Маринов.

Нищо страшно няма да стане. Нито ще изчезне плажът отпред. Това съоръжение по никакъв начин не оказва влияние на самия плаж. То е в неговия най-долен край. Шофьорският плаж е 3.5 километра, това е в най-долния му край и обхваща само 125 метра. Няма там проблем и с екологията, макар че влиза в комплекс Ропотамо, който е защитена зона по Натура 2000, защото не нарушава предмета и целите на опазване на тази защитена зона, които са публикувани и всеки може да ги прочете“, коментира Красимир Маринов. Той изтъкна, че строежът се намира в тила на плажа и „не стъпва върху плажа“.

Този казус може да се реши, без да се стига до съда. Пресилено е да се отива към събаряне, обобщи Маринов.

Има такава практика – сградата със своето тегло като цяло да укрепва свлачище, потвърди инж. Светлана Николчева, заместник-председател на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране. Въобще не става дума за брегоукрепване, смята тя.

„Когато се изчисляват свлачищата, се изчислява свлачищна повърхнина и на тази свлачищна повърхнина може да устои една подпорна стена, някакво друго съоръжение“, отбеляза Николчева.

Това, което виждаме, е част от сграда. Направи ми впечатление - едни много стройни колони, които, ако ги натисне наистина свлачището, може и да се напукат и да се счупят.“

Инж. Николчева изрази предположение, че „по-скоро са построили повече“, отколкото е било одобрено за първия етап. Този първи етап трябва да се измине – да се провери дали действително този обем от бетон може да удържи свлачището, а след това да се естетизира, смята Светлана Николчева. Според нея трябва конструкцията да се довърши. „Да не стои това нещо грозно и да може да издържи наистина, да се завърши, да добие естетически вид.“

Николчева зададе въпроса „дали не е прескочен първият етап“ и дали бъдещото строителство не е започнало преждевременно. Техническа проверка може да установи дали изграденото съответства на натиска на свлачището, допълни тя. „Това са едни големи обеми. Според мен то има височина на около 4 етажа. Не съм убедена, че в този първи етап е трябвало да има стълба.“

По всяка вероятност е изпълнена на цяло конструкцията на бъдещата сграда, предполага инж. Николчева с уговорката, че не познава строителните книжа и коментира казуса по видяното от разстояние, не на терен.

На бреговата ивица точно такова решение има в района на Св. Св. Контантин и Елена, но на север брегът е по-висок и визуално не дразни така, както на Алепу, поясни тя. В градска среда обаче похватът да се укрепва свлачище със сграда се среща по-често.

Цялостно разрушаване на конструкцията на Алепу не бива да се допуска, категорична е Николчева. Причините: изграждането вече е отнело земна маса и са нарушени свлачищната повърхнина и устойчивостта на ската. „Цялостно събаряне в никакъв случай не трябва да се допуска.“

Двете гледни точки чуйте в звуковия файл.
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Пчелните продукти при лечението на Covid-19

"Последната година на пандемия наблюдавам, че има данни, че пчеларите не боледуват от Covid - 19, както и някои апитерапевти, лекували болни с коронавирус, също не се разболяват. Това не е на 100 % доказано, но и при нас има информация, че това отговаря на истината , като все пак има и единични случаи на пчелари, заболели от Covid-19", това..

публикувано на 02.03.21 в 13:46

Гората.бг: Включи се в засаждането на плодни дръвчета на 3 март

Гората.бг организира доброволци за засаждане на плодна , медоносна и ветрозащитна гора до село Петърч на 3 март от 10:30 до 16:30 часа. "Целта е да се осигури повече храна за пчелите в района и по-добра превенция от наводнения. Идеята е да засадим над 2000 медоносни и плодни дървета - липи, ябълки, череши, дюли, джанки и други, защото там има нужда..

публикувано на 02.03.21 в 13:36

Възстановява се популацията на къдроглавия пеликан у нас

Над 50 двойки пеликани вече гнездят в колонията си в резервата Сребърна край Силистра. От около месец те обитават наколните платформи и тръстиковите масиви около тях в централното водно огледало. През последните две години къдроглавите пеликани са гнездили на други места, скрити в източните части на резервата, подплашени от набезите на..

публикувано на 02.03.21 в 10:53

Екопротест настоява за трайно решение за застрояването по морето

Коалиция „За да остане природа в България” и Инициативата „Зелени закони” организират нов национален протест против унищожаването на природата по Черноморието . Протестни прояви тази вечер ще се проведат в София, Пловдив и Русе. Акциите са планирани три седмици след демонстрацията пред Министерския съвет, с която еколозите поискаха трайни решения..

публикувано на 01.03.21 в 10:47

Варненци бранят с протест гора от изсичане, страхуват се от свлачище

С неколкократно затваряне на пътни артерии за втори път протестиращи във Варна се обявиха срещу изсичане на дървета заради предстоящ инвестиционен проект.  Става дума за  варненската местност Коджа тепе, където е предвидено изграждането на  8 еднофамилни къщи. Досега са били изсечени 4 декара гора, но според местните хора предстои това да..

публикувано на 22.02.21 в 09:44
Камий Етиен

Френската екоактивистка Камий Етиен: Ние сме природата

Ние сме природата – това казва френската природозащитничка Камий Етиен в интервю за БНР. „Битката е дълга, тя прилича по-скоро на маратон“ – така Камий отговаря на въпроса дали да си екоактивист е модерно. Наричат я „френската Грета Тунберг“.  „Винаги е странно да ви определят чрез някой друг, но, така или иначе, ние двете правим едно и също -..

публикувано на 15.02.21 в 14:12

Протест „Долу ръцете от българската природа“ събра десетки природозащитници пред МС

Протест под надслов „Долу ръцете от българската природа“ събра десетки природозащитници пред Министерския съвет в столицата.  Конкретният повод е отпадането на забраната за строежи в защитена зона Камчия. Въпреки че екоминистърът разпореди преди дни отмяна на спорната заповед, еколозите от коалицията „За да остане природа в България“ и..

обновено на 10.02.21 в 10:02