Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Десислава Ангелова от Дряново не спира да надгражда знанията си по история

Средно училище „Райчо Каролев“ в Габрово
Снимка: Средно училище „Райчо Каролев“ в Габрово

Десислава Ангелова от Дряново е едно от деветте деца в страната с пълна шестица от националната олимпиада по история за седми клас. Тя мечтае да стане учителка по история, а за лятото е избрала да стажува в Историческия музей в града. Десислава учи в габровското училище "Райчо Каролев". 

Успехът идва с мотивация и последователност, казва Деси, за която дистанционното обучение било възможност да отдели повече време на любимия предмет - историята.

"Историята винаги ми е била интересна. Най-интересният период в историята за мен е политическият след Освобождението, между двете световни войни, социализмът и преходът към демокрацията след 10 ноември 1989".

Спорният период на социализма е предизвикателство пред учителя в клас, твърди преподавателят по история на Десислава - Самуил Йонков:

"Голяма част, особено за този, спорния период смятам, че учителят има роля да го направи достъпен, защото е много далечен от децата. Като говорим за термини за колективизация, национализация - теоретично им звучаха, но учителят е този, който трябва да представи различните гледни точки и да представи обективната истина".

Йонков преподава история и философия в училище "Райко Каролев" от 12 години. Счита успеха на Деси за своята най-голяма професионална победа. Подготовката за олимпиадата изисквала всекидневни занимания, след като ученичката се класирала първа на областния кръг. На националния е оценена с пълна шестица, резултат, постигнат от още осем седмокласници в страната. Изпитът по годишния материал в по-голямата си част бил върху задачи, изискващи анализ на документи.

Деси вече е разсъждавала за избора на професия. Учител по история - това е пътят, по който иска да върви, поне засега.

"Искам да запалвам и други ученици като мен да се развиват с история и да им е интересно, защото историята е нашето минало, ние сме българи, трябва да си знаем езика и историята, поне от обща култура".

За да опознае и други възможности за себе си, това лято ученичката ще прекара свободното си време като стажант в Историческия музей в Дряново, който е сред стоте национални туристически обекта у нас и представя живота и творчеството на възрожденския първомайстор Кольо Фичето. Другата част от плановете на Деси и семейството ѝ - да пътуват и да посетят исторически забележителности у нас, пропаднала заради извънредната обстановка. Признава, че е била на много места в страната, но онова, което най-силно я привлича, е Дряновският манастир с неговата история.

Целия репортаж на Велина Махлебашиева можете да чуете в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Елица Йорданова

Елица Йорданова - между Канада и България

В 43 - ти епизод на рубриката "Америка-илюзии и реалности" гост е учителката по музика Елица Йорданова , която живее в Мисисага, един от сателитите на Торонто повече от 30 години, но не е спряла да се връща в България и да създава нови културни мостове между  двете страни. САЩ са единствената страна, с която граничи Канада . Всички други..

публикувано на 22.04.24 в 09:59
Глория Костадинова - Петрова

Глория Костадинова - Петрова: Разказваме вдъхновяващи истории от врачанския край с щипка хумор

Глория Костадинова - Петрова  на 24 години от Враца е гост в  рубриката ни "Горещи сърца" .  От дете тя е  отдадена на книгите, литературата и творческото писане . Участва в ученически конкурси за поезия и пише първия си роман, когато е петнайсетгодишна.  Увлечението и  страстта към литературата са споделени и в семейството ѝ . Със..

публикувано на 22.04.24 в 09:22
Анна Ризова и театралната школа

Анна Ризова в рубриката "Горещи сърца": Уча децата, че трябва първо да обичат себе си!

За нея няма невъзможни неща. Но най- важното за нея е да накара децата, а и възрастните да повярват в силата на изкуството и познанието. Тя е на 30 години, вече е усвоила няколко професии. Завършила е театрално изкуство, докторант е по "Кинознание и телевизия", преподава на студенти в Югозападния университет, работи като експерт "Реклама" в Радио..

обновено на 21.04.24 в 09:30
Ивайло Шопски

Ивайло Шопски от НД "Традиция" за очите към Дунава в българската история

Днес се навършват 148 години от избухването на Априлското въстание . По този повод за героичното време в българската история след подвига на априлци говорим с Ивайло Шопски от Националното дружество "Традиция" . Отбелязваме 148-мата годишнина от избухването на Априлското въстание по стар стил Да се обърнем към народното..

публикувано на 20.04.24 в 18:17
Анна Йончева, основател на инициативата

Анна Йончева: Благодарна съм за всичко научено от семействата на деца с увреждания

Преди 5 години на една детска площадка в София една майка вижда как дете съветва друго дете да не играе с момиче в инвалидна количка, защото момичето е заразно. Така Анна Йончева решава да направи децата с увреждания видими, за да могат другите деца да свикнат с тях и да играят заедно.  Тя е фотограф-любител, основател на проекта „Различните деца“,..

публикувано на 19.04.24 в 15:53

"Представи си - Не е нужно да гледаш, за да видиш". Проект на студенти от НБУ за незрящи

Студенти по журналистика от 4-ти курс в Нов български университет предизвикват въображението на незрящите, за да ги отведе там, където не могат да отидат. Това се случва в проекта "Представи си - Не е нужно да гледаш, за да видиш", създаден от млади хора за техни връстници със зрителни проблеми. Премиерата на студентското радиопредаване беше..

публикувано на 19.04.24 в 11:15
Проф. Владимир Кефалов

Проф. Владимир Кефалов сред най-добрите специалисти в света в изучаването на човешкото зрение

Преди 23 години е учредена  Бреслеровата награда . Учените или лекарите, които имат право да се състезават за нея могат да живеят в която и да е държава по света, но трябва да имат медицински или научни изследвания, които  да допринасят за лечението на хората, загубили зрението си . През  2019 г. в списъка на учените  получили високото отличие е..

публикувано на 17.04.24 в 12:33