Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

За повече море и по-малко пластмаса

Снимка: БГНЕС

Преди 2017 година изследванията в българската акватория на Черно море са много епизодични, от 2017-а се прави мониторинг на отпадъците по повърхността и има вече шест проведени експедиции. Това обясни пред "Хоризонт" Виолета Слабакова, експерт в Института по океанология на БАН.

Регистрират се т.нар. акумулиращи зони – места с по-голяма концентрация на отпадъци, което се дължи на течения, завихрящи отпадъците, които не им позволяват да се разпръснат, каза Слабакова и даде пример със зоната около нос Калиакра.

Каква е моментната снимка?

"Картинката не е особено красива. Достигнахме до 170 броя на километър, квадратен. Максимални количества сме открили през есента на 2018-а в района на Созопол. Като цяло южното крайбрежие е значително по-замърсено, отколкото северното", посочи Виолета Слабакова в предаването "Хоризонт до обед".

Плаващите отпадъци се движат с помощта на теченията и вятъра и има непрекъсната динамика. Това, че днес югът е по-замърсен, не означава, че утре северът няма да е по-замърсен, уточни тя.

Плаващите отпадъци са трансграничен проблем. Откриват се например марки, които не се произвеждат и търгуват у нас, с надписи на грузински и на турски език. Корабите също са замърсители, от тях идва част от изхвърлените отпадъци. Друг дял от отпадъците се пада на река Дунав, по която те „пристигат“ и се вливат в морето.

Снимка: БГНЕС

90 на сто от отпадъците са пластмаси. Това замърсяване е доста сериозно, коментира Слабакова. Най-често се срещат торбички, найлони, опаковки, фрагменти от пластмаси. 

„Постепенно деградират, механично се накъсват на по-дребни частички, които вече са проблем – микропластите, защото могат да бъдат погълнати от живи организми, по хранителната верига съответно достигат до човешкия организъм.“

Друг проблем е, че попадайки в морето, пластмасата вече няма как да бъде събрана или ако има такъв механизъм, това би било много скъпо. Различните видове пластмаси имат различен живот, при някои от тях той може да продължи до 500 години.

Като изход експертите съветват някои от основните пластмасови изделия трябва да бъдат намалени.

Снимка: БГНЕС

Според Евгения Ташева от Сдружение „За Земята“ е абсолютно постижимо да имаме повече море и по-малко пластмаса, какъвто е слогънът на съвместна кампания на сдружението и "Грийнпийс" - България.

Необходими са усилия не само от страна на младежите, които се включват в акции по почистване и от страна на хората, които са намалили употребата на пластмаса, но и действия на институциите и бизнеса, заяви Ташева пред БНР.

Все повече потребителски стоки се предлагат в опаковки от пластмаса, която не е годна за повторна употреба или рециклиране и съдбата им е или да приключат в пещ за изгаряне на отпадъци, в депата или в най-лошия вариант – в природата, по плажовете, в морето и т.н. 

На сайта на "Грийнпийс" е активна нова петиция за ограничаването на определени пластмасови изделия у нас, съобщи още Евгения Ташева.
  
Двете мнения чуйте в звуковия файл. 

Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

„В като Вагина“ - как необходимото сексуално образование се превърна в проблем

Женското тяло, менструацията, сексът и сексуалното здраве продължават да са тема “табу” в България. Книгата „В като Вагина“ се опитва да разсее неинформираността сред тийнейджърките по ключови за израстването им теми и да повиши сексуалната грамотност. Предстои книгата да излезе и във Великобритания. Книгата е предназначена за момичета на..

публикувано на 20.10.20 в 12:48

Повече часове за упражнения по математика за учениците от 5-и до 7-и клас

Повече часове за упражнения по математика за учениците в 5-и, 6-и и 7-и  клас, както и усвояване на умения и решаване на житейски казуси по природните науки - география, физика и химия. Това предлагат Министерството на образованието и науката.  В началото на тази година просветното министерство проведе мащабно допитване до..

публикувано на 19.10.20 в 13:02

Есента на протеста - има ли ясна посока

„ Онова, заради което хората са на улицата, е промяна на една система, в която живеем вече поне 20 години и която продължава цинично да се нарича преход . А тя не е преход. Тя е добре преходила система, чийто основен механизъм е корупцията в латинския смисъл на думата, което означава разруха, разложение и от тази разруха и разложение определени..

публикувано на 18.10.20 в 14:07
Н. Пр. Наргиз Гурбанова

Н. Пр. Наргиз Гурбанова: Азербайджан защитава суверенна територия от арменската агресия

Азербайджан има легитимното право да защити територията си в отговор на военната агресия на Армения , заявява в интервю за Българското национално радио Н. Пр. Наргиз Гурбанова - извънреден и пълномощен представител на Баку в София. Посланик Гурбанова предупреждава, че Ереван търси военен конфликт с цел разширяване на територията си и..

публикувано на 16.10.20 в 10:59
Проф. Доброслав Кюркчиев

Проф. Доброслав Кюркчиев: Изкуственото повишаване на имунитета не е безобидно

„Много преди този вирус SARS Cov-2 е описано, че всяка вирусна инфекция има своя виропатичен ефект и своя имунопатичен ефект – негативните последствия на организма вследствие на свръхреакцията на имунната система“ , коментира в „Преди всички“ проф. Доброслав Кюркчиев, началник на Лабораторията по клинична имунология в университетската..

публикувано на 16.10.20 в 08:06

Патрик Смитьойс: Най-голямата драма на България е, че вече няма за кого да гласуваме

"За да излезем от този омагьосан кръг, в който се въртим от 30 години, най-накрая топката е у хората, вече не е при политиците ", коментира пред БНР Патрик Смитьойс, създател на движение "Свободни", които дават заявка да променят политическия дневен ред в страната. Нидерландецът, който от години живее в България, разказа, че в последните 5 години е..

публикувано на 15.10.20 в 13:55

Ваня Матанова: Социалната изолация на заразените и болните става все по-голям проблем

„ Беше ясно, че ще се покачат нивата на тревожност, на обърканост, на гняв, на безизходност, на безразличие . Както и изключително много се повиши процентът на хора, които вярват, че това е някаква конспиративна дейност – Covid“. Този коментар направи в предаването „Преди всички“ проф. Ваня Матанова, преподавател в Софийския университет и..

публикувано на 15.10.20 в 10:09