Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Спор между синдикати и бизнес за данъчни промени

Синдикати и работодатели поставиха през последната седмица началото на пореден разговор за промени в данъчната система. Облекчено данъчно облагане за гражданите и нулев данък върху печалбата са основните предложения на двете страни. В условията на икономическата криза и преди парламентарните избори, управляващите запазват позицията си против промени в данъчното облагане в рамките на този кабинет.

"Според мен големи промени в данъчната система едва ли са наложителни, от една страна, а от друга - са политически коректни. Все пак идва краят на мандата на това правителство, съвсем скоро предстоят избори и е логично политическите партии да се изправят пред избирателите си и да предложат, ако смятат, че трябва да направят по-сериозни промени в цялостната структура и философия на данъчната система", каза икономистът Лъчезар Богданов.

По изчисления на бизнеса освобождаването на данък печалба ще отвори дефицит от по-малко от 2 милиарда лева в бюджета, който може да се компенсира, коментира председателят на Българската стопанска камара Радосвет Радев.

"Исторически България получава като корпоративен данък за 2018 година 2,3 милиарда, а за 2019 година - 2,6 милиарда. Влизането в Covid-кризата през тази година предполага данъчни приходи по-малко от 2 милиарда, т.е. това е 1 процент от брутния вътрешен продукт на държавата". 

Предложението на КНСБ за 15% обща ставка на данък добавена стойност и облекчено данъчно облагане на населението целят да стимулират вътрешното потребление и растежа на икономиката, обясни икономическият експерт на синдиката Любослав Костов. Той се позова на изчисления, според които намаляването на данъка ще струва около 3 милиарда лева годишно на бюджета, но парите могат да се компенсират по различни линии.

"Логично е да искаме да оставяме малко повече пари в ниско доходните групи и да затворим малко ножицата. То няма да стане само с данъчна реформа, но това е някаква стъпка", допълни Костов.

От синдиката отказват да приемат аргумента на бизнеса за нулева ставка върху печалбата.

"Бизнесът и в момента плаща по-малко от гражданите като дял в данъчните приходи от преки данъци. Гражданите плащат около 3 милиарда, бизнесът плаща около 1,5 милиарда. Става въпрос за двойна разлика. Няма такава държава в Европейския съюз, в която бизнесът да плаща по-малко от хората при положение, че бизнесът е този, който формира брутния вътрешен продукт", подчерта Любослав Костов.

Бизнесът не приема предложението за по-ниски данъци на нискодоходните групи:

"Хората, които са инвестирали в образованието си, ще бъдат дестимулирани да продължават да се квалифицират, както и хората, които работят на повече от едно място", коментира Любомир Левичаров от Българската търговско-промишлена палата.

Целия репортаж можете да чуете в звуковия файл.
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Андон Балтаков

Андон Балтаков иска от СЕМ предсрочно да прекрати договора му за управление

Генералният директор на Българското национално радио е внесъл тази сутрин в Съвета за електронни медии писмо, с което уведомява председателя на надзорния орган Бетина Жотева, че би искал договорът, с който е поел управлението на БНР, да бъде прекратен предсрочно , считано от 1 ноември.        "Изключително съм възмутен от липсата на..

публикувано на 21.10.20 в 18:00

Хелене Кортлендер: Интеграцията на ромската общност в България е възможна

„Интеграцията на ромите представлява дългосрочно предизвикателство пред българското общество, което изисква мобилизацията на различни ресурси. Постигането на значителен напредък по този въпрос не е фикция, а реална възможност “, каза в „12+3" директорът на Фондация "Фридрих Еберт" в България д-р Хелене Кортлендер. Ромската общност..

публикувано на 21.10.20 в 16:28
Снимката е илюстративна

Св. Александров: На повърхността на Бену има останки от раждането на Слънчевата система

Космически апарат на НАСА взе проба от повърхността на астероида Бену. Сондата „Озирис-Рекс“направи това в автоматичен режим.  „Това е една от малкото възвращаеми мисии – мисии, които не просто отиват да изследват космическия обект, отиват, взимат проби и ги доставят на Земята, за да могат да бъдат изучени подробно с по-мощни инструменти в..

публикувано на 21.10.20 в 15:59

Милен Михов: Претърпелите инциденти при доброволна военна служба да имат права на военноинвалиди

„ Защо не се върне наборната армия? Новото поколение задължително трябва да мине през казармата. Може за една година да е, но първото, което е, че ще се научат на дисциплина и физическа подготовка. Това важи и за доброволния резерв“, каза в „12+3“ Иванка Стоянова, работила в системата на отбраната в последните 15 години, майка на загиналия..

публикувано на 21.10.20 в 15:38

Маските на открито ще задълбочат разделението между паникьори и привърженици на конспирацията

Часове след анонсираното от здравния министър Костадин Ангелов, че ще издаде заповед за носенето на маски на открито, тръгна онлайн петиция против носенето на открито . Авторът на петицията Мимо Гарсия се обръща към министър Ангелов с предупреждението, че тази заповед "ще разгневи голям брой хора, които тотално ще се противопоставят на спазването..

публикувано на 21.10.20 в 13:23

Започва национална информационна кампания за даряването на кръвна плазма

Започва национална информационна кампания за даряването на кръвна плазма от преболедувалите Covid-19.  Има краен недостиг на плазма, няма и от всички кръвни групи, сигнализират от сдружение "Лечение на Covid-19 с реконвалесцентна плазма". Направено е предложение до министъра на здравеопазването Националният кръвен център в София да работи и през..

публикувано на 21.10.20 в 10:58
Руслан Стефанов

Руслан Стефанов: Руският икономически отпечатък в Кипър е съществен

Руският отпечатък върху икономическите реалности - поредната част от  „Кремълският наръчник в Европа" е факт . В проекта участват трима български изследователи. Един от тях е икономистът Руслан Стефанов от Центъра за изследване на демокрацията. "Тази част от мащабното изследване е посветена на Гърция и Кипър.  Въпреки че фокусът не е върху..

публикувано на 20.10.20 в 15:03