Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

За младите климатичната криза не е абстрактна и далечна идея

Замърсяване на плажната ивица край Приморско
Снимка: БГНЕС

Десетки български ученици се включват с послания за бъдещето на планетата в международен проект по случай германското председателство на Съвета на Европейския съюз. Видеоклиповете се споделят в интерактивна онлайн платформа, адаптирана на всички официални 24 езика на ЕС. Творческият проект има за цел да доближи посланията на младото поколение за опазване на околната среда до хората, които взимат политически решения и правят промени.

За младото поколение климатичната криза не е абстрактна и далечна идея. Запознати с проблемите на околната среда ученици от цяла Европа се включват с призиви за правилните действия за съхраняването на съжителството между хора, животни и екосистеми.

До скоро от децата се изискваше да дават добри резултати в училище и да слушат родителски наставления. Днес ролите се сменят - ред е на възрастните да чуят силно и ясно гласа на младите. Някои от децата говорят за проблема с тревога, други с надежда:

"За мен основните проблеми, срещу които трябва да се борим, са обезлесяването, за една цяла година се изсичат безброй много дървета, особено в Бразилия и най-вече хабенето на вода" .

"Всички превозни средства, които използваме, колите, всичко това замърсява въздуха и колкото и да си мислим в момента, че това няма никакво влияние върху нас, то има, макар и да не се прояви веднага".

"Земята се замърсява все повече и повече с всеки ден. Ако хората сами не осъзнаят, че ние сме проблем за земята, скоро няма да ни има тук".

Интерактивният проект „Earth speakеr” е финансиран от Федералното външно министерство и се развива съвместно с Гьоте Институт. Идеята е на световноизвестния датско-исландски артист Олафур Елиасон, който е известен с инсталациите си, често свързани с околната среда и климатичната криза. 

В столицата културно-образователната институция организира работилница за ученици, които заедно подготвиха своите послания за бъдещето на планетата.

"Нека чуем какви са техните виждания, страхове, идеи, какво имат да ни кажат децата за бъдещето, защото такова е и мотото на проекта, че то принадлежи на децата, не толкова на нас, колкото на младите", обясни Симона Ганева, служител в Гьоте институт.

Замърсяване на Поморийското езеро                                                                                    Снимка: БГНЕС

Според еколозите днешното поколение разполага с едно голямо предимство - правото на информиран избор. Десислава Стоянова от екологичното сдружение "За Земята" определя пластмасовото замърсяване като една от най-големите заплахи пред човечеството:

"Пластмасата наистина завзе нашия живот и от 50-те години досега има произведени над 9 милиарда тона, като само 10% от световно произведената пластмаса се рециклира, т.е. ние не можем да говорим само за рециклиране, а изобщо за превенция на използването на този продукт, за преизползването на продукти и според мен децата днес са абсолютно наясно с този въпрос".

И още предложения, които имат потенциала да помогнат за бъдещето на всички европейци:

"Гледам в интернет какво мога да направя, образовам се с всякакви видеа и документални филми, но и в училище и в семейството говорим активно за това как можем да се подобрим и как можем ние самите да си поставим цели, за да намалим употребата на пластмаса и продукти за еднократна употреба".

"Вместо да си купуваме нови учебници можем да използваме стари такива, бутилираните шишета - можем да използваме стъклени, всичко това помага дори и малко за околната среда".

"Имам сестра, давам си дрехите на нея. Използвам платнени торбички, аз съм голям фен, правят и много интересни дизайни. Гледам да не купувам излишни неща и дрехи, и храни, и пластмасови опаковки".

"Найлоновите торбички въобще да не се използват".

"Да използваме колело, да използваме градски транспорт".

Ангажираността на младите хора по света към опазването на околната среда не е ново явление. Спомняме си глобалните стачки под надслов „Петъци за бъдеще“, които стартираха през 2018 година и продължават да привличат световното внимание и да налагат климатичните промени като център на политическите дебати. 

Вдъхновени от личния пример на шведската тинейджърка и екоактивистка Грета Тунберг, ученици от България инициираха поредица от акции и у нас, подкрепяйки световното движение. 

Целия репортаж можете да чуете в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Цар-Симеоновата градина

Какви мерки трябва да бъдат предприети за зеления ландшафт в Пловдив?

Жителите на Пловдив са свикнали с летните жеги . Много специалисти обаче вече предупреждават, че градът трябва да е по-добре подготвен за климатичните промени , които вече се усещат и призовават администрацията да реагира.  За това какви мерки трябва и могат да бъдат предприети в по-кратък и по-дългосрочен план разказва ландшафтния архитект..

публикувано на 11.08.24 в 08:30
Мартин Томов, координатор в

Как влияят климатичните промени на Черно море и защо е важно да има защитена морска зона в него?

Необичайно високи температури на морската вода бяха регистрирани по българското Ч ерноморие през настоящото лято. Какви са причините за това анализира Мартин Томов, който е координатор на кампанията "Живо Черно море“ в екипа на "Грийнпийс“ - България . Какви са причините за високите температури на морската вода и как влияе това върху..

публикувано на 10.08.24 в 07:10

Как да се грижим в жегите за цветята на балкона ни?

"Трябва да правим разлика между почвеното засушаване и атмосферната суша", подчерта в интервю за предаването "Чуй лятото" по програма "Хоризонт" специалистът по озеленяване Антония Василева  от Ботаническата градина на БАН.  " Почвеното засушаване много лесно може да го предотвратим чрез поливане, а атмосферното засушаване -  най-лесно..

публикувано на 08.08.24 в 17:40

Арх. Невена Цветкова за капковото напояване и подходящите дървета по улици и паркове в Пловдив

Пловдив, титулуван като Европейска столица на културата - винаги е бил горещ през лятото и в пряк, и в преносен смисъл.  Жителите на града са свикнали с жегите, които в Тракийското поле не са изненада, но това лято много високите температури, жарещото слънце и задухът продължават доста дълго време, а промяната е видима за всички. Масово изгорели..

публикувано на 07.08.24 в 22:34

Как се справят с огнената стихия в САЩ - страната с най-много и най-чести горски пожари?

Съединените щати са държавата, която оглавява световната класация по брой и честота на горските пожари . Те са концентрирани предимно в западната част на страната, като най-засегнатият щат е Калифорния , но множество пожари се наблюдават и в други щати като Орегон, Вашингтон и Аризона. През последните 5 години в третия по големина..

публикувано на 07.08.24 в 17:33

Как влияят високите температури и топлите ветрове на реколтата в Добруджа?

Промените в климатичните условия в световен мащаб неминуемо се отразяват и на земеделието. Така е и в  Добруджа, известна като житницата на България, която страда от суша, придружена с трайната тенденция за все по-високи средноденонощни температури.  За някои хора пейзажът в Добруджа е скучен – няма планини, реки, възвишения.  За други обаче, той..

публикувано на 07.08.24 в 17:09
Христо Панчев

Ако нямаше парников ефект, щяхме да живеем на ледена планета

Защо климатът се промени толкова бързо , защо слънцето стана толкова силно и трябва ли наистина да се приспособим към новите условия или можем нещо да променим? Оказва се, че да обвиняваме слънцето за високите температури е крайно несправедливо . Публикация в научно-популярната платформа Климатека.бг посочва, че слънцето далеч не е..

публикувано на 07.08.24 в 16:55