Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Инж. Красимир Маринов: Съоръжението не стъпва върху плажа

Алепу - думата имат инженерите

Инж. Светлана Николчева: Цялостно събаряне не бива да се допуска

Снимка: БТА

Превърналият се в скандален строеж на плажа Алепу предизвика серия от проверки на различни институции. В очакване на резултатите "Хоризонт до обед" търси нови гледни точки по казуса. Как се прави брегоукрепване и каква да е съдбата на строежа, който според едни е хотел, а според други - подпорно съоръжение?

Справка в Регистъра на свлачищата показва наличието на две свлачища в района, където се намира спорният строеж, указан е типът на свличане. Тези свлачища  са регистрирани през февруари 2009 година. Това обясни пред "Хоризонт" инж. Красимир Маринов, гео и хидроинженер.

„Тия свлачища са в края на плажа, т.нар. шофьорски плаж, където брегът се издига нагоре и става абразионен, защото пясъчната ивица изклинва, намалява нейната ширина и вълнението започва да достига до брега и да предизвиква неговото срутване“, обясни той.

Наредба 12 от 2001 година за проектиране на геозащитни строежи, сгради и съоръжения в свлачищни райони третира начините за укрепване на свлачища. В тази наредба има цяла глава, посветена на укрепването на свлачища със самата конструкция на бъдещите сгради, уточни инж. Маринов. Такива случаи има реализирани на много места в страната. Това не е нещо, което се прави за първи път.“

Такъв род обекти обичайно се реализират в две фази – първо се укрепва свлачището - с изграждане на укрепителни съоръжения, след това се отчита ефектът от тях чрез геодезичен мониторинг. Чак след като се установи, че свлачището е спряно, се изгражда съответната сграда. „Това е един субективен период, не е казано в нормативните документи точно колко е, варира обикновено около половин година“, каза специалистът.

„Това се вижда, че е сграда, част от сграда, която проектантите са преценили, че може да поеме тези хоризонтални сили, които се образуват от свлачището. То е ясно, че това ще бъде сграда, хотел и т.н. За всеки е ясно и тук няма какво да се спекулира с това. От това нещо е изградена тая част, която може да поеме свлачищен натиск“, смята Маринов.

Нищо страшно няма да стане. Нито ще изчезне плажът отпред. Това съоръжение по никакъв начин не оказва влияние на самия плаж. То е в неговия най-долен край. Шофьорският плаж е 3.5 километра, това е в най-долния му край и обхваща само 125 метра. Няма там проблем и с екологията, макар че влиза в комплекс Ропотамо, който е защитена зона по Натура 2000, защото не нарушава предмета и целите на опазване на тази защитена зона, които са публикувани и всеки може да ги прочете“, коментира Красимир Маринов. Той изтъкна, че строежът се намира в тила на плажа и „не стъпва върху плажа“.

Този казус може да се реши, без да се стига до съда. Пресилено е да се отива към събаряне, обобщи Маринов.

Има такава практика – сградата със своето тегло като цяло да укрепва свлачище, потвърди инж. Светлана Николчева, заместник-председател на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране. Въобще не става дума за брегоукрепване, смята тя.

„Когато се изчисляват свлачищата, се изчислява свлачищна повърхнина и на тази свлачищна повърхнина може да устои една подпорна стена, някакво друго съоръжение“, отбеляза Николчева.

Това, което виждаме, е част от сграда. Направи ми впечатление - едни много стройни колони, които, ако ги натисне наистина свлачището, може и да се напукат и да се счупят.“

Инж. Николчева изрази предположение, че „по-скоро са построили повече“, отколкото е било одобрено за първия етап. Този първи етап трябва да се измине – да се провери дали действително този обем от бетон може да удържи свлачището, а след това да се естетизира, смята Светлана Николчева. Според нея трябва конструкцията да се довърши. „Да не стои това нещо грозно и да може да издържи наистина, да се завърши, да добие естетически вид.“

Николчева зададе въпроса „дали не е прескочен първият етап“ и дали бъдещото строителство не е започнало преждевременно. Техническа проверка може да установи дали изграденото съответства на натиска на свлачището, допълни тя. „Това са едни големи обеми. Според мен то има височина на около 4 етажа. Не съм убедена, че в този първи етап е трябвало да има стълба.“

По всяка вероятност е изпълнена на цяло конструкцията на бъдещата сграда, предполага инж. Николчева с уговорката, че не познава строителните книжа и коментира казуса по видяното от разстояние, не на терен.

На бреговата ивица точно такова решение има в района на Св. Св. Контантин и Елена, но на север брегът е по-висок и визуално не дразни така, както на Алепу, поясни тя. В градска среда обаче похватът да се укрепва свлачище със сграда се среща по-често.

Цялостно разрушаване на конструкцията на Алепу не бива да се допуска, категорична е Николчева. Причините: изграждането вече е отнело земна маса и са нарушени свлачищната повърхнина и устойчивостта на ската. „Цялостно събаряне в никакъв случай не трябва да се допуска.“

Двете гледни точки чуйте в звуковия файл.
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
ТЕЦ „Бобов дол“

50% от българите имат активна нагласа за участие в енергийния преход на страната

Близо половината от българите са запознати със съществуването на климатичните промени, като ясно осъзнават и кои са основните източници на емисии у нас. Това сочат  резултатите от социологическо проучване, изготвено по поръчка на природозащитната организация WWF , броени месеци преди историческия  Форум на кметовете в Стара Загора. Планиран за 29-и и..

публикувано на 03.08.21 в 14:39

"Капачки за бъдеще" вече ще събират алуминиеви кенчета

"Нашата нова инициатива е, че вече ще събираме и алуминиеви кенчета , като те ще могат да бъдат предавани на нашите събития през пролетта и есента“, каза пред БНР Мартина Йорданова от инициативата „Капачки за бъдеще“ . „Това ще става в почти цялата страна и всеки, които желае може да донесе. На всяко кенче пише дали е алуминиево, него..

публикувано на 03.08.21 в 14:02
Александър Дунчев

Александър Дунчев: С пълна прозрачност имаме за цел да възстановим доверието към горската система

„Има данни и за умишлени палежи и те са за района на Кюстендил и Севлиевско , имахме сигнал за там, свързан със сеч на дърветата след пожара, често те са обгорели съвсем малко, но след натиск върху служители се пише, че цялото насаждение за 100 процента отсичане“, коментира пред БНР директорът на Изпълнителната агенция по горите Александър..

публикувано на 03.08.21 в 10:44
Снимката е илюстративна

Русенският екомузей показва животински видове от поречието на Дунав

Русенският екомузей е единственото място в България, където е представено многообразието на животинските видове и защитените територии по поречието на река Дунав , както и съжителството на човека с природата. Там се намира и най-големият сладководен аквариум в България с риби от Дунав и вливащите се в него реки. Огромни есетри,..

публикувано на 26.07.21 в 20:24
Димитър Петров

Нов маршрут привлича все повече туристи в района на Плевен

Парк „Кайлъка“ е защитена местност с неповторима природа, който дава възможност за приятна разходка. Един нов маршрут привлича все повече туристи. Той започва от панорама „Плевенска епопея“ . Заместник-директорът на Регионалния исторически музей Димитър Петров е запален турист, любител на природата и от години се грижи със свои..

публикувано на 26.07.21 в 15:50

Проф. Цветан Златанов: Има гори, за които е критично важно по-скоро да се запазят като стари

Изпълнителната агенция по горите и WWF - Световният фонд на дивата природа - България ще направят  обход на стари гори на територията на Държавно горско стопанство – София на Витоша . „Целта е да се покаже на обществото това, което е свършено като позитив, да се наблегне на важността на горите във фаза на старост . Витоша е подходяща, защото е..

публикувано на 20.07.21 в 09:25

Извън корубата: пътят на костенурките към спасението от хората

Как да се погрижим за костенурка, изпаднала в беда? Защо не бива да отделяме костенурките от естествената им среда и защо е важно да уважаваме правото им да живеят така, както природата е решила още преди двеста милиона години? „Изотопия” потърси отговорите на тези и много други въпроси, свързани с едни от най-удивителните и древни..

публикувано на 17.07.21 в 15:03