Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

За малката, но отбрана лешоядска общност в България и новите ѝ членове

Снимка: Борис Белчев/БДЗП

Две бебета египетски лешоядчета се излюпиха в семейството на двойка, която живее в ниша на скален манастир в Провадийско. Грижите за малките могат да се наблюдават на живо, тъй като гнездото има постоянно видеонаблюдение, което се стриймва онлайн на сайта www.lifeneophron.eu.

Допреди две седмици това бе единственото гнездо на египетски лешояди в света, което се наблюдава постоянно, докато птиците са в него. Подобно наблюдение вече има и на гнездо в Израел. В гнездото край Провадия първото бебе се появи на бял свят в началото на седмицата, а в четвъртък следобед се пропука и второто яйце.

За емоциите, които поколението предизвика, за грижите за него и за живота на египетските лешояди, обвити в мистерия от древността до днес, разказва Елица Иванова от Българското дружество за защита на птиците, която толкова обича всякакви пернати, че си е татуирала бързолети:

„За нас е голям стрес – това са птици, които гледаме толкова години и вече познаваме като поведение. Нормално е за хората, които се занимават с тях, да изпитват тръпка, да следят излюпването дали всичко ще е наред и дали ще са добре.”

Все още е твърде рано да се каже дали бебетата са момичета или момчета или пък момче и момиче. Засега си нямат и имена:

Кръщаваме птиците или на хора, които са се грижили и се грижат за тях, на вдъхновяващи за нас личности, или на места. Решили сме в този случай да започнем кампания, в която хората да дават имена на лешоядите. Все още обаче се въздържаме, тъй като първо искаме да видим, че са здрави и че вече всичко е наред. Нещата да се успокоят и тогава вече имената ще излязат.“

Освен че в бъдеще бихте могли да сте кръстници на лешоядче, можете да се погрижите за лешоядското кралско войнство и по друг начин:

Имаме кампания по време на най-чувствителния момент за птиците, а именно тяхното разлитане. Те доста бързо напредват в растежа си, след като се излюпят, и когато започнат да летят, е моментът, в който все още са неуверени. Търсим нашите охранители на гнезда, които да се занимават с това постоянно в светлата част на деня. Те трябва да гледат гнездото, да наблюдават поведението на младите птици в него, така че ако се случи инцидент, да могат веднага да реагират и да спасим птицата. Това се е случвало – благодарение на охраната сме успявали да спасим млади птици, които не са имали много успешен първи полет. Така че тази дейност е изключително ценна. Който има желание да отдели две седмици от времето си в началото на август, е добре дошъл в Маджарово. Всеки сам отговаря за конкретно гнездо. Изключително интересно е и много откъсващо от цивилизацията. Това е и отговорна задача. Един от проблемите, с който с сблъскахме през 2012-а година и засегна точно тази двойка, която наблюдаваме с камера, е, че гнездото, в което живееха, беше обрано от британски гражданин. Той успя да стигне до гнездото и да вземе яйцата. В света има такова хоби - на колекционери на яйца. Не е широкоразпространено, но явно във Великобритания го има. След като това се случи, двойката се премести в настоящото гнездо, което отново е в ниша на скален манастир.“

В гнездото на мама и татко

„Малкото, което се излюпва, на първо място трябва да е на много топло и меко. Нашите лешояди обожават овча вълна. За тях тя е много важен материал за гнездото. Когато идват обратно в България, първото нещо, което правят, е да реновират гнездото си. За това се грижи основно мъжкият, а женската подрежда, оправя декора и започва с подготовката за снасянето на яйцата. След като се излюпят, по време на инкубацията на яйцата, за тях се грижат и двамата родители – те се сменят. Лешоядите са пример, специално египетският, защото мъжката и женската страна се грижат еднакво за своето потомство. Те са наистина грижовни родители. Когато малкото се появи на бял свят, започва носенето на храна. Двамата се грижат за това и си помагат взаимно – взаимнозаменяеми са.“

Снимка: Борис Белчев/БДЗП

От Дружеството за защита на птиците организират и т. нар. "лешоядски ресторанти":

„Това са площадките ни за подхранване, с които осигуряваме безопасна храна за лешоядите. Те са санитарите на природата. Нямат проблем с трупове на животни, немогли да се справят с дадено заболяване, най-вече с инфекциозни заболявания. Имат проблем с медицинските продукти, с които третираме тези животни. Площадките са именно за това – да пазят нашите лешояди от животни, които са били третирани с ветеринарномедицински продукти, които се оказват отровни за лешоядите. Такъв е примерът с диклофенака – противовъзпалително, което и хората ползват много често при болки в кръста. Оказва се, че той е огромен проблем за лешоядите. Той стана причина за погубването на над 90 процента от популацията на лешоядите в Индия. Това създаде огромни проблеми, защото отново се появиха чумата и някои инфекциозни заболявания. Има разлика с наземните хищници – вълци, кучета, чакали и лисици, които също биха могли да се хранят от трупове, но бидейки наземни, се разхождат. UV лъчите от слънцето няма как да дезинфекцират тяхната козина, глава и т. н. Благодарение на това, че лешоядите могат да летятUV лъчите помагат за дезинфекцията на тяхното тялоПо този начин те успяват да ограничат заразитеЗатова са толкова важни в екосистемите. Те не са просто санитари, а са изключително специфични в обезвреждането на трупове.”

Различните лешояди ядат различни части от труповете:

Египетските имат тънък клюн и чоплят дребните остатъци от мускулите и вътрешностите. Брадатият лешояд, който за съжаление у нас е изчезнал вид, обожава да яде кости. Черният лешояд яде мускулите, белоглавият лешояд започва – разтваря трупа. Всеки един от тях има определена функция за изчезването на труп от заразено животно.”

И ако менюто не ви се нрави, то поне ще ви впечатлим с факта, че египетските лешояди са едни от малкото птици, които си служат с инструменти. Умна работа!

„Има и видеокадри, и фотокадри, които показват как лешояд хваща камък и започва да чупи яйца на щраус – те са питателни и богати на протеини. Той е един от видовете, които използват инструменти. Също така се гримират. Учените все още не могат да разберат на какво се дължи това. Обичат да поставят почва по перата си и изглеждат по различен начин. Това се нарича „гримиране”. Наблюдава се спорадично. Никой не знае дали е поведенческа реакция, дали е заради обезпаразитяване на перата или пък нещо друго. Съществуват само хипотези”, разказва Елица.

Египетските лешояди са единствените, които мигрират. Имат гнезда в Европа и зимовища в Африка.

„Изключително отдадени са да достигнат до земята си за размножаване и след това за зимуване. Аз съм изключително впечатлена от жаждата им за миграция. Тя е невероятна. Изминават 4000 км на един дъхИмаме кампания, в която се сравнява усилието на египетски лешояд с усилието на лекоатлет, който трябва да измине маратон. Изключително впечатляващо е да видиш как едно малко пиленце, което се излюпва през юни, тръгва септември и стига.”

Пиленцата и родителите, които тръгват от България, стигат до Етиопия, Нигер и Нигерия. Навсякъде обаче да се лешояд не е лесно.

Снимка: Христо Пешев/БДЗП

„В Европа има един тип заплахи за лешоядите. Специално за Балканския полуостров най-големият проблем са отровите. Безконтролното използване на всякакви препарати наистина е огромен проблем за дивата природа, а и за хората. В Африка проблемите, с които те се срещат, са необезопасените стълбове, които буквално изпържват хиляди птици, не само лешояди. Работим за мониторинг на тези стълбове – кои са най-опасните райони в съответните държави, както и за тяхното обезопасяване.”

Електропреносната мрежа може да бъде смъртоносна за египетските лешояди не само в Африка, но и по целия миграционен път.

„Преди около месец наш лешояд на име Поля – изключително доминантна птица, за която беше ясно, че ще бъде абсолютен борец, успя да мигрира в Африка. Там младите скитат една-две години и чак тогава се връщат обратно. На път за насам, в близост до България – в Турция, каца на един стълб и бива погубена. Наистина много вярвахме в нея. Това за нас е огромна загуба. Освен че сме били свидетели как тя расте, за вида е загуба, защото е нелепа смърт.”

В Африка пък заплахите са други, но нелепата смърт отново е причинена от човека.

Използването на лешоядите във вуду или т. нар. традиционна медицина, защото не мога да си представя като биолог и като човек, че пушенето на мозък от лешояд ще ти помогне да се излекуваш от рак или да видиш бъдещето. Това са изключително мистични птици – познати са от древността, това е първата птица, защитена от фараоните, защото лешоядите са се грижили за чистотата в градовете. За африканската култура те са и връзката между живота и смъртта. Носят своята мъдрост, от смъртта раждат живот. Всички тези метафори водят и до използването им за какви ли не цели. Нашата работа е да говорим с духовните водачи на различните племена за замяна на използването на египетския лешояд, защото те самите виждат, че вече няма птици, няма с какво да виждат бъдещето. За съжаление, вуду става мейнстрийм в Африка. Хората, които искат да разберат числата от тотото или залаганията за футболен мач, купуват птици и отиват при шамани. Работим, за да могат самите шамани да ни помагат да запазим вида. Тези практики се наблюдават в Нигер и Нигерия. Колегите по места правят срещи с шамани и започваме да търсим растителни алтернативи на досегашните практики с египетски лешояди, за да спре търсенето. А и те - като диви животни - също носят зарази. В Африка също има нелегални пазари както в Китай”, обяснява Елица.

Всяко усилие на всеки континент е жизненоважно за малкото останали застрашени египетски лешояди.

„Въпреки, че в момента в България са 27, на Балканите сме центърът за египетските лешояди. Тази година добрата новина е, че имаме със сигурност една нова двойка, две скитащи птици и една нова територия. Тя всъщност е добре забравена стара – Мадара. В нея отново се завръщат египетски лешояди”, казва ни Елица и ни изпраща с надеждата, че скоро ще може отново да сподели добри новини за египетските лешояди. Чакаме ги с нетърпение.

Цялото интервю с Елица Иванова чуйте в звуковия файл.
Снимките са предоставени от Българското дружество за защита на птиците.

Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Концесионерът на варненския централен плаж алармира за замърсяване с отпадъци от кораби

"Почти съм убеден, че замърсяването на плажа е от корабите". Това каза пред БНР  Красимир Мирев - концесионер на централния плаж във Варна. "При появата на кораби, които влизат и излизат, точно тогава се появяват тези замърсявания с хартиени кърпички. Това се получава от миналата година, преди това нямаше такова нещо", уточни той. Сигналите са..

публикувано на 09.07.20 в 16:04

Как природен парк се превръща във вилна зона

Проверката, разпоредена от Върховната административна прокуратура на Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК) на вила "Аглика", собственост на разследвания Васил Божков, отваря отново темата за частните имоти на територията на Природен парк "Витоша". "Капитал" публикува свое разследване, озаглавено "Вилна зона "Витоша", в което..

публикувано на 09.07.20 в 15:13

Плажът Болата - институционален възел в ущърб на хората и природата

Жители на село Българево, община Каварна, са готови за протести заради статута на един от най-красивите плажове у нас - Болата. Недоволството им последва акциите на Министерството на туризма, екоинспекцията във Варна и местната полиция и масовото глобяване на шофьори за паркиране около плажа. Болата е част от резерват „Калиакра“ и според закона там не..

обновено на 09.07.20 в 14:00

Над 5000 тона отпадъци от виадукта на АМ “Струма“ още не са премахнати

Над 5 000 тона отпадъци при депото, където през август миналата година стана пожар и нанесе сериозни щети на виадукт на АМ "Струма" при Дупница, все още не са премахнати. Фиpмaтa собственик “Фeниĸc Дyпницa”, срещу чийто шеф има повдигнати две обвинения за пожара и той е с парична гаранция от 10 000 лева, oт ĸaзвa дa изчиcти cтpyпaнитe..

публикувано на 07.07.20 в 11:34
Местни ловци алармират, че дивечът в района около централата намалява и изчезва.

Заради централа за биомаса жители на село Труд излизат отново на протест

На гражданско неподчинение ще излязат жителите на село Труд, Община Марица. Причината за протеста са силните и интензивни миризми във въздуха от  функциониращата на 250 метра от жилищен квартал централа за производство на топло и електроенергия от биомаса. Борбата на засегнатото население с обгазяването от това производство продължава вече 5..

публикувано на 07.07.20 в 10:56

Андрей Ковачев: Битката за природата е битка за човечност

"Битката за природата е битка за човечност. В България сме оставили много малко човечност в страната си, за да може тя да бъде място, където да искаме да живеем." Това каза в предаването "Преди всички" природозащитникът Андрей Ковачев от Сдружжение за дива природа "Балкани" преди поредния протест срещу подготвяните промени в Закона за..

публикувано на 07.07.20 в 08:31

Визията на младите за климатичните промени в конкурс за дизайн

Приключи гласуването в конкурса за дизайн на проекта „GameOn!“. Конкурсът е организиран от Българска Фондация Биоразнообразие и е посветен на възможните решения за  опазване на природата и противодействие на климатичните промени. Участие са взели 30 участници с над 60 концепции . От тях финалната битка се е провела между 5 кандидатури за..

публикувано на 06.07.20 в 11:53